Вицове » Спорт

Спортни вицове

Хумора за спорта и спортистите се състои предимно в осмиване и подигравки за спортистите и спортните отбори, като най-често срещаните спортни шеги са за футбола и футболистите.
В тази категория има 1672 вица, разпределени в 112 под-страници.

Оценка: 9 от възможни 10 - общо: 22442

Във фитнеса съм, на колелото. Идва ония пич, инструктора и ми вика:
- Защо не въртиш педалите?
- По нанадолнище съм.

Добавен преди 6 години 9 Преглед

– Какво правиш?
– Реших да отслабна и си купих дискове с фитнес упражнения.
– Е, и?
– Седя си тук, ям кекс и гледам...

Добавен преди 6 години 12 Преглед

Сутринта си викам:
- Що не отида на фитнес?
И не отидох...

Добавен преди 6 години 12 Преглед

Всеки втори мъж обяснява как ходи на фитнес, а като му кажеш "ела да пренесем един диван" започва да гледа като мома пред изнасилване...

Добавен преди 6 години 10 Преглед

- Деца, кажете нещо, на което са ви научили родителите.
- Баща ми винаги казва, че е по-добре да дадеш, отколкото да получаваш.
- Браво! Много добър съвет. Какво работи той?
- Той е боксьор.

Добавен преди 6 години 7 Преглед

- Най-много Пари от Българският футбол е изкарала Николета Лозанова...

Добавен преди 6 години 20 Преглед

Ако жена ви побеждава на тенис – сменете спорта. Но ако жена ви побеждава на бокс – сменете жената.

Добавен преди 6 години 11 Преглед

Между "Трябва да ходя да тичам в парка" и "Ходя да тичам в парка" има едно шкембе разлика!

Добавен преди 6 години 6 Преглед

Възхищавам се на хора дето като станат правят гимнастика. А аз 20 минути си припомням как да говоря.

Добавен преди 6 години 11 Преглед

Тираджиите ходят на мач по двама. Единия гледа, другия спи. На полувремето се сменят.

Добавен преди 6 години 15 Преглед

Този, който е казал, че срамна работа няма, явно не е гледал български футбол.

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Казват, че за да харесаш фитнеса, трябва да посетиш поне 20 тренировки...
А шоколада харесах от първия път.

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…

Добавен преди 6 години 22 Преглед

Футболният мач, бе толкова здраво договорен, че резултатът бе заверен при нотариус...

Добавен преди 6 години 14 Преглед

Няма лошо да тичаш след някоя жена... Стига да не е Ивет Лалова...

Добавен преди 6 години 8 Преглед
Вижте още...