Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4660 вица, разпределени в 311 под-страници.
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва:
- Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра…
- И после какво ще стане?
- Ще ме погребат и няма да ме има вече.
- А как ще те погребат?
- Ами така - идва черната катафалка и ме отнася към гробищата.
- А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Децата в класа на Иванчо получили за домашно да напишат съчинение в стила на Агата Кристи. То трябвало да отговаря на следните условия: да има по малко аристократизъм, малко загадъчност, малко религиозност и малко с*кс.
Иванчо написал следното съчинение:
'Графинята каза:
- Боже мой, пак съм бременна! От кого ли?'
Иванчо пита баща си:
- Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
Иванчо се оправдава пред баща си:
- Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите.
- Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола 'мълча'?
- Шшшш!
Бащата:
- Синко, получил си двойка по математика!
- Кой ти каза?
- Твоята учителка!
- Ах, тези жени, хич не могат да пазят тайна.
Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал:
- Бабо какво е това мужду краката ти?
Бабата се изчервила и отвърнала :
- Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините.
- А как е станал тоя белег ?
- Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така.
- Ееее, той пък баш по пу*ката ли те умерил…
Иванчо се прибира вкъщи:
- Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш?
- Нищо, гладя накапаната ти тениска!
- Иванчо, къде си изцапа така панталона?
- Мамо, аз тебе питам ли те къде все си късаш чорапогащниците?
Иванчо среща Марийка:
- Здрасти, Марийке!
- Ей, с две думи ме кандардиса!
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата.
Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола.
Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал:
- Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
- Отивам да донеса един морков.
Марийка му отговаря:
- Донеси един и за нос.
- Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи?
- Да, защо?
- Тогава се подпиши в бележника ми.
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо:
- Госпожо, какво правят тези кучета?
Госпожата сконфузена:
- Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал:
- Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб - то та е*е в гъза…
