Вицове за свалки
Хумор, лафове и бисери за първите стъпки към любовния романс. Посмейте се с шегите и историите за ухажорите и вижте кой как го прави.
В тази категория има 5615 вица, разпределени в 375 под-страници.
- Знайш как са чувствам кат та вида?
- Не! Но, знам аз как се чувствам, като ми проговориш!
6
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче и това е!
- Как да не можеш, брей! То е, като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после к'во ша правя?
- Ами, прекачваш се! Кво толкоз...
7
- Какви мъже харесваш?
- Лоши.
- Да ти кажа... веднъж пречуках един...
- Но повече харесвам чувствителни!
- Е, да, де. И после плаках!
13
- Ще дойдеш ли да чуеш новите ми дискове с музика?
- А ако не ми харесат?
- Обличаш се и си тръгваш...
7
Гаджето ми иска да я заведа на ресторант, където готвят директно пред теб и правят чудеса! Заведох я на дюнер!
16
- Скъпа, много исках да ти купя пръстен, ама не ти знаех размера...
- Е, и аз на първа среща не ти знаех размера, ама дойдох, нали...?
6
Любовните отношения биват три вида: по служба, по дружба и бях пил!
6
- Искаш ли да бъдеш моето слънце в живота?
- Да!
- Тогава стой на 152 000 000 км. от мен!
7
- Бомба си маце! Как се казваш?
- Мина.
13
Истинският мъж не те убеждава в нищо... Не пречи и не настоява... Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на сливова, лук и неописуема страст в очичките. И тогава, тогава единственото, за което съжаляваш е, че не си Шушана...
7
Ти го пущиш на дуваро у фейсо, оно сака у кревато да ти улезне. Ай сиктир, бе...
5
Каква е приликата между жените и медалите?
- Първо трябва да се бориш за тях, да ги спечелиш, а после ти увисват на врата!
5
СЛЕД 10 ГОДИНИ ВЪВ ФЕЙСБУК... РАЗБРАХ..., ЧЕ НАЙ-ЛЕСНО ЛАЙКВАМ... ”ТЪПИТЕ” ПОСТОВЕ... НА КРАСИВИТЕ ЖЕНИ...
7
Тя:
- Скъпи, ще се срещнем в седем на нашето място!!! И ако някой от нас закъснее...?!?!
Той:
- То Аз ще почакам...
8
Седнал съм и ям на едно място. Празно е, никое време. На съседната маса, точно до рамото ми, идва и сяда наперена госпожа. След минута става, пресяга се към масата ми и пита дали може да вземе солта. Кимам. След по-малко от минута се пресяга и пита за оцета. Отново кимам. И започва да говори. Била учителка от 13 години. Разказа ми за министъра, за директора, за предишния директор. Вече даже не кимам. Колко невъзпитани били големите момичета. На нейна приятелка дъщеря ѝ също. Племенницата ѝ и тя, никакъв контрол, никакво самосъзнание, какви жени щели да станат, не знаела. Внезапно сякаш се сепва. Усещам, че ме преценява нещо. И пита:
- Вие, впрочем момичета имате ли?
Поглеждам я:
- От време на време.
4