Вицове за пустинята
В тази категория има 455 вица, разпределени в 31 под-страници.
Шефа на една мутра го извикал и му казал:
- Стягай се за път, ще ходиш в пустинята.
Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа:
- Какво си взе?
- Храна.
- За какво ти е?
- Да ям по пътя.
- Добре. Какво друго?
- Вода.
- За какво ти е?
- Да пия по пътя.
- Добре. Друго?
- Една врата на кола.
- Врата?! Че за какво ти е?
- Като ми стане горещо, да отворя джама!
Червената шапчица, O"Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Питат радио Ереван:
- Какво щеше да прави България ако се намираше в пустинята?
- Щеше да внася пясък! - отговаря радиото.
Загубили се в пустинята французин, американец и българин.
Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща.
Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците.
И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание.
- Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал.
- Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал.
Българинът погледнал касата и рекъл:
- Я ги върни да си допием пиенето.
През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Група туристи ще ходи в пустинята. Провеждат им инструктаж за отровните змии:
- Ако някой бъде ухапан от змия, трябва някой от другарите му да изсмуче отровата от раната.
- А ако змията ме ухапе по оная работа? - пита един от мъжете.
- Тогава ще научите кой ви е истински приятел...
Бай Ганьо отворил бирария насред пустинята Сахара. Седи си той и вика:
- Студена бира, моля! Хайде на бирата!
Минал един американец, погледнал го и викнал:
- Бегай, бе, мираж!
След малко минал арабин, погледнал го и му казал:
- Бегай, бе, мираж!
По едно време се задал един германец, умиращ за чаша ледена бира. Застанал пред бай Ганьо и му вика:
-Добре че те видях! Давай бързо една ледена!
Нашенецът го погледнал и му вика:
- Бегай, бе, мираж!
Питат радио Ереван:
- Какво си мисли куче в пустинята?
Радиото помислило и отговорило:
- Ако скоро не видя дърво ще се напикая!
Куче бяга из пустинята и си мисли:
- "Ох, ако скоро не намеря дърво - ще се напикая!"
В пустинята един арабин се мъкнел с камилата си, която вече ходела едвам, едвам. И след като минали поредният дюн, неочаквано на хоризонта се появило хале с надпис: "СЕРВИЗ ЗА КАМИЛИ". Арабинът потрил радостно ръце, и се отправил към него. Вътре го чакал мустакат , нахитрел със сплескана челма човечец. След кратко мълчание той запитал: -Кажи бе аркадаш, какво и е на камилата? -Трудно тръгва, не върви, мързи я. - отвърнал арабинът. -Виждам, че камилата ти е мъжка, дай да я качиме на стенда, да и пресовам топките и ще тръгне. Качил я той, и с две тухли единички и хлопнал топките. Камилата надала вой, и след като изкъртила вратата на халето, продължила да тича с максимална скорост през пустинята. Арабинът радостен казал:
-Какво направи бе човек, така не съм я виждал да върви таз камила.
А майсторът отвърнал:
-Абе ти още ли си тука бре, я се качвай на стенда, дате пресовам и тебе.
В пустинята паднал самолет с двама пилоти. Пилотите оцеляли, ама всичко друго изгоряло - самолет, багаж, дрехите им и те, останали чисто голи.
Тръгнали те да търсят помощ и вървели, вървели, ама нали пустиня 60 градуса, и единия казъл на другия:
- Абе колега, много напича, устите ни се напукаха, очите ще ни изсъхнат, дай поне да си запазим мъжкото.
- Е, к'во да направим?
- Ми, ще ти го вкарам отдзад и така ще ходим и ще се сменяме през един час.
Съгласил се другия. Първият му го вкарал и продължили. Повървяли половин час, ама на тоя отпред се му нещо неудобно, и обърнал си главата и казъл притеснено:
- Абе колега, дай да влазем в крачка, че иначе се едно ме еб*ш!?!
Военно поделение насред пустинята. Генерал отива на проверка. Строява се войската и не щеш ли, една камила излиза зад ъгъла и минава точно пред строя. Генерала побеснял.
-Какви са тия животни тука бе, т'ва поделение ли е или зоологическа градина, сержаааааааант!
-Амииии, господин генерал, ние понеже тука нямаме жени, та за тваааа...- заоправдавал се сержантът.
-Млъъъък, не искам да слушам за никакви извращения повече, веднага я махнете от поделението!
След няколко месеца, случая се повторил.
-Абе тая камила още ли е тука, веднага я разкарайте или ви пращам в ареста. Сержаааант!
-Амиии, понеже, нали тука нямаме жени иии...
Не щеш ли, по ирония на съдбата, пратили генерала за командир на същото поделение.
Минал месец, два, три, мерака на генерала взел да го мъчи, но нали нямало жени.
Една обикновенна самотна вечер, ей така, без да иска, генерала се сетил за камилата. Извикал сержанта и небрежно го попитал:
-Абе сержант, преди време тука имаше една камила, какво стана с нея?
-Сержанта се притеснил , взел да пристъпва от крак на крак.
-Кажи де, не се притеснявай, нали вече сме свои.
-Ами тука е - измънкал сержанта с недоверие.
-Върви ми я доведи - наредил генерала
Сержантът довел камилата и без да чака подканяне генералът дръпнал един варел, стъпил отгоре му, свалил си гащите, дигнал опашката на камилата и й го отпрал. Сержанта еджа удържал добичето под напора на генерала.
Свършил си работата началника и загащтвайки се пита:
- Е, вие така ли правите?
Сержанта пристъпва от крак на крак, преглъща, няма думи.
-Ееее какво, май не си виждал толкова мощно клатене, вие не го ли правите така?
-Ами , не точно така - запремигвал сержанта.
-А как?
-Ами ние понеже тука нали нямаме жени иии..... качваме се по двама на камилата и ходим до близкото село, там има публичен дом...
Арабин в пустинята има проблем с камилата. Не ще да върви. Довлякъл я до попътен оазис и я вкарал в сервиза за камили.
- К'во и е, бе? - попитал монтьора.
- Неще да върви.
- Ква е, мъжка или женска?
- Мъжка!
- На канала!
Довлякъл я на един от каналите арабинът и камилата разкрачена, седи. Монтьорът отдолу с една лопата, с всичка сила изгърбил камилата по т*шаците. Чуло се едно силно Пафф и къмилата излетяла, та се невидяла.
Излязъл монтьорът, гледа арабина там, седи и се моли на Аллах.
- Ти не беше ли на нея, бе?
- Не!
- А искаш ли да я настигнеш?
- Искам.
- На канала!