Луди вицове
Луди вицове за луди хора, откачалки и диваци, психолози, психиатри и лечение в лудницата. Смях с всякакви шеги за нестандартното и различно мислене на някой хора.
В тази категория има 5074 вица, разпределени в 339 под-страници.
Мечтая за фланелка с надпис:
- "Аз съм шизофреник", а на гърба да пише "И аз също".
Не вервам на табели! Гледам, пише "жени". Влизам вътре - клозет!
Членовете на обществото за плоската земя, не дооценяват факта, че много ни е провървяло, че земята е хоризонтално, а не вертикално плоска.
Как да стана милионер:
1. Сключвам договор с мобилен оператор за импулсен номер.
2. Взимам кредит от банката.
3. Не изплащам кредита.
4. От банката и колекторските фирми звънят денонощно на импулсния ми номер.
5. Трупам първият си милион!
На вниманието на мъжете в кухнята:
- Горещата тенджера изглежда точно така, както и студената!
- Кажи ми моля те, като психолог на психолог, какво да правя - мъжът ми не харесва кучето!?
ми.
- Имаш изход - отравяне...
- Кого?
- Имаш избор...
На бара:
- За Вас?
- Искам една "Кока".
- Бъдете малко по-конкретни - кока или кола, че разликата е 128 лв..
В женски форум:
- Мъжът ми ми купи електрошокер, на себе си купи газов пистолет. Вече година не сме се карали. Седим и си траем!
- Капитане, капитанее, потъвамеее...
- Знам моряко!
- И няма да направите нещо?
- Я изкарайте този идиот от подводницата!
Един човек пътувал с магарешката си каручка. По едно време магарето спряло и казало:
- Пу, да му е*а майката, изморих се. Не мога повече!
А човека рекъл:
- Е*ах му мамата, досега не бях чувал магаре да говори!
А каручката промълвила:
- И аз.
Един кон, се показал на вратата на един бар и казал:
- Барман, едно уиски!
- Влез, па седни, па си поръчай и ще ти сервирам!
- Не мога, с каруцата съм.
В действителност вие не си миете ръцете. Те сами се мият една друга, докато вие стоите и ги гледате като идиот!
Днес един ми звънял 37 пъти... За да ми каже, че не е психопат...
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи". Някакъв човек ме моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се, е не чак толкова охотно, но нали сме хора, трябва да си помагаме. Стоя и чакам. Минават 15 минути и почва да ми писва, а ония го няма. Отивам при един от гранична полиция и почвам да обяснявам ситуацията. Граничарят ме кани в една стая за оформяне на протокола, взима ми лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
- Как може да съм такъв тъпанар?! Тихичко да си бях излязъл, щях да си взема едно такси за 10 лв. на километър, че ако искам и до морето!
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат лигите...
– К'во стоиш бе?! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш...
Почвам и аз моментално да прибирам пачки. Взимам - пъхам, взимам - пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно... Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в гащите...
Мъж и жена в театъра:
- Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов?
- Мила, но той е умрял отдавна!
След няколко минути:
- Скъпи, не е! Видях го да шава!