Разни вицове
В тази категория има 22211 вица, разпределени в 1481 под-страници.
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал:
- Дайте ми една торта с моркови!
- Нямаме торта с моркови, отговорили му любезно.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял:
- Дайте ми торта с моркови!. Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал:
- Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!
На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита:
- Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?
- Не.
- Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!
- Сър, моля за ръката на вашата дъщеря!
- Извинете, младежо, но моята дъщеря вече си има кандидат, който е доста сериозен човек!
- Ако е така, какво ще кажете за секънд хенд, сър?
От кабинета на психотерапевта излиза възмутен клиент:
- И това нищожество успя да ме излекува от комплекса за непълноценност?!
- Възкресение Христово! - това е голям празник, казаха си търговците на яйца и агнешко, качвайки цените...
- Госпожице, може ли да се запозная с вас?
- Може, но тази седмица съм заета. Хайде следващата, в сряда в 19:30 да се запознаем?!
- Какъв е смисъла да слагат разписание на влаковете, ако винаги закъсняват?
- А откъде щяхте да знаете, че закъсняват, ако не беше разписанието?
Арменската Червена Шапчица:
- Бабо, защо ти е толкова голям носът?
- Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…
Три дни и нощи принцът целува спящата красавица, а накрая си помисли:
"Може пък наистина да е мъртва?"
Отишъл принцът при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата…
Кашчей Бессмъртни се хвърли под гумите на "КамАЗ", след това се удави, застреля се и се обеси, в общи линии този ден се забавляваше по пълна програма…
Червената шапчица, Антъни Бърджис
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…
В живота на мъжа има три периода:
1. Той вярва в Дядо Мраз.
2. Той не вярва в Дядо Мраз.
3. Той е Дядо Мраз.
Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Баба и дядо гледат анимационен филм.
- Каква хубава приказка! - възхитила се бабата. - В началото тя беше грозна жаба, а накрая се превърна в красива принцеса.
- Да, така е в приказките - въздъхнал дядото. - А в живота винаги става обратното.
Майка разказва на детето си:
- Имало едно време цар…
- Мамо! Мамо, ами царица?
- Не сме стигнали до там. Но щом искаш да знаеш - избягала с готиния рицар.