Вицове за лисици
В тази категория има 349 вица, разпределени в 24 под-страници.
Зайо седи на пьн в гората и си пили ноктите. Минава лисицата.
- Зайо, какво правиш?
- Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата.
Лисицата се зачудила и си тръгнала. Минава вълкът.
- Зайо, какво правиш?
- Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата.
Вълкът и той се почудил и си тръгнал. Минава мечката.
- Зайо, какво правиш?
- Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата.
И мечката си тръгнала.
Из гората се понесла мълва. Даже и лъвът разбрал, ядосал се и решил да види каква е работата. Отишъл при Зайо.
- Зайо, абе ти какво правиш?
- Абе, нищо. Пиля си ноктите и си говоря глупости.
В гората настанал голям глад.Тогава лъвът - царят на животните, наредил всяко от тях да носи по 2 кг. месо всеки ден, иначе щяло да яде бой. Първия ден Лисицат носи месо. На втория ден Вълкът носи месо. На третия ден Заека носи зелка. Лъвът почнал да го бие. Отначало Заекът ревал, ревал ама на 50-тия удар почнал да се смее. Тогава Лъвът го попитал:
- Зайо, що ревеш бе?
- Що ме боли! - отвърнал Заекът.
- А що се смееш? - попитал отново Лъвът.
- Щото Таралежа носи круша! - Казал със смях Заека.
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка бе? - и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка, бе? - и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър - що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
- Ей, Заек! Я дай една цигара!
- С филтър или без филтър? - пита Зайо.
Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
- Абе заек, ти що пак си без шапка?
Заекът решил да си сложи край на живота. Взел пушка, дамаджана с хубава домашна ракия, и отишъл в гората. Седнал на една полянка, и като за последно взел да пие от ракията. Но колко му трябвало, изпил малко и се напил. Повъртял се малко, заболяла го главата, легнал и заспал.
Дошла лисицата. Видяла заека, видяла и ракията. Рекла си:
- И ракията тука, и мезето тука. Това е живота!
После взела да си пийне, развеселила се, заиграла се и видяла и пушката.
- Какво е това? - попитала се тя, и взела да я гледа. И както я разглеждала, натиснала спусъка и се застреляла.
Дошъл вълкът. Видял заека, видял дамаджаната и също си рекъл:
- Това е живот! - И той взел да пие, замаял се и също взел да разглежда и си играе с пушката. Натиснал спусъка и се застрелял.
Дошла мечката.
- И ракията тука, а и мезе колкото искаш! От това повече-здраве му кажи! - Изпила цялата ракия, взела да пее и като седнала, започнала да си играе с пушката. И тя се застреляла по същия начин.
След време заекът се събудил. Станал, и като видял какво е около него, казал:
- Леле, като се напия, не знам какво върша!
Лъвът свикал събрание в гората за обсъждане на новите порядки, които смятал да въведе.
Първи се изказал заекът и изразил всеобщото недоумение.
После се изказала лисицата и изразила всеобщото опасение.
Последен се изказал лъвът и изразил общото мнение.
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка? - и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка? - и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър - що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
- Ей, Заек! Я дай една цигара!
- С филтър или без филтър? - пита Зайо.
Вълкът и лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
- А бе, заек, ти що пак си без шапка!?!
Мечката имала рожден ден. Поканила всички животни и им казала да й подарят каквото и да е, само да няма цветя. Всички дошли. Никой не носил цветя. Само заекът не разбрал и донесъл букет лалета. Тогава мечката му казала:
- Казах ли ви да не носите цветя?!? Сега на всеки, който ми донесе цвете, ще му го навра отзад.
И мечката ги набутала на заека, а той почнал хем да плаче, хем да се смеее. Лисицата го попитала:
- Зайо, защо плачеш е се смееш едновременно?
- Рева, щото мечката ми завря цветята, но погледни - вълкът носи саксия с кактус...
В гората настанал голям глад. Тогава лъвът - царят на животните, наредил всяко от тях да носи по 2 кг. месо всеки ден, иначе щяло да яде бой. Първия ден Лисицата носи месо. На втория ден Вълкът носи месо. На третия ден Заека носи зелка. Лъвът почнал да го бие. Отначало Заекът ревал, ревал ама на 50-тия удар почнал да се смее. Тогава Лъвът го попитал:
- Зайо, що ревеш бе?
- Щото ме боли! - отвърнал Заекът.
- А що се смееш? - попитал отново Лъвът.
- Щото Таралежа носи круша! - казал със смях Заека.
На лисицата страшно и се приискало да спи с мъж. Тръгнала из гората, и срещнала заека.
- Зайо, ела ми довечера на гости. Каня те на вечеря.
- Добре - казал заекът, и си отишъл.
Следобед тръгнал към къщата на лисицата. Стигнал там, и като влязъл, лисицата се била изтегнала на кревата.
- Зайо, ела ми вземи най-скъпото - подканила го лисицата.
Заекът помислил, помислил, пък взел телевизора и видеото и хукнал навън. Срещнал го вълкът.
- Къде бягаш бе, Зайо? Какво носиш с теб?
Заекът обяснил на вълка всичко.
- Ти си бил голям идиот бе, Зайо! Ти не си никакъв мъж!
- А ти като си мъж, вземи пералнята и хладилника!
Горските животни летели със самолет. На първите седалки седнал папагала, скръстил крила и важно тропа. Покрай него минава заека и пита:
- Що тропаш бе?
- Щот съм отворен - казал папагалът. Заекът бил отворен и той взел да тропа. Минава лисицата:
- Що тропате бе?
- Щот сме отворени. И тя отворена и тя взела да тропа. Минали вълкът, лъвът, жирафа и те отворени, и те тропат. Минал слона и попитал:
- Абе вие тука, всичките, защо тропате бе?
- Щот сме отворени - му отвърнали животните. Слона и той отворен и той взел да тропа. Като се включил и слона подът на самолета не издържал и се продънил. Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове:
- ааааааа......
Папагалът важно попитал:
- Що викате бе?
- Щот не можем да летим.
- Тогава що се правите на отворени?
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл:
- Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
Трима ловджии си говорят за жените си:
- Моята е като сърна! Стройна, нежна, с големи влажни очи...
- А моята е хитра, лукава, бърза... Като лисица.
- А моята пък, да ви кажа, външно изглежда като човек...
Седи си Враната на един клон и си гризе сирене.
Минава отдолу Лисицата с бейзболна бухалка, удря Враната с бухалката, грабва сиренето и изчезва.
След малко Враната идва на себе си, оглежда се и казва учудено:
- Я! Съкратили са баснята...
След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:
- Стой питке житена, ще те ям!
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.
- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.
С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.
- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!
- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.
Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.
- О-о, здравей питке житена!
- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.
Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.
- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.
Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:
- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?
Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.
По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:
- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...
Отиват мишките при бухала.
- О, ти , мъдра птицо, кажи ни какво да направим - всички ни нападат - и лисици, и вълци, и ограбливи птици...?
След кратък размисъл бухалът отговорил:
- Станете бодливи! Така няма да ви закачат!
Мишките благодарили и си тръгнали. Но не след дълго се върнали:
- Мъдра птицо, а как да станем бодливи?
- Ааа, не знам - отговорил бухалът - аз съм стратег, не тактик...