Вицове за пустинята
В тази категория има 457 вица, разпределени в 31 под-страници.
Две блондинки беседват за брака:
- Струва ми се - казва едната - че бракът прилича на мираж в пустинята: с дворец, палми и камила. Първо изчезва дворецът, след това палмите и оставаш само с камилата.
Френски войник си спомня за войната в Алжир:
- Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко!
- Е, поне вода нямахте ли?
- Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
Шефа на една мутра го извикал и му казал:
- Стягай се за път, ще ходиш в пустинята.
Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа:
- Какво си взе?
- Храна.
- За какво ти е?
- Да ям по пътя.
- Добре. Какво друго?
- Вода.
- За какво ти е?
- Да пия по пътя.
- Добре. Друго?
- Една врата на кола.
- Врата?! Че за какво ти е?
- Като ми стане горещо, да отворя джама!
Червената шапчица, O"Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Питат радио Ереван:
- Какво щеше да прави България ако се намираше в пустинята?
- Щеше да внася пясък! - отговаря радиото.
Загубили се в пустинята французин, американец и българин.
Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща.
Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците.
И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание.
- Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал.
- Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал.
Българинът погледнал касата и рекъл:
- Я ги върни да си допием пиенето.
През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Група туристи ще ходи в пустинята. Провеждат им инструктаж за отровните змии:
- Ако някой бъде ухапан от змия, трябва някой от другарите му да изсмуче отровата от раната.
- А ако змията ме ухапе по оная работа? - пита един от мъжете.
- Тогава ще научите кой ви е истински приятел...
Бай Ганьо отворил бирария насред пустинята Сахара. Седи си той и вика:
- Студена бира, моля! Хайде на бирата!
Минал един американец, погледнал го и викнал:
- Бегай, бе, мираж!
След малко минал арабин, погледнал го и му казал:
- Бегай, бе, мираж!
По едно време се задал един германец, умиращ за чаша ледена бира. Застанал пред бай Ганьо и му вика:
-Добре че те видях! Давай бързо една ледена!
Нашенецът го погледнал и му вика:
- Бегай, бе, мираж!
Питат радио Ереван:
- Какво си мисли куче в пустинята?
Радиото помислило и отговорило:
- Ако скоро не видя дърво ще се напикая!
Куче бяга из пустинята и си мисли:
- "Ох, ако скоро не намеря дърво - ще се напикая!"
В пустинята един арабин се мъкнел с камилата си, която вече ходела едвам, едвам. И след като минали поредният дюн, неочаквано на хоризонта се появило хале с надпис: "СЕРВИЗ ЗА КАМИЛИ". Арабинът потрил радостно ръце, и се отправил към него. Вътре го чакал мустакат , нахитрел със сплескана челма човечец. След кратко мълчание той запитал: -Кажи бе аркадаш, какво и е на камилата? -Трудно тръгва, не върви, мързи я. - отвърнал арабинът. -Виждам, че камилата ти е мъжка, дай да я качиме на стенда, да и пресовам топките и ще тръгне. Качил я той, и с две тухли единички и хлопнал топките. Камилата надала вой, и след като изкъртила вратата на халето, продължила да тича с максимална скорост през пустинята. Арабинът радостен казал:
-Какво направи бе човек, така не съм я виждал да върви таз камила.
А майсторът отвърнал:
-Абе ти още ли си тука бре, я се качвай на стенда, дате пресовам и тебе.
В пустинята паднал самолет с двама пилоти. Пилотите оцеляли, ама всичко друго изгоряло - самолет, багаж, дрехите им и те, останали чисто голи.
Тръгнали те да търсят помощ и вървели, вървели, ама нали пустиня 60 градуса, и единия казъл на другия:
- Абе колега, много напича, устите ни се напукаха, очите ще ни изсъхнат, дай поне да си запазим мъжкото.
- Е, к'во да направим?
- Ми, ще ти го вкарам отдзад и така ще ходим и ще се сменяме през един час.
Съгласил се другия. Първият му го вкарал и продължили. Повървяли половин час, ама на тоя отпред се му нещо неудобно, и обърнал си главата и казъл притеснено:
- Абе колега, дай да влазем в крачка, че иначе се едно ме еб*ш!?!
