Вицове за приятели
В тази категория има 9708 вица, разпределени в 648 под-страници.
Срещат се приятели:
- От къде ти е тази огромна синина под окото?
- Вчера срещнах един приятел, който тъкмо се връщаше от сватбено пътешествие.
- Е, и какво?
- Аз му препоръчах този брак.
3
Между приятелки:
- Вярно ли е, че се жениш за годеника ти само заради парите му?
- Гледай какви мръсни клюки разправят хората… Та аз даже не го знам колко милиона има!
1
Между приятелки:
- Аз пък вече нямам кой знае какви претенции към мъжа, за който искам да се оженя… Важното е да е добър човек, културен, възпитан… Как мислиш, дали са останали още такива милионери?
1
Млад мъж влиза в цветарски магазин и вижда на стената окачена дъска с надпис: "Каквото искате да кажете на приятелката си, кажете го чрез цветята".
Мъжът се обръща към цветарката:
- Бихте ли ми дали изкуствени рози, защото това, което искам да кажа на приятелката си, е лъжа.
0
Говорят си две приятелки:
- Знаеш ли, вчера Васко май ми направи предложение…
- Как така "май"?
- Ами каза ми: "според мен вече е време да приключим с приятелството ни"…
0
Разговор между приятелки:
- Какво толкова те смущава у годеника ти?
- Гризе си ноктите.
- Неприятен навик, но много хора си гризат ноктите.
- Но не и на краката…
0
Младеж пита приятелката си:
- Как е, хареса ли ти годежния пръстен, който ти подарих?
- Да, и на приятелките ми им хареса. А две даже го познаха.
0
Седят си двама приятели и мислят как да изкарат някой лев. Единия споделя:
- Абе разбрах, че имало голяма далавера от кожи от тигър.
А другия:
- Ти луд ли си бе, как ще го одерем тоя тигър?
- Спокойно бе всичко съм проучил. Отиваме в гората, правим си временна база, изрязваме си един фазер със дръжка и един чук ти трябва.
- Е как с чук и фазер бе? - пита другия.
- Ами като видиш някой тигър, той най-вероятно ще те нападне. Защитаваш се с фазера и като му се забият ноктите в него ги подкривяваш да не избяга и го караш в базата за дране.
Съгласил се другия, сторило му се реално...
Та отиват в гората, правят си база, нужните инструменти и новобранеца решил да си опита късмета, взел инструментите и тръгнал за тигри. Вървял си той толкова време колкото да забрави за какво е тръгнал и точно в този момент му изкочил един тигът. На секундата забравил какво трябва да прави, хвърлил всичко и хукнал да бяга към базата. Колкото повече се приближавал, толкова по-силно се скъсявала дистанцията между него и тигъра. Точно преди да прекрачи прага на базата се спънал и паднал, а връхлитащият върху него тигър направо го прескочил и влязъл вътре. Станал новобранеца мега-енергично, затворил вратата и се провикнал на другия:
- Брат ти одери този, аз отивам за друг!
0
Бисери от Космодиск
"Сложих си го на дълго, почувствах парене, но след малко болката премина."
"След като си го сложих отзад, започнах и да се навеждам."
"Откакто съм с него мога да се наведа и да си подпирам ръцете на мивката."
"Ходих дълги години по доктори, но само той ме задоволява напълно и вече не ме боли."
"От две седмици съм с него и вече съм оправена, но няма да го вада."
"Сложиха ми го и след малко болката премина."
"Изпитвах невероятни болки отзад, но след две седмици, откакто си го сложих почувствах облекчение."
"С него съм дори и на вилата."
"По-лесно се качвам по стълбите, когато ми е отзад."
"Първо бях с тънкия, но откакто видях, че ми харесва си сложих и дебелия."
"Сина ми, който живее в САЩ каза, че и в други страни го правят."
"Отзад ми е вече пет години."
"Бях свикнала с болката, но след като си го сложих тя премина."
"Останах много доволна-дори и мъжът ми си го сложи."
"Става и за мъже."
"Когато ми е отзад, се навеждам с удоволствие."
"Когато бях без него-трудно ходех до тоалетната."
"Дълги години ги работех седнала, но на старини си го сложих и аз."
"Една приятелка ми каза, че я е оправил за кратко време."
"Ако не те оправи ти връщат парите."
2
ЧОРАПИ
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка... не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района... ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо... продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.
0
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
0
Двама приятели се срещат и се разпитват за семействата:
- Какво прави дъщеря ти?
- Дъщеря ми работи наистина много, издигна се в работата, стана зам. директор, купи си две коли, апартамент, вила на морето. Твоята какво прави?
- Абе и моята к*рва стана, обаче аз не мога да го разкажа така хубаво като тебе.
0
Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
- Сократе - казал той, - търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
- Преди да ми разкажеш каквото и да било - казал Сократ, - разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест - може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
- Не - отвърнал познатият му. - Май не мога да гарантирам такова нещо...
- Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест - това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
- Ами... по скоро е лошо, май.
- Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест - това нещо полезно ли е или е безполезно?
- Така, както ми задаваш въпроса... не мога да кажа, че е полезно, май не е...
- Приятелю - поклатил глава Сократ - само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам! Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен.
А Сократ така и на научил никога, че Платон спи с жена му
1
Двама приятели се срещат и се разпитват за семействата:
- Какво прави дъщеря ти?
- Дъщеря ми работи наистина много, издигна се в работата, стана зам.-директор, купи си две коли, апартамент, вила на морето. Твоята какво прави?
- Абе и моята ку*ва стана, обаче аз не мога да го разкажа така хубаво като тебе.
0
Влиза един в бара и вика:
- 10 малки уискита.
Бармана:
- Ей, к`во ти е?
- Открих, че брат ми е гей и ще се омъжва за най-добрия ми приятел.
Следващия ден същия си виква:
- 12 малки уискита.
- Какво не е наред този път?
- Открих, че и сина ми е гей.
Следващия ден направо от вратата:
- 15 малки!!!
- Ех, у вас освен теб никой ли не остана да харесва жени?
- Мпфффф, остави - открих, че жена ми ги харесва.
1