- Извинете, случайно да сте дъщеря на Иван?
- Да. Но... за първи път чувам, че е случайно...

Добавен преди 4 години 10

Съжалявам, че записах дъщеря си да тренира бокс. От 10 молби да подреди стаята си – 7 завършиха с нокаут, а в 3 ме би по точки...

Добавен преди 4 години 19

Вчера едната щерка ми вика:
- Татко, ще излизаме с приятелки, имаш ли пари?
- Имам дъще, излизай спокойно и се весели, мен не ме мисли...

Добавен преди 4 години 24

В краен софийски квартал, навигацията е безпомощна пред номерацията на блоковете и се въртя като муха без глава. Срещам един чичка с куче...
- Къде е "Блок 105?"
Вдига рамене. Момиче с телефон като дъска за хляб и хендсфрий.
- "Блок 105?"
Подмина ме без да ме чуе. Решавам да включа GPS-а и да ме локализира поне къде съм, когато виждам две бабки на пейка пред един вход...
-"Блок 105?"
Двете се споглеждат!
- Това, не беше ли блока на оная, лудата Маргарита на Славчо, дето го търсиха полицаите?
- Кой, ма? Че, тоя сека вечер ходи да спи у съседния вход на Елкини с големата дъщеря. Баща и ако разбере, ще ги утрепе и двамата!... Ти, момче, от тука тръгваш само направо и като видиш голяма реклама на прах за пране с една гола уруспия дето участва в биг брадъра - завиваш в ляво! И на ония, дето лежи и се прави на умрел там до кофите нема да му даваш никакви стотинки ако ти иска, че се напива и прави поразии... Как и беше името на тая от рекламата, ма..?
Закъсате ли някъде, има ли бабки наоколо - не ви трябва ни навигация, ни Google, ни GPS...

Добавен преди 4 години 18

След като видя как неговата дъщеря нанася фон дьо тен за първи път, бай Иван шпакловчикa спря да се съмнява в своето бащинство.

Добавен преди 4 години 34

На закуска малката ни дъщеря заявява:
– А аз вчера написах писмо до Дядо Коледа!
– И какво му поръча? - пита я майката.
– За мен телефон, за кака таблет, а за мама лаптоп.
При което “Дядо Коледа”... направо се задави с кафето.

Добавен преди 4 години 21

Достолепен господин и дъщеря му на вечеря в изискан ресторант. Той отговаря за събарянето на стари сгради. Звъни му телефона, вдига, говори сериозно:
- Как така не поддават?! Вържи ги по двойки на колоните и ги гръмни!

Добавен преди 4 години 7

- Как се казват кучетата и може ли да ги погаля? - пита детето.
Казвам им имената и го питам:
- И лабрадорите искат да знаят как е твоето име?!
- Фанта-лимон - сериозно ми отговори дребосъкът...
- ?????
Баба му:
- Казвах аз на дъщеря ми да не го кръщава Пантелеймон, ама кой ли те слуша!

Добавен преди 4 години 8

Мъж отива да иска ръката на разведена жена от родителите ѝ:
- Моля за секънд хенда на вашата дъщеря...

Добавен преди 4 години 23

Въпрос до КАТ:
- Дъщеря ми е на 9 години, висока е 150 см, колкото и баба си. Трябва ли да взимам детска седалка и за тъща си?

Добавен преди 4 години 11

- ЧРД, муцка! И на колко ставаш?
- Ми... на 25...
- Ама нали дъщеря ти е на 30?!?
- Ми... растат си децата.

Добавен преди 5 години 16

10 известни писатели разказват Червената шапчица...

1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?

2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.

3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.

4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.

5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.

7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...

8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.

10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!

Добавен преди 5 години 25

- Как се казват кучетата и може ли да ги погаля? - пита детето.
Казвам им имената и го питам:
- И лабрадорите искат да знаят как е твоето име?!
- Фанта-лимон. - сериозно ми отговори дребосъкът
- ?????
Баба му:
- Казвах аз на дъщеря ми да не го кръщава Пантелеймон, ама кой те слуша!

Добавен преди 5 години 16

Бисери от съдебната зала:
1. Вярно е, че съм ходила с много и най-различни мъже и че те ми плащаха дето ги обслужвам любовно, но никога не съм била прост*тутка, а си бях най-обикновена сервитьорка.
2. Не се признавам за виновен. Не съм искал да убия едър рогат дивеч. Както си стоях, нещо в храстите шавна, помислих си, че е таралеж и стрелях. Пък то се оказало елен!
3. Моля да ми се даде още една стая, защото имам четири члена.
4. Имах две деца - син и дъщеря, по семейни недоразумения.
5. Познавам го отдавна и нищо лошо не мога да кажа за него, само това, че е депутат.
6. - Към колко часа ви изнасилиха?
- Мен обикновено ме изнасилват към осем вечерта.

Добавен преди 5 години 3

Малката ми дъщеря ме пита:
- Тати, а ако Царицата-Лебед забременее, тя ще снесе яйце или ще роди детенце?
- По дяволите... вече две нощи не спя... и мисля!

Добавен преди 5 години 7