Вицове за татковци
Бащите и техните синове и дъщери, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 8077 вица, разпределени в 539 под-страници.
Две деца си говорят:
- Ти имаш ли брат или сестра?
- Не, но имам трима бащи от първата си майка и четири майки от първия си баща.
Господ видял, че на земята един дядо плаче и го попитал:
- Защо плачеш, дядо?
- Сина ми изчезна!
- А, как изглежда той?
- Ами, един, с пирони по тялото…
Бог извикал:
- Татко, Исусе!
- Не - отвърнал дядото
- Буратино…
На село пристигнала нова учителка - стара мома. След няколко месеца кмета я извикал в кметството:
- Госпожице, полицая е ергенин, не искате ли да се съберете, аз съм говорил с него съгласен е. Момата и тя се съгласила.
След сватбата, първа вечеря:
- Жено, мама ми е казала, че преди вечеря трябва да правим с*кс. Речено, сторено. Сутринта, младата невеста предложила да направи закуска и кафе.
- На мен тате ми е казал, преди закуска да правим с*кс…
За обяд баба му била казала да прави с*кс и т.н.
След няколко месеца кмета разпитва учителката:
- Как е семейния живот?
- А бе, човека е простоват, ама добре че е от културно семейство!
Мъж заковавал пирони и си ударил пръста с чука:
- Мммм… - сдържано промълвил той пред 6-годишния си син.
Момчето, със сериозен глас, казало:
- Казва се "Да му е*а майката", тате.
- Моето момче, кого слушаш повече - мама или татко?
- Мама, разбира се!
- И защо?
- Ами тя говори повече…
Кой е по-по-най: ТВ шоу водещия избира поредния участник и излиза едно момиченце.
- Ти с кого си тука? - пита водещия.
- С мама.
- А татко ти защо не е тука?
- Ами той каза, че "тоз пе*ераст можем да го гледаме и по телевизията".
Стар евреин на смъртно легло, пита с немощен глас:
- Тук ли е жена ми?
- Да, скъпи.
- Децата тук ли са?
- Да, татко.
- А внуците?
- Да, дядо.
- Защо тогава свети крушката в кухнята?
Малкия Иванчо е в работата на баща си. И чува от съседната врата:
- Хайде по още 100 грама!
Попитал баща си:
- Тате, там да не пият ракия?
- Не сине, едни джуджета вдигат щанги!
- Тате, тате! А ти какво искаше:
- момче или момиче?
- Аз просто исках майка ти...
- Не си на кеф нещо?
- Да, преди малко питах баща ми кое е най-глупавото нещо, което някога е правил.
- И?
- Погледна ме някак особено.
Внуче звъни на баба си:
- Ало, бабче, можеш ли да дойдеш до вкъщи?
- Що бе мило, какво е станало?
- Гладен съм! Омръзна ми да ръфам хляб. Ако може да ми сготвиш една супичка поне?
- Хм. А майка ти къде е?
- Мама е във Фейсбук. Ни приема, ни предава.
- А баща ти?
- Тате е в "Warcraft", воюва…
- Добе миличко, ще дойда. Само да си донасасадя пипера и доматите във "Фермата"…
Баща и син отишли рано една сутрин за риба, обаче не могли нищо да хванат. По едно време бащата казал:
- Сине, я дай ония вафлички дето ги купихме по пътя, че с тия червеи нищо не става!
- Съжалявам, тате, изядох ги!
Продължили да чакат, но до обяд не успяли да уловят нищо. По едно време бащата пак се обадил:
- Сине, я дай ония сандвичи дето ги направи майка ти, че с тия червеи нищо не става!
- Съжалявам, тате, и тях ги изядох!
Продължили да чакат, но напразно. До вечерта - никакъв улов. Накрая на бащата му писнало и казал:
- Сине, я изяж и червеите и да се махаме оттук!
Малко момиченце към баща си:
- Тате, как се правят бебетата?
Бащата:
- Татко посява семенце в стомаха на мама и така става.
Момиченцето:
- А мама трябва ли да го глътне това семенце?
Таткото:
- Ако иска нова рокля, да…
- Татко, как се е казвала тъщата на Адам?
- Адамовата тъща ли? Каква тъща в рая търсиш ти бе!
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
