Вицове за родители
Смях с историите за родители и техните любопитни и непросветени деца, а също и родителските отговори на неудобните и забавни детски въпроси.
В тази категория има 7985 вица, разпределени в 533 под-страници.
Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена.
Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръднала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
- Джинджър!
Жената си помислила "Колко хубаво го направи" и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.
Притеснен пациент отива при психоаналитика си и му споделя:
- Докторе, струва ми се, че родителите ми не ме обичаха...
- Какво ви кара да мислите така?
- Виждате ли, играчките ми за вана бяха миксер и тостер...
- Деца всички хора са произлезли от Адам и Ева.
- Отче, на мен татко ми каза, че хората са произлезли от маймуните.
- Сега вашата семейна история не ме интересува!
-Тате, какво е пед*раст?
Бащата разказва:
-Един ден много ми се пуши, ама нямам цигари и гледам един човек пуши и го помолих да ми даде една цигара. Ония вика, че ще ми даде само, ако му пусна. Няма от къде да си купя цигари, а много ми се пуши и му пуснах, пък ония не ми даде цигара. Ей т'ва е пед*раст.
Едно дете отива при баба си и я пита:
- Бабо, ти можеш ли да си навреш носа в бутилка от "Фанта?"
- Не! От къде ти хрумна подобно нещо?
- Ами татко каза, че си вреш носа навсякъде.
Фермер решил да одведе 2-те си крави при съседския бик и да вземе сина си да види как стават нещата.
Отиват те там, сядат двамата приятели на по чашка а детето остава отвън да гледа.
След малко детето идва и вика:
- Тате, тате бика на*ба бялата крава.
- Не говори така сине. - Скастрил го таткото. - Ще кажеш колтурно: Бика изненада бялата крава.
Детето кимнало с глава и излязло пак отвън.
След малко пак се връка и вика:
- Тате, тате бика изненада черната крава и пак на*ба бялата!
Цигански табор. Нощ. Цигането.
- Тате, защо светят звездите.
- Не знам.
- Тате, защо свети луната.
- Не знам.
- Тате, защо духа вятарът.
- Не знам.
Циганка.
- Хайде стига сте говорили, а спете.
- Нека пита ма. Нека пита - да знае.
Седят в една палатка баща индианец и тримата му сина. По едно време най-големият от синовете се надигнал и попитал:
- Татко, от толкова време се чудя защо името ми е Залез слънце?
- Ми, защото си заченат по залез слънце.
След половин час станал и средният син и попитал баща си:
- Тате, и аз от много време се чудя защо името ми е Изгрев слънце?
- Защото си заченат по изгрев слънце.
След половин час бащата пита най-малкия си син:
- А ти Спукан презерватив, имаш ли да ме питаш нещо?
Малкия Иванчо чул някакви нови думи и беж при дядо си:
- Дядо, какво е това х*й?
- Ами Иванчо, х*й....ами това е косъм моето момче.
- Ами пу*ка какво е дядо?
- Е-е това е чиния дядовото...
- Ами т*шаци що е дядо?
Дядото се напрягъл какви да ги мисли, но все пак намерил и на този въпрос отговор.
- Т*шаци, това са очила дядовото.
След половин час, седнали да обядват. Цялото семейство било на трапезата. Иванчо забелязъл един косъм в чинията на кака си и се развикал грамогласно:
- Ей, вижте на кака ми в пу*ката има един х*й...
Баща му се възмутил.
Какви ги говориш, къде го видя това нещо.
- Ето бе тате, ако не виждаш сложи си на дядо т*шаците...
Зелено училище
Скъпи мамо и тате, ръководителят ни каза да напишеме писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.
А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред. Само не може да пишка заради гипса. Аз пак се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.
А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пак Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата. Ние ще се върнеме в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова.
Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возиме на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возиме в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.
Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземеме кануто и да се повозиме по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоиме.
Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата.
Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е станал наш ръководител. Той каза, че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "пед*филство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратиме писмата си и да купиме вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
19 алагундур, 3547 лето
Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.
7 кутрихалур, 3547 лето
Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.
По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.
Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.
8 кутрихалур, 3547 лето
Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи:
"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.
Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.
Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.
Защо не? Ц*ците й не са никак лоши.
62 мутрикур, 3547 лето
Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.
След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.
73 мутрикур, 3547 лето
Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.
Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.
1 вортаул, 3548 лето
Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей, страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.
20 вортаул, 3548 лето
Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.
Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!
84 ерхар, 3548 лето
Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.
Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.
87 ерхар, 3548 лето
Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.
Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!
Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.
А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си:
- Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол.
Робърт:
- Да, господине, ще се грижа за всичко.
След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си:
- Робърт, как е? Всичко наред ли е?
- Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата.
- Каквои ми ги разправяш, каква дръжка?
- Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви.
- Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това?
- Скочи в басейна и умря.
- Но... Лабрадора... тези кучета са отлични плувци.
- То скочи, а басейнът беше празен.
- Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица!
- Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата.
- ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как?
- Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви.
- ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!!
- Влезе в стаята на жена ви, и я видя в леглото с най-добрия ви приятел и не й издържа сърцето...
Търся си юнак голям
с еей такъв голям банан!
Нека да е мъж от сой
Живко може да се казва той.
Като бикче да е як
да го яздя със мерак.
Да показва хватки чудни
сетивата да са будни.
Да не го е свян и срам
ще го вкарам в грях голям.
Радост, сълзи и сополи
ще текат като порои.
Ако са му те в излишък
ще се кефи чак до дрисък,
може даже да е с писък.
Обаче:
Бързо гард свали ли с трясък
и мъжественост без блясък,
той за мен не е герой-
бита карта ще е той!
Със досада:
До кога ще бъда аз
сексоложката за вас?
Само люта гавра с вас
мога да си правя аз!
Съвет:
Вий дуела научете
и жените не мъчете,
че е срам голям за вас
да си искате от нас.
Комплексари не бъдете
за дуел се пригответе
шпагите си извадете
със стратегия ги забодете!
Портрет:
Трънка Соева съм аз
винаги готова за бордаж!
Хващам се със вас на бас,
че борба ще има в този час!
Но помнете:
Оръдието си добре смажете,
огромен опит имам със мъжете!
Аз за вас съм само Трънка,
но във корена си имам брънка,
метнах се на баба Шипка-
мятъм се кат мряна рибка,
а от мама ми Малина
съм с характер на лавина!
Ако дупце ви устиска
аз ще устоя на триста!
Господ да ви пази
жена като мен да ви гази!!!
P. С. Оптимизъм и надежда има в мойта вдигната вежда!
Ваша всеотдайна:
ТРЪНКА ТРЪТКОВА СОЕВА - МЕРАКЛИЙСКА
Иванчо имал мерак на даскалицата си. Поискал от баща си 5 лева.
- За какво са ти бе Иване?
- Бизнес Тате. - отвърнал Иванчо
На следващия ден Иванчо след часовете насаме с учителката:
- Другарко, дай да ти видя ц*ците...
- Да не си полудял бе Иване, та аз съм ти учителка, не те ли е срам?
- Абе другарко, ще ти дам 5 лв., кой ти ги дава само за едно гледане...
Съгласила се Тя и му показала гърдите си.
След 2 дни иванчо към баща си:
- Тате, дай 10 лв.
- Иване, какво ги правиш тези пари, вчера 5, днес 10?
- Нали ти казах, въртя бизнес.
- Е добре, щом е за бизнес, може..
Иванчо пред даскалицата:
- Другарко, ще ти дам цели 10 лв., но искам да ти видя пу*ката.
- Ти си луд, ц*ците ми видя, както и да е, но сега пу*ката ми искаш... малко прекали... - изчервила се тя, но склонила. Свалила гащите и си показала рунтавелката на Иванчо.
Вечерта в къщи Иванчо взема още 20 лв. от баща си със същия предлог - БИЗНЕС..:
Отива при даскалицата:
- Другарко, не издържам вече, толкова си сладка и сексапилна, искам да ми пуснеш!
- Иванчо, ти си откачил, какво искаш да кажеш?
- Цели 20 кинта ще ти дам, искам да те на*ба.
Онази размислила и се съгласила.Отишли до близката горичка, където Иванчо предварително разпънал една палатка. Влезли вътре и взели да се събличат. Даскалицата легнала по гръб и ракрачила широко крака. Иванчо легнал отгоре и и казал:
- Все пак си ми учителка, ще ме срам като те чукам страстно и жадно, нека привържа очите ти, за да ми е по-леко...
Тя приела тези негови думи и сложила превръзката на очите си. Иванчо проникнал в даскалицата и взел да я клати. Неуморен и страстен се оказал Иванчо. Даскалицата само пъшкала и искала още и още...
Минало се час, два,... останала без дъх учителката го попитала:
- Не се ли измори Иванчо, вече два часа ме чукаш?
- Аз не съм Иванчо, аз съм Петър от другия клас, Иванчо вънка къса билети...