Вицове за принцове и принцеси
В тази категория има 715 вица, разпределени в 48 под-страници.
***** ПЕПЕЛЯШКА *****
Имало едно време една пичка, викали й Пепеляшка. Казвали й така, защото имала много големи ц*ци и когато се наведела те се търкаляли в земята и ставали пепeливи от праха. Представяте ли си, мили деца, какви ц*ци!
Та Пепеляшка имала една много зла мащеха, която й завиждала за ц*ците и й купувала постоянно малки сутиени. Стискали сутиените на малката Пепеляшка, но като нямала други се принуждавала да ги носи, защото имало вероятност да я прекръстят от Пепеляшка на Чернишка.
Пепеляшка имала и две доведени сестри, които също й завиждали за ц*ците и постоянно й натяквали какви вимета имала. Обикновено й заявявали:"Стига си се пъчила, щото в автобуса вече няма място", "С тия бозки пориш въздуха като Боинг в Тихия океан", "Вярно ли е че със сутиена си правиш палатка, когато закъсаш някъде?" или "Прибери си гърдите щото ще се са клещиш на вратата в кенефа" и още разни такива нелишени от основание шеги.
Обаче приказката се обръща, когато се получила обява, че в царския дворец принцът прави щур купон, на който са поканени всички жени на възраст от 16 до 26 години. Двете сестри веднага започнали да се гласят за партито, и то не заради друго, ами защото се носели слухове, че принцът имал особено голям чеп и чукал като нерез по Коледа. А пък това е особено ефикасно средство срещу пъпки по лицето, които те били получили от полов глад. Те понеже били малоцицести тръгнали да си шибат силикон и да си купуват сутиени с пълнеж, но каквото и да правели не можели да стигнат големината на ц*ците на Пепеляшка. И не само това - тяхните ц*ци се смалили и даже на едната гърдите й хлътнали вече навътре.
Затова от прекалена завист сестрите издействали от майка си да забрани на Пепеляшка да отиде на купона в двореца. Разревала се Пепеляшка, но какво да прави-подчинила се. Та значи настъпила знаменателната вечер на бала. Наконтили се сестрите и тръгнали към двореца.
Станало й кисело на Пепеляшка, но какво да прави, освен да отиде до хоремага да си хване някой за една вечер. И тъкмо се упътила натам и на вратата се позвъняло. Отваря Пепеляшка и к`во вижда - кръсницата й.
- Влизай да ти направя един облак - поканила я Пепеляшка.
- С удоволствие - отвърнала кръсницата й.
Изпила кръсницата облака и казала:
- Пепеляшке, такъв хубав облак си направила, че не мога да не ти направя една услуга. Разбрах, че тъпата ти мащеха не ти дава да отидеш на купона в двореца. Ей ти тука ключовете на BMW-то, в него има и едно шише сливова. Тая сливова е на дядо ми, двайсетгодишна е, отлежала. Дядо ми я правеше по специална технология. Тя има свойствата да променя лицата на хората като изпият две двойни. Обличай се бързо, пали колата, удари по пътя две двойни и върви купонясвай. И да знаеш-тая сливова те държи точно четири часа. Сега е осем, значи в дванайсет ще си станеш пак същата. Хайде, и да ти излезе късмета тая вечер и то няколко пъти. Абе къде е шишето с мастиката?
Тръгнала Пепеляшка и по пътя ударила две двойни. Стигнала в двореца и почнала да купонясва. По едно време видяла сестрите й да се въртят около принца. Пуснал диджея някакво блусче и сестрите попитали принца:
- Принце, няма ли да ни поканиш на едно блусче. Много ни бива.
А принцът отговорил:
- Абе скумрии, не се ли виждате к`ви сте грозни и плоски като видеокасети. Я по-добре вървете го духайте на войничетата от охраната пред двореца.
Подвили си сестрите опашките, излезли им два пъти повече пъпки. А през това време принцът забелязал Пепеляшка и я поканил да потанцуват. Стиснала го Пепеляшка с онея ми ти ц*ци, приклещила го между тях, така здраво, че на принца веднага му станало. И той й казал:
- Ау ма, шъ ми се пуснеш ли?
- Не може - отговорила му Пепеляшка.
- Как така не може, ти знаеш ли кой е баща ми, ма?
- Абе казах ти че не може. Ти на къв ми се правиш бе, педал?
Ама Пепеляшка само блъфирала. Знаела ги тя мъжете, че колкото повече се мота работата, толкова повече им се дърви. Обаче днес не ставало, щото била в мензис. Като си танцували, по едно време тя погледнала часовника си и к`во видяла - дванайсет без една. "Е*а си майката" - помислила си тя и запраскала към BMW-то. Принцът само туй и чакал и я подгонил. Ама тя си бягала насериозно. А пък той бил вече пийнал и много много не го бивало да тича, защото организма кръвоснабдявал друг орган, а не краката. Тичала Пепеляшка с все сили, ц*ците й се подмятали и я удряли в лицето така че много-много не виждала к`во има пред себе си. Затова и тя се спъвала и по едно време принцът я пипнал. Но тя с последни сили се отскубнала от него и в ръцете му останал само сутиенът на Пепеляшка. Трябва да кажа че този сутиен бил подарък от кръсницата и бил правен по поръчка във фабрика "Младост", производител на раници и спални чували. Затова лепвал по ц*ците й като презерватив по онова нещо.
На другия ден принцът много се ядосал задето бил изпуснал Пепеляшка и издал заповед: "Въпросната персона да се издири по голенината на сутиена й. На всички самки на възраст от 16 до 26 години да й бъде премерен".
Тръгнали царските хора по градове, села и паланки да мерят сутиена. Мерили навсякъде, ама нещо не ставал, всички имали по-малки ц*ци от тези на Пепеляшка. Така стигнали и до къщата на Пепеляшка. Излезли сестрите, но и на тях не станал гигантският сутиен. Въпреки че се били подготвили предварително - изпили десетки литри боза, пак не могли и една трета да напълнят. По едно време царският човек видял Пепеляшка и казал:
- Е ба ти снарядите! Я, момиче, ела да ти пробваме това чудо, щото принца е решил или оная да работи или да мине на бастуни.
- Абе остави я тая крава бе, тя и без това не беше на купона - взели да го убеждават сестрите.
- Не може така, трябва да се мери на всички - царския човек не мислел вече за службата, надеждицата му била да й види ц*ците.
Премерил той сутиена, видял го че пасва, сякаш за нея е правен и завел Пепеляшка в двореца.
А там я чакал принца с...
КРАЙ.
Три дни и нощи принцът целува спящата красавица, а накрая си помисли:
"Може пък наистина да е мъртва?"
Отишъл принцът при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата…
Баба и дядо гледат анимационен филм.
- Каква хубава приказка! - възхитила се бабата. - В началото тя беше грозна жаба, а накрая се превърна в красива принцеса.
- Да, така е в приказките - въздъхнал дядото. - А в живота винаги става обратното.
Един принц бил много красив, но имал само един недостатък - имал гайка на пъпа. Пробвал всякакви ключове, но нито един не станал. Отишъл при придворния магьосник:
- Минаваш през десет планини в десета, през девет земи в десета, през девет села в десето, през девет къщи в десета, ще отвориш девет кутии и в десетата ще намериш гаечен ключ.
Пребродил принцът десетте планини. Най-накрая взел ключа, отвинтил гайката и… му паднал задникът.
"Все някой ден ще дойде и принцът" помислила си Спящата Красавица и сменила ръката си за пети път.
- Какво казал принцът на Спящата Красавица?
- "Стани ма, пу*ко заспала!"
Седи си Пепеляшка в гората и плаче. Минава от там добрата фея и я пита:
- Пепеляшке какво има, защо плачеш?
- Абе добра фейо принцът организира бал, а аз си нямам рокля за да отида на бала.
- Имам нещо за теб - казала добрата фея и дала на Пепеляшка една вълшебна рокля.
След известно време феята минала през същото място и видяла Пепеляшка пак да плаче.
- Какво има Пепеляшке, защо пак плачеш?
- Ами, добра фейо нямам си обувчици.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепеляшка вълшебни обувчици.
Скоро феята пак минала от там и видяла че Пепеляшка пак плаче.
- Сега пък какво? - попитала добрата фея.
- Добра фейо хванал ме е някакъв лют мензис. Няма спиране.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепелашка едно вълшебно тампонче.
По едно време горското джудже както се разхождало из гората видяло феята да плаче.
- Какво става, фейо, защо плачеш? - попитало горското джудже.
- Ами Пепелашка нямаше рокличка - дадох й, нямаше обувчици - дадох й, нямаше тампонче - дадох й, ама забравих да й кажа че в 12 часа вечерта тампончето се превръща в тиква.
- А с целувките няма да избързваме… - каза принцът, слизайки от Спящата красавица.
Вълка среща Червената шапчица и я пита:
- Червена шапчице, къде отиваш?
- При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце - отговорила тя.
- Добре - отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа.
Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц.
Тогава вълка казал:
- Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.
Отишъл Прекрасният принц на ресторант и си поръчал жабешки бутчета. Донесли му жабата, допрял я той до устните си и тя се превърнала в принцеса.
Целувал я пак, какво ли още не я правил - тя си останала принцеса, не се превърнала пак в жаба.
Наложило се така да я яде…
Всички знаят приказката за принцесата и граховото зърно, нали? Е, не е имало никакво зърно, просто принцът и принцесата е трябвало да обяснят някак синините…
Принцът целунал жабата и тя се превърнала в красавица. Пак я целунал и тя пак станала жаба. Пак целувка - красавица. Целувка - жаба. Целувка - красавица…
А гадовете гости все викат: "Гор-чи-во! Гор-чи-во!"
Сина на арабски шейх учел в България и се влюбил в красиво нашенско момиче. Решил да я вземе за жена и отишъл да поиска ръката й, след което да идат да живеят в неговите сараи. Ама майка й се дърпала нещо, не искала момиченцето й да отива толкова надалеч. И започнала да си измисля условия:
- Ще ти дам дъщеря си за жена, но трябва да имаш пет хубави автомобила!
- О, не само пет. В мой гараж има двайси убав кола! А на покрив... площадка с хиликоптер!
- Добре, но трябва и да имаш 10 милиона долара. Не искам дъщеря ми да се лишава от нищо!
- О, аз притежава 10 милиард долар и петролни кладенци!
Майката се чудела вече, какво да измисли за да не даде дащеря си. Изведнъж я осенила чудесна идея и рекла на младия принц:
- Добре, ще ти дам дъщеря си, но само, ако имаш 30 сантиметра член!
Позамислил се момъка и рекъл:
- Аз много обича ваша дъщеря и щом налага се ще отреже 10 сантиметра...
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К., докато не прочетох това писмо през ред!!!
