Вицове за плуване
В тази категория има 648 вица, разпределени в 44 под-страници.
- Добър ден! Мога ли да запиша детето си при вас на синхронно плуване?
- Точно навреме. Току- що се удави едно...
8
Лорд Д. през уикенда заминава на лов и казва на управителя си:
- Джон, следи за нещата тук!
Връща се доволен лорда от лова и пита:
- Джон произшествия?
- Дръжката на лопатата се счупи, сър.
- Голяма работа Джон, но все пак - как стана Джон?
- Докато погребвахме кучето сър.
- Но Джон то бе здраво!
- То скочи в басейна, сър.
- Но Джон, то е лабрадор и може да плува.
- Басейнът бе празен, сър.
- Но Джон скоро го напълнихме?
- Пожарната го източи, сър.
- Но Джон какво е правила пожарната тук?
- Гаси огъня в западното крило, но то изгоря, сър.
- Но Джон как стана това?
- Падна свещта от ковчега на майка Ви, сър.
- Но Джон тя бе здрава!
- Така е сър, но получи инфаркт като завари милейди в обятията на приятеля Ви лорд Прескът.
11
Някъде край Чернобил... Тази година, пролетта пукна за трети път. Тревите се синеят, птичките лаят. На едно глухарче са кацнали два крокодила и си говорят:
- Някои разправят, че преди сме били зелени и дълги.
- Да бе, и сме можели да плуваме.
- Хайде да отлитаме, че трябва да събираме мед за зайците...
3
Врачанин отива във Варна, да кандидатства за моряк в Военноморското училище. По време на събеседването го питат:
- Ти можеш ли да плуваш, младеж?
- Не!
- ??? И какво ще правим сега?
- Е как к`во, бе? Вий тука в туй училище, кораби нямате ли си, бе?
14
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Бай Славчо:
- Най-обичам да плувам с девойките в дълбокото, далече от брега. Свалям им банските и почвам да си барам, където ми е кеф, а на тях не им остава нищо друго, освен да се държат за мен или да се давят.
9
ЗАДАЧА ПО МАТЕМАТИКА ЗА 5-и КЛАС:
- В плувен басейн се вливат 400 литра вода, а изтичат 405 литра.
ВЪПРОС:
- Как не ги е срам тия плуващите бе?!
15
Трийсет години след аварията в Чернобил. Три крокодила си седят на едно дърво и си говорят:
- Помните ли, че преди аварията бяхме зелени? - попитал първия.
- И плувахме! - казал втория.
- Хайде стига приказки вече - казал третия - хващайте кофичките и да отлитаме, че имаме мед за събиране!
14
Църковната органистка Беатрис прехвърлила деветдесетте и никога не се била омъжвала. Всички се възхищавали на добротата и отзивчивостта и. Веднъж пасторът дошъл при нея да обсъдят празничната меса и тя го поканила в гостната. Беатрис го помолила да седне и да почака, докато тя приготви чай. Гледайки стария и домашен орган "Хамонд", той изведнъж забелязал на лакираната повърхност на инструмента интересен съд с вода, в който плувал презерватив. Когато Беатрис се върнала с подноса с димящ чай и благоуханни сладки, те се заприказвали.
Пасторът се опитал да скрие любопитството си, но не успял да се сдържи.
- Мис Беатрис! - казал той, сочейки съда.
- Бихте ли ми разказали за този предмет?
- О, забелязахте! - възхитила се органистката.
- Красив е, нали? Миналия август вървях през парка и намерих това в малко пакетче в тревата. Инструкцията гласеше: да се сложи на органа, да се държи влажно и така ще предотврати разпространението на възможните болести. И знаете ли, нито веднъж не ме хвана грип през зимата.
5
Семейство мъж и жена, които все се карали и не се разбирали, решили да разчупят малко обстановката и да променят нещата. Мъжът направил изненада на съпругата си с екскурзия и пътешествие на кораб. Но за тяхно нещастие попаднали на буря и кораба потънал! След дълго плуване, с последни сили едва-едва към самотен остров се приближава мъжа. Там като по чудо, оцеляла се оказва и жена му, която го посреща с думите:
- И къде се мота цял нощ ако мога да знам?!? Корабът потъна още вчера...
6
Ален залез, слънцето бавно потъва в морето, лек бриз поклаща морската вода, морето диша, романтика. Супер луксозен туристически параход бавно преминава покрай пристанището в Бургас. В капитанската каюта нахлува задъхан юнга:
- Там, там, там… Зад борда!!!
- Русалки, а?! - пита капитанът с усмивка.
- Да. Ама как познахте?
- Ти за първи път преминаваш покрай България, нали?
- Да. Обаче русалките?!
- Успокой се, момчето ми. Това не са русалки. Това са местни пенсионерки, които плуват зад кораба и събират изхвърлените от пътниците бутилки...
8
Поредните преведени поговорки:
- As if captured from the woods. Като хванат от гората.
- Thousands of graces! Хиляди благодарности!
- Health be it... Здраве да е...
- Happy new bath! Честита баня!
- Plane as beans. Просто като фасул.
- Like nothing. Кат' нищо.
- From nice nicer. От хубаво по-хубаво.
- From bad worse. От лошо по-лошо.
- I will be pulling your ears. Ще ти дърпам ушите.
- Where you... Kъде ти...
- Poor as a chapel mouse. Poor as an ecclesiastic mouse. Беден като църковна мишка.
- Like unhanged. Като откачен.
- Let's go now! Айде, сега!
- Neither news, nor bone. Ни вест, ни кост.
- And does a cruiser swim? А корабче плува ли?
- Upper Tracian Lowlander. Горнотракиец.
- Drunk - paid. Пито - платено.
- Hood after the rain. След дъжд качулка.
- Isn't mad this who eats the pie but that who gives it to him. Не е луд тоя, дето яде баницата...
- To cucumber seller cucumbers sells. На краставичар краставици да продава.
- Trice measure, once cut. Три пъти мери, един път режи.
- Horse's slimes with garlick. (Equine saliva with garlick.) Конски лиги с чесън.
- Intellect governs, intellect serves, intellect pastures ducks. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
4
Жените сме като патките - отгоре изглежда, че плуваме спокойно, а отдолу нервно махаме с крака.
5
Кит плува в кръг около самка и с упрек говори:
- Колко страни по света, стотици екологически организации, сума ти политически лидери, милиони хора - всички се борят за това, нашият вид да продължи да съществува, а ти ми разправяш - "Главата ме боли..."
13
Състезание по плуване за инвалиди. На първи коридор - инвалид без ръце, на втори коридор - без крака, а на трети - само глава, без тяло. Стартът е даден. Всички тръгват, само главата остава. Публиката е втрещена. Треньорът на главата притичва, изритва я, тя пада в средата на басейна и проваля състезанието. После ядосаният треньор я пита:
- Добре, защо така прецака работата?
- Ами, цяла година съм се учил да плувам с уши, а сега някой идиот ми е сложил плувна шапка!
8