Вицове за принцове и принцеси
В тази категория има 706 вица, разпределени в 48 под-страници.
- А ти знаеш ли, как обикновено свършват приказките?
- Разбира се. Всички принцеси остават с драконите. Живеят дълго и щастливо. Много дълго време, разбира се. Знаеш ли, колко може да живее нормален, здрав, щастлив дракон?
- Хмм, защо е с драконите? Какво ще кажеш за достойните принцове?
- Принцове? Принцовете имат ужасното свойство да закъсняват. Виждаш ли, докато принцесата чака принца, цялото си свободното време тя прекарва с дракона. Е, и се влюбва - бавно и тихичко. В началото само говори, от скука. С кого друг в пещерата и в плен ще поговориш. А след това се увличаш - драконите са наистина страхотни събеседници. Ставате приятели. Приятели, приятели, приятели - и изведнъж не можеш да живееш без своя дракон. И това е всичко.
- И в този момент, както аз разбирам, идва Принца.
- Да, но както знаеш, вече е твърде късно.
- А ти? Как е твоят принц?
- Аз какво съм? Аз вече съм влюбена в моят дракон.
- О, а на принца - какво ще кажеш?
- Не знам. Да кажем, че няма никой вкъщи...
Граховото зърно, което пречело на принцесата да заспи, всъщност било кли*ор - твърдят злите езици.
Не че принцесата бе лека жена... просто всички принцове, дошли на бала, станаха баджанаци...
Пристига рицарят в кралството да иска ръката на принцесата. Коленичи пред нея, сваля доспехите, а под тях се оказва целия в белези.
Принцесата разглеждайки ги пита:
– А тези белези от какво са? Вероятно сте се били с дракон?
– Не... Къпах котарака...
Гледах филма "Красавицата и звяра" отзад напред. Получи се доста по-реалистично. Млада жена се ожени за красив принц, превърна го в чудовище, избяга при родителите си и живя дълго и щастливо.
Върви си Принца из гората, пуска по някоя стрела ей така, за кеф, по едно време стига до някакво езерце. Абее чисто блато. В блатото - жаба. И жабата изведнъж проговорила с човешки глас:
- О, Принце, аз съм омагьосана! Целуни ме и ще се превърна в красива принцеса!
Позамислил се принца, поогледал се – няма никой. К'во пък толкова? Целунал жабето. И жабето БАМ, се превърнало в красива принцеса! Естествено голичка, щото откъде 42 номер рокля в блатото?
Грабнал я Принца, че а отпред, а отзад, ха на Ге, ха на дудук, в общи линии, свършил работата по царски. Седнал да си почине, в това време принцесата се посъвзела и започнала да мрънколясва:
- Ама как така, що веднага с*кс? Не, че се оплаквам, ама сватбата?
На Принца чак му изпаднала пурата от устата! Скочил нашия:
- К'ва сватба ма?!?
И като й изчаткал един наопаки, принцесата паднала и се превърнала обратно в жаба! Погледал принца, почесал се и я прибрал в джоба си:
- Еййй, баси удобното нещу!!!
Принцесата най-накрая намери Истинския мъж, разцелува го, после заживяха дълго и щастливо и той лека полека се превърна в жаба.
- Момче, докато намериш своята принцеса, що жаби ще изпонацелуваш...
– Дайте една "принцеса."
– Пичага!
– Ще ми дадете ли една "принцеса?"
– Пичага!
– Е, хубаво де, разбрах, че си готин и ме харесваш, ама ми дай една "принцеса!"
– Пича гаaa! Или сурова я искаш...
Пепеляшка, тъкмо се зарадвала, че обувката и паснaла перфектно... и принца извади сутиен чашка...
В живота на всяка жена настъпва период, когато вече не чака принца на белия кон, но все пак се ослушва за тропот на копита...
Не всичко е като в приказките. Понякога "принцът на бял кон" всъщност е селянин на магаре.
Когато мъжът подарява на жената диамантена огърлица, а тя на него една незабравима нощ и у двамата се насажда фалшивото убеждение, че така ще бъде винаги! А принципите на приказния живот са прости. Ако Пепеляшка не изчезне в 12 през нощта, принцът ще изчезне в 6 сутринта.
Балканска приказка. Една принцеса решава да се ожени, но само за този, който може 30 пъти да я задоволи. Ако не успее му реже главата. Идва германецът. Успява 10 пъти, на 11-ия обелва очи и го обезглавяват. Идва италианецът. Издържа 20 пъти, на 21-вия се предава и губи главата си. Идва босненец и започва, като след всеки път слага по една резка на стената. Когато направил 29-ата резка, принцесата се надигнала и казала:
- Не е вярно, 28 са.
Босненецът преброил всичко отново и казал:
- Не, 29 са.
Принцесата обаче настоявала на своето. Тогава той се разлютил, избърсал всички резки и казал:
- Е, тогава започваме отначало!
Когато принцесата-жаба показа на Иванчо Глупака буркан, пълен с попови лъжички и му съобщи, че това са "децата от първия й брак", търпението му беше на път да се изчерпи... Крепеше го единствено мисълта, че все пак тъща му остана в блатото.