Вицове за приятели
В тази категория има 9709 вица, разпределени в 648 под-страници.
Две приятелки си говорят:
- Върза ли мартеничка на твоя приятел?
- Не... вързах му тенекия, а той вързал кънките от мъка...
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал:
- Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг.
Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв идиот, искаше да го бутна.
- И ти какво направи?
- Пратих го на майната му!
- Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика:
- Ей, приятел! Къде си?!
От тъмнината:
- Тук съм! Ела тук!
- Къде тук?
- Тука бе, на люлките!
- За какво трябва да се говори с една жена, за да и е интересно?
- За красотата и.
- Ами ако не е красива?
- За грозотата на най-добрата и приятелка.
Между приятели:
- Лошо е да си ерген. Вкъщи не ми харесва, а в кафенето не се чувствам добре.
- Ожени се. Тогава поне в кафенето ще се чувстваш добре.
- Миме, къде е мъжът ти, ма? Не съм го виждала от много отдавна. – пита жена своята приятелка.
- Къде да е? В къщи си е със своя четирикрак приятел...
- Леле Миме, ама кога си взехте куче?
- Не е куче, ма,... диван е...
Между приятелки:
- Вярно ли е, че се жениш за годеника ти само заради парите му?
- Гледай какви мръсни клюки разправят хората… Та аз даже не го знам колко милиона има!
Двама приятели започнали работа в различни фирми. След време се виждат и обсъждат впечатленията си:
- При нас в работата е и добре, и зле. Добре е, че мъжете и жените са по равно, зле е, че отношенията във фирмата са далеч от семейните.
- И при нас в работата е и добре, и зле. Добре е, че отношенията във фирмата са семейни, зле е, че сме само мъже.
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Приятели обсъждат инцидент:
- Драго как спука гума?
- Минах през шише ракия.
- Е, не го ли веде?
- Не онзи глупак го носеше в джоба на палтото...
Приятелки си говорят:
- Винаги съм мислела, че брадата загрозява мъжа. Но когато го видях без брада...
Мъжете се делят на:
Тези, които стават в дванайсе, качват се на Мерцедеса си, деня си прекарват в банката, а вечерта са на прос*итутка.
Тези, които стават в десет, качват се на Жигулата си, цял ден се мотат по борсите, а вечерта са при любовницата.
Тези, които стават в седем, качват се на автобуса, цял ден са на работа, а вечерта се връщат при жена си.
Тези, които стават в шест, качват се на колелото, цял ден прекарват в парка, а вечерта отиват при приятелка.
И тези, на които не им става...
Говорят си двама приятели.
- Най-накрая дойде пролетта. Всичко е толкова красиво, всичко излиза от земята, всичко оживява ... - вдъхновено говори единият.
- Пепел ти на езика, бе! Миналата седмица погребахме тъщата.. - троснато го пресича вторият.
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н.
Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина:
- Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена...
- Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години...
Питат блондинка:
- Какво наричаме shareware?
- Това е когато си разменяме дрешки с приятелките.
Между приятели:
- Моята жена е безкрайно злопаметна!
- Моята умее да прощава и да забравя. За съжаление тя никога не забравя това, което е простила.
