Вицове за пароли
В тази категория има 287 вица, разпределени в 20 под-страници.
В едно село били много набожни. Когато жените изневерявали на мъжете си отивали при местния поп да се изповядат като казвали паролата:
- Отче, подхлъзнах се, моля опрости греха ми!
От мъжете в селото само попът и кметът знаели значението на паролата. Но една зима попът се споминал и на негово място изпратили друг. В края на първия си ден, след като опростил греха с подхлъзването на множество жени, попът отишъл при кмета и го помолил да опесъчи улиците, защото жените цял ден са се подхлъзвали. Кметът започнал да се смее, но за малко да припадне като чул попът да му казва:
– Ти се смееш, кмете, но твоята жена днес три пъти се подхлъзна, ще се потроши, бре!
Китайците хакнаха сайта на Пентагона по възможно най-елементарния начин. Всеки опита с различна парола.
Една жена забелязала мъжа си да се заглежда по з*дника на тяхната съседка. Отначало силно изревнувала, но после решила да направи друго. Отишла при съседката и попитала:
- Как така предизвикваш такъв силен интерес към... з*дника си?
- Тайната е да се научиш да го въртиш по специален начин.
- И какъв е този специален начин?
- Знаеш ли, в "Обеля", ето на този адрес, в тази мансарда живее един стар учител по математика, той ще те научи.
- Но ако не поиска да го направи?
- Ще поиска, просто му кажи паролата, а тя е "идвам за един урок".
Вдига се нашата и отива в "Обеля", чука по вратата на мансардата, тя се отваря и пред нея изниква дементен старец с четина вместо брада, огромен нос и очила осми диоптър.
- "Идвам за един урок!" - плахо изрича жената.
Старият и маха с ръка да влезе, тя се озовава в малка стая с още по-малък килер. Той влиза в килера, рови в него и накрая излиза с една прашна черна дъска и кутия нови бели тебешири. Поставя дъската пред жената, вади един тебешир от кутията и тъкмо жената си мисли "оная пачавра съседката ми се е подиграла, този дъртак ще ме кара да решавам уравнения", старецът казва:
- Съблечи се!
- Но на мен ми е добре така с палтото.
- Гола!
- Гола ли?
Ония кима. Жената се съблича, но и си отдъхва "едва ли ще решавам задачи".
- Обърни се с гръб към дъската! - казва стареца.
- С гръб ли?
- Хайде бе, момиче, нали искаш урок, обръщай се.
Обърнала се.
- А сега се наведи. Повече... повече... така е добре.
Тогава математикът набутал тебешира в з*дника на нашата героиня, чукнал с пръст по дъската и властно наредил:
- Сега напиши... осемдесет и осем.
Моля, въведете вашата парола!
- "рози"
- Недостатъчен брой на символи в паролата!
- "розови рози"
- Паролата трябва да съдържа поне една цифра.
- "1 розова роза"
- Паролата не трябва да съдържа празни полета.
- "1розовароза"
- Паролата трябва да съдържа поне 10 различни символа.
- "1шибанарозовароза"
- Паролата трябва да съдържа поне една главна буква.
- "1ШИБАНАРОЗОВАРОЗА"
- Паролата трябва да съдържа поне една малка буква.
- "ШибанаРозоваРоза"
- Паролата трябва да съдържа поне една цифра.
- "1розоваРозаДаТияНавравГъза"
- Тази парола вече е заета...
В ГДБОП, отдел "Компютърни престъпления."
Учител по история се жалва на служител:
- Хакнаха ми профила, умът ми не го побира, как са успели да ми разкрият паролата?!
- И каква Ви беше паролата?
- Годината на канонизацията на Папа Григорий Х.
- Еха... и коя година е това?
- 1234 г. след Христа!
Манго и Айшето си имали парола. Щом смятали да правят с*кс казвали, че ще ходят във банката. Един ден Манго казал:
- Айше ма, хайде да ходим до банката.
- Не става Манго, имам едни познати от Червен бряг. Ще се видя с тях.
След няколко дни Айше казала:
- Манго, вече можем да отидем до банката.
- Късно е Айше, курса на долара падна.
Тайните на любовта са скрити в телефоните с пароли...
Три фрази, които предизвикват паника:
1. Няма да боли!
2. Трябва да поговорим!
3. Въведената парола е грешна.
- Въведете паролата си.
- Пенис.
- Твърде къса.
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота един мъж запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила. Мъжът изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, мъжът ревнал като заклано прасе на жена си, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
- Аааай! Жено маааа! Аааай...
Изскочила жената и като видяла мъжът си изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа наобратно... без малко да припадне.
- Божке! Какво стана, сърце мое?
- Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей...
Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
- Мъжо бе, на моя му е свършила батерията, пък твоя блокиран, кажи паролата да го разблокирам!
Станал мъжът, пообърсал се, поотупал се, понагласил си крака и казал:
- А, нищо ми няма, к'во ша звъниш, ей сега ще ми мине кат' на куче...
– Ти правил ли си някога нещо добро?
– Да... Вчера дадох на съседите възможност да ползват безплатен Wi-Fi.
– Имаш предвид тези кратки 45 секунди, когато сменяше паролата ли?
- Тука каква е паролата на wi-fi?
- Вие сте в реанимацията!
- С големи или малки букви?
Едно време, след "Добре дошли" гостите получаваха чехли. Сега получават паролата за интернет.
Чукча седи на пост. Нещо шумка в храстите. Чукча вдига автомата, с думите:
- Стой! Скажи пароль!
Кратко мълчание:
- Пароль!
- Ну, да проходи, дорогой!!!
Сутрин... осем часа. Нормалните хора работят вече. Влизам в КАТ.
- Накъде?
- Миии... Актче имам за получаване...
- Отвън!
- ???
- Отвън изчакайте!
- ???
- Осем и половина...
В осем и половина вече има тридесет човека на опашка пред всяко гише. Напомня ми някак на времето с празните рафтове и дългите опашки от осемдесетте години. Май родното МВР си е останало някъде там - в онова време. Във времето когато нямаше "моля" а се заповядваше...
Осем и тридесет и пет. Измъчена служителка изпълзява и видимо гузна:
- Имаме проблем със системата... ще чакаме колежката да дойде (още не е дошла?), щото тя знае паролата...
Чакаме... а нашия работен ден си тече вече четиридесет минути... същия работен ден в който на тия тук трябва да им изкараме заплатите. Нали ги взимат от данъците от нашата заработка...