Приказни вицове
В тази категория има 946 вица, разпределени в 64 под-страници.
Жена застава срещу вълшебното огледало и пита: 
- Огледалце на стената, коя е най-красива на земята? 
Огледалото троснато отговаря: 
- Че мръдни се, за да мога да видя...
Туристи отиват на езерото Лох Нес с надеждата да видят известното чудовище.Сядат в един бар на брега, говорят си и чакат.По едно време единият попитал бармана: 
- Кога обикновенно се появява чудовището? 
- Най-често след петото голямо уиски.
Отишъл принцът при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
Зайо Байо си имал златна тоалетна, която била и музикална. Един ден дошъл вълкът и му казал:
-Моля ти се Зайо Байо, позволи ми да ползвам тоалетната ти.
-Добре - казал Зайо.
На другия ден вълкът пак дошъл и казал на Зайо Байо:
-Ех, че си Зайо Байо. Пусна ми химна на България. Трябваше прав да стоя.
През девет реки в десета, през девет планини в десета, през девет страни в десета, през девет гори в десета имало една къщурка и там живеела Баба Яга.
Събудила се тя една сутрин и си рекла:
- Бре, да му е.а мамата, колко далеко живея!
- Как Снежанка ще си подели ябълката със седемте джуджета?
 - Ще изяде ябълката и после ще даде на всички.
Всички знаят приказката за принцесата и граховото зърно, нали?...
 Е, не е имало никакво зърно, просто принцът и принцесата е трябвало да обяснят някак синините...
Майка разказва на детето си:
 - Имало едно време цар...
 - Мамо! Мамо, ами царица?
 - Не сме стигнали до там. Но щом искаш да знаеш - избягала с готиния рицар.
Върви си Крали Марко през полето и не щеш ли пътят се раздвоява. Гледа табела. На табелата пише:
 "Тръгнеш ли наляво - ще умреш, тръгнеш ли надясно - ще станеш пед*раст".
 Почудил се той, почудил се, и завил надясно.
 Повървял малко и гледа пред себе си една триглава ламя спи!
 Вдигнал Крали Марко една скала и разбил едната глава. Тогава втората се надигнала и рекла:
 - Е кажи ми сега, не си ли пед*раст?
Из "Властелина на пръстените":
 
 И се събудили елфите и видяли звездите, защото лежали по гръб и обикнали звездите и нощта...
 И се събудили хората и видяли изгряващото слънце, защото лежали настрани и обикнали слънцето и деня...
 И се събудили джуджетата и нищо не видяли, защото лежали с лице към земята и си помислили: защо ли ми трябваше да се напивам така вчера?
Един цар имал три дъщери. Когато най-голямата дъщеря станала за женене той я извикал, подал й една пръчка и й казал:
 - Дъще, хвърли тази пръчка с все сила и където падне пръчката, там ще се омъжиш!
 Хвърлила дъщерята пръчката и тя паднала при най-красивия момък. След време и средната дъщеря станала за женене и тя хвърлила една пръчка и така се омъжила за най-богатия момък. Дошло време третата дъщеря да се жени. Хвърлила тя пръчката с все сила, но нещеш ли паднала в едно блато. Отишла дъщерята да види и гледа един жабок държи пръчката в уста.
 "Е! -казала си най-малката дъщеря - Такъв ми бил късмета!"
 Но се сетила че в приказките като целунеш жаба и тя се превръща в красив принц. Отишла, целунала жабока... но нищо! Целунала го втори път... но жабока си оставал жабок! Целунала го трети път и тогава жабока казал с дрезгав глас:
 - Много съм омагьосан, май ще трябва и да духаш!
Отишъл принца при царя: 
 - Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето? 
 - Да, ето ръката на принцесата...
Хасан бил беден и живеел с многобройното си семейство в една стая. Наложило се и тъщата да живее с тях. Положението станало нетърпимо! Знаел Хасан, че ходжата е умен човек, и решил да му поиска съвет:
 - Помагай! - рекъл. - Не се живее: аз, жената, децата, сега и бабата - всички в една стая! Не става, ходжа! Какво да правя?
 Погладил си брадата ходжата и рекъл:
 - Има спасение, Хасане! Купи си коза!
 Учудил се Хасан, но решил да го послуша - купил си коза. Минало време, положението станало още по-страшно. Отива отново при ходжата:
 - Не става, ходжа! Аз, жената, децата, бабата, а сега и козата.Мирише, не се търпи!
 - Продай козата! - посъветвал го ходжата.
 Пак го послушал Хасан, продал козата и на другия ден тича при ходжата:
 - Умен човек си ти! Сега е добре - колко място се отвори като подадох козата!
Една приказка по цигански:
 
 "Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
 Обачи, имало един добро фея, и той каза:
 - Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
 - Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
 - Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
 И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
 И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
 - Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
 - Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
 - А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
 - Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
 И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
 Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
 - Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
 - Ааа, давай първо да са цалувами!
 Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
 И принцесата вика:
 - Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
 И принца мисли, мисли и вика:
 - Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
 И така..."
Приказка за аленото цвете: 
 Тръгнал един търговец на път за далечни страни, а дъщерите му заръчват - едната рокли, другата накити, а най-малката казала: 
 - Не искам друго, татко, донеси ми само алено цвете. 
 - О, я стига! С твоя мак митничарите пак ще ме одрусат!
 
 
