Вицове за Крикор и Гарабед
Много смях със задружното приятелство на арменците Киркор и Гарабед и тяхната глуповатост.
В тази категория има 99664 вица, разпределени в 6645 под-страници.
"Ако не искаш някой да прекъсне философските ти размисли за смисъла на живота и първоизточника на битието, заключвай вратата!" - надпис на вратата на тоалетната в селска кръчма.
18
В лекарският кабинет влязъл странен пациент:
- Докторе, непрекъснато изпускам газове! Даже в момента го правя!
- И какъв ти е проблема, бе? Само умрелите не пърд*т!
- Ами, тези газове нямат нито звук, нито миризма!
- Хммм, такава ли била работата? Добре, ще ти изпиша едни хапчета. Ела пак другата седмица.
След няколко дни, пациентът се появил отново:
- Докторе, в моето състояние настъпи промяна! Пак п*рдя като за световно! Но сега звукът е направо оглушителен!
Страх ме е, че ще ми се спукат тъпанчетата! Обаче, миризма - все така няма и няма!
Лекарят кимнал доволно:
- Такааа... Дотук - добре! Оправихме слуха! А сега е ред да се заемем с обонянието!
20
На двама политици им било скучно и се чудели как да се поразсеят. Единият предложил:
- Искаш ли всеки от нас да си нарисува автопортрет? Ама, на него да е чисто гол?
Другият отговорил:
- Съгласен съм, но при едно условие! Да се изтипосаме само до кръста.
И така, двамата хванали по лист хартия и молив и се започнали да творят.
След известно време показали един на друг своите шедьоври.
Първият обяснил:
- Нарочно съм се изобразил с различни по размер ръце. В това съм вложил известна символика. С малката ръка давам на народа. А с голямата - вземам за себе си.
Другият пък подхванал:
- А аз нарочно съм се изобразил с две женски гърди. И то - различни по големина! С малката кърмя своята партия, а с голямата - моите роднини.
Първият се зачудил:
- А с какво кърмиш народа?
Вторият свил рамене:
- Еее, сега... Нали се разбрахме да се рисуваме само до кръста?
12
Една манекенка участвала във фотосесия за модно списание. Фотографът щракал ли, щракал като луд. И същевременно я инструктирал:
- Сега - гледай мръснишки в обектива като вряла и кипяла съблазнителка. Сега пък - точно обратното. Гледай невинно като малко дете. А сега - погледът ти трябва да излъчва задълбочен размисъл!
Манекенката се нацупила:
- Оффф... Трудно ми е да се справя с тая задача! Не може ли мъничко да ми помогнеш?
Фотографът въздъхнал:
- Е, добре... Колко прави две плюс две?
19
Един смотаняк се оженил.
На другия ден баща му попитал:
- Е, сине? Как мина първата брачна нощ?
Смотанякът отговорил възторжено:
- О, тате - всичко беше перфектно! Жена ми се оказа толкова мила, благосклонна и ласкава! То не бяха целувки, то не бяха прегръдки... Имам чувството, че ако си бях поискал - можеше даже да я изчукам!
16
Мазохистът казал на садиста:
- Между нас всичко е свършено! Ти не си вече така жесток и брутален към мен като някога! Сбогом!
И бързо започнал да се отдалечава! Садистът изревал след него:
- Стой тука, бе! Не ме карай да ти счупя главата!
Мазохистът се обърнал и казал гордо:
- Какво?! Искаш да се сдобрим? Никога!!!
14
Младеж бил на работа в Япония. Влюбил се в местно момиче и решил да се женят. Отишъл при стария самурай да иска разрешение.
- Моята дъщеря ще се омъжи само за японец, дал съм клетва пред нашия Бог!
- Ма ние се обичаме...
- Няма значение!
- Ма ние ще избягаме и ще се оженим тайно!
- Ще избягате, ама ще ви застигнат трите прастари японски проклятия!
Младежът не повярвал, откраднал момичето, завел го в България и се оженили.
След първата брачна нощ пичът се събужда, защото не може да диша! Отваря очи, гледа - на гърдите му голям камък с прикрепена към него бележка: "Първо прастаро японско проклятие: камък върху гърдите". Ядосал се той, напопържал стария японец и хвърлил камъка през прозореца. Понечва да си легне и вижда към черчевето на прозореца втора бележка: "Второ прастаро японско проклятие: ляв тестис вързан за камъка". Стреснал се той, скача веднага след камъка, поне да паднат заедно... Докато скача, вижда трета бележка: "Трето прастаро японско проклятие: десен тестис вързан за леглото".
20
След дълга раздяла Иван и Петър се срещнали на автобусната спирка. Прегърнали се братски и се разговорили.
- Отиваме у нас!-казал Иван.
- Късно е! Някой друг път.
- Не, не, моля те! Тъкмо ще ти покажа новият апартамент. Имам две бири, ще ги изпием и ще си побъбрим.
Тръгнали двамата. Неусетно стигнали до новия блок. Иван видял, че в тях е тъмно и казал на Петър:
- Жената си е легнала. Имай предвид, че за да влезем в кухнята, трябва да минем през спалнята, а не искам да будим жената. За това тихо и на пръсти.
Така и станало. Иван отворил входната врата и тръгнал смело през спалнята към кухнята. Зад себе си чува тихият глас на Петър:
- Иване, виж бе, някой спи при жена ти!
- Тихо!!!-отвърнал Иван.
- Абе човеко, някой е в леглото при жена ти!
- Тихо, че имам само две бири, бе!
22
- Ти си ми единствена!
- Благодаря, и защо ме чувстваш такава?
- Освен теб, никоя друга не ми пуска.
9
- Здравейте, обаждаме се от Дружеството за защита на животните...
- Разделихме се преди месец. Търсете я при майка и.
18
Разговор между съквартиранти:
- Взех две скумрии за вечеря.
- И за тях ли да готвим?! Поне руси ли са?
- Не, не, те са за готвенето!
- Да ти дават акъл? Ти хубаво си готвиш.
- А бе не бееее! Риби!
- Ма хич не ми пука, какви зодии са, бе!
14
Oтива Зоро при любовницата си и казва на коня си:
- Ти ще седиш тука под прозореца и ще чакаш! Като се прибере мъжът й, да скоча на теб и да избягам.
Качва се Зоро, разгорещяват се с момата... По едно врме на врата се чука. Зоро скача от кревата, взима си гащите и се мята през прозореца. Любовницата отваря вратата и вижда коня на Зоро. Поглежда го учудено, а конят отговаря:
- Кажи на Зоро, че навън заваля и че ще го чакам във входа!
18
Възрастна баба се качва в автобуса, оглежда се, всички места заети. Младеж на седалката до нея я пита:
- Извинете госпожо, със този автобус ще стигна ли до женския пазар?
- Не. - отговаря бързо тя.
Младежа скача и слиза от автобуса точно преди да се затворят вратите. Бабата сяда, усмихва се и си промърморва:
- Обаче аз ще стигна.
17
На един, човек му дошло времето и се сдобил със зет. Добре де, ама човека е баща - така лесно дава ли се щерка, решил той, да провери какъв е зетя, що е, да го не излага пред ората...
Поканил го една вечер на вечеря и подложил яденье, пиенье па почнал да го разпитва и му дума:
- Де зете, пиини от таа рикия, много е убава!
- Я тате, алкохол не потребявам - вика оня!
- Е де, дай запалиме по цигара!
- Ааа, сакън! Не съм тутунджия!
- Е, дай довечера да идеме у комшията, едни карти да направиме!
- Абе, я тате и карти не игрАм!
Оня се фанал за главата!
- Е съга, ако каеш, че и по жени не одиш!
- Е, не одим!
- Бре, ти да не си неко сектаджия, наркоманин?!
- Не съм бе, тате, не съм!!!
- Абе какъв човек си ти? Никакъв кусур ли немаш?!
- Е, имам един!
- Е какъв, кажи да го видиме!
- Абеее... много лъжем!
19
- Иванчо, - казва учителката, - престани да цъкаш с тази химикалка!
- Мъчи ме един въпрос! - замислено казва Иванчо.
- Какъв въпрос? - пита учителката.
- Химикалка нали е от женски род? - пита Иванчо.
- Да! - казва учителката.
- А пълнител нали е от мъжки род?
- Да! - казва учителката.
- Е, тогава като цъкам, защо не се раждат малки химикалчета?
Учителката се замислила, но нищо не и дошло на акъла и ядосано казала.
- Питай баща си, като се прибереш.
Прибрал се Иванчо и веднага попитал баща си. Замислил се и той, и след малко казал.
- Я бягай да питаш майка си, тя ги разбира тия работи.
Отишъл Иванчо при майка си и я попитал същото. Тя го погледнала замислено и казала:
- Я не ме занимавай с глупости.
Излязъл Иванчо на улицата седнал на тротоара и продължил да цъка с химикалката и да си приказва на глас. Минал един полицай, спрял пред него и строго го погледнал.
- Какво си приказваш, бе момче? И какво ми цъкаш с тази химикалка?
Погледнал го Иванчо и му казал какво го гложди.
- Вие сте умен човек г-н полицай, няма как да не знаете защо е така?
Поласкан от думите му, полицая взел химикалката, повъртял я замислено в ръце и я отворил. Извадил пълнителя, разгледал го, а от него изпаднала пружинката.
- Ами ето! - казал полицаят.
- Всичко е ясно. Има спирала!
18