Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 7991 вица, разпределени в 533 под-страници.
Съпрузи се карат и се обиждат, ама яко - направо се псуват. Изведнъж се звъни на вратата, съседското дете пита:
- Извинете, тате иска да разбере, по кой канал върви толкова интересно предаване.
- Мамо, защо изсипваш в супата на тате счупения термометър?
- Още не сме се сдобрили...
Баща към сина си:
- Сине, виж май има храст със сладкиши на двора.
- О, татко, всеки знае че растат само по дърветата, но за всеки случай ще проверя.
Момчето се връща след малко с сладкиш в ръка и казва на бащата:
- Ей, татко, наистина е било дърво!
- Тате, верно ли е, че алкохолът отпуска човека, прави неговата реч по-оживена и интересна?
- В общи линии, да, сине.
- Тогава ще ми сипеш ли утре 100-200 грама водка преди изпита?!
- Тате, дай десет стотинки.
- За какво са ти?
- За да ти е гузно, че детето ти има само десет стотинки.
- Тате, прочети ми приказка, - моли момченце баща си, който е депутат.
- Нямам време сега, сине, пиша един доклад. Но можеш пък да ми прочетеш данъчната декларация.
Момиче казва на своя приятел:
- Казах на баща ми, че си поет, и той много се зарадва.
- Баща ти обича поезията ли?
- Не, просто предишния ми приятел, който татко се опита да изгони от къщи, се оказа боксьор.
Петокласникът Иванчо за осми път препрочиташе "Червената Шапчица", но така и не намери съвпадение с филма, намерен в шкафа на баща му.
Ще скача Генко за първи път с парашут. Идват да го гледат жена му и детето. Генко се приземява и лежи, не става.
Жена му:
- Сине, ходи да видиш - диша ли баща ти?
Връща се след малко детето:
- Тате диша, но около него не може да се диша.
- Тате, преди към комунизма пътувахме, а сега към демокрацията?
- Стоим си, сине... Нашият влак е спрял по средата и крадат ли крадат...
Баща към сина си:
- Сине, поздравления! Ще си имаш сестричка!
- Не разбирам! Какво сте направили с брат ми?!
Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат... сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
Старият хан събрал синовете си, за да им разкаже приказката за задружността и снопа стрели. Казал на най-големия:
- Синко, подай ми стрелите.
- А къде е колчана, татко?
- Ей там, зад плочата на Лили Иванова.
- Тате, нали няма да се сърдиш?
- Зависи какво се е случило...
- Разлях кафето...
- Нищо не е това...
- Да, и аз мисля така, а твоят компютър не мисли така... Той сега въобще не мисли...
Майка пита сина си, какво му е харесало в цирка.
- На мен тигъра, който прескачаше през обръчите с огньовете, а на тате едно коте.
- Коте ли? Къде в цирка имаше коте?
- Аз не видях, но тате каза: "Какво сладко котенце продава билетите!"