Вицове за казармата
В тази категория има 352 вица, разпределени в 24 под-страници.
Някакъв програмист го взели в казармата и му дали да командва взвод. Той строява войската и командва:
- На нулев-първи преброй се!
Системен администратор отива в казармата. Граничар. Стои на пост и чува стъпки.
- Кажи паролата?
Тишина.
- Кажи паролата?
Тишина.
- Кажи паролата?
Тишина. Автоматен откос.
- User Anonymous Access Denied.
Лейтенантът на един кавалерийски полк излиза в отпуска и оставя сержант Петров да го замества. Връща се след два дни лейтенантът и пита Петров как е положението.
Петров: - Ами, горе-долу добре е, лейтенант.
Лейтенантът раздразнен: - Ама добре или горе-долу.
Петров: - Ами тука кучето, дето обикаляше между казармите, умря.
Лейтенантът учуден: - Е как така? От какво умря?
Петров: - Ами, преяде с конски жили?
Лейтенантът разгневен: - Абе, какви конски жили бе?
Петров: - Ами то тука и едни коне умряха, докато ви нямаше.
Лейтенантът: - Как умряха коне? От какво?
Петров: - Ами от претоварване.
Лейтенантът ядосан: - С какво претоварихте конете бе?
Петров: - С вода.
Лейтенантът: - Каква вода бе, ей?! За какво ви е била тая вода?
Петров: - Ами да гасим пожара.
Лейтенантът бесен: - Пожар? Какво сте направили? Какъв пожар?
Петров: - Ами горя оръжейната.
Лейтенантът: - Как оръжейната, бе? Как се запали?
Петров: - Ами Иванов си хвърлил фаса в барута.
Лейтенантът: - Ти мен за идиот ли ме вземаш, бе? Иванов не пуши!
Петров: - Да,ама и вие да бяхте загубили знамето на полка, и вие щяхте да пушите!
Офицер ругае войник:
- Редник Иванов, снощи си се върнал в казармата наплюскан до козирката и отгоре на всичко си бутал крадена количка!
- Тъй вярно!
- Марш в ареста!
- Тъй вярно! Но може би помните, че в тази количка бяхте вие!
Стои момиче пред казармата и плаче.
- Какво става? В армията ли ти взеха момчето? - пита минувач.
- Да. И петимата.
В казармата:
- Редници, има ли математици сред вас?
- Да, аз!
- Отлично! Вземай лопата и кирка, отиваш да вадиш корени.
В казармата старшината казва на войниците:
- Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред.
Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред.
- Редник, защо заставаш при мен отпред? - опитва се да го подразни старшината.
- Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания...
- Къде се срещат времето и пространството?
- В казармата, когато старшината каже "Сега ще копаете от тая ограда до обед!"
Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка.
Първият разказва:
- Вчера ми се случи нещо интересно.
- Говори бързо!
- Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си.
- Уловиха ли те?
- Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах
вратата и кого виждам? Жена ми с капитана.
- И какво стана после?
- Имах късмет, че той не ме забеляза...
Разговор в казармата:
- Редници, къде бяхте?
- Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ...
- Веднага да върнете душовете на мястото им!
Сержантът води при лекаря новобранец.
- Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!".
Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!".
Докторът е озадачен.
- Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб.
След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба.
Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
- Млади господине, вие били ли сте в казарма?
- Професоре, а ще може ли да изтегля друг билет?
Къде се срещат времето и пространството?
- В казармата, когато старшината каже "Сега ще копаете от тая ограда до обед!"
Дядото е настинал и роднините се опитват да го убедят да отиде на лекар.
- В никакъв случай! - противи се той. - Когато за последен път бях на лекар, веднага ме изпрати в казармата!
Двама дядовци си говорят, единият вика на другия:
- Помниш ли на времето в казармата като ни даваха бром.
- Помня, помня казал другият.
- Мен сега ме хвана.