Вицове с известни герои
Вицове за популярни, приказни, комедийни и телевизионни герои, както и всякакви други имена които са станали хит в света на хумора и вицовете.
В тази категория има 2463 вица, разпределени в 165 под-страници.
Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:
- Каква луна, какви звезди...
- Майната ти, майната ти, майната ти... - по навик отговаря ехото.
Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила:
- Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание!
Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал:
- Внимание! Внимание! Сега ще правим с*кс!
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу... пеят, щурците в тревата се чу... свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу... тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Веднъж в ресторанта поручик Ржевски силно запивал с полковника. Случайно полковникът казал:
- Поручик, забелязвам, че Вие често ходите по заведения - едва ли не всеки ден. А виждате ли, на мен за такива неща парите не стигат.
- Господин полковник, кажете, а Вие какво правите със заплатата си? - попитал поручикът.
- Всичко давам на съпругата си, каквото ми даде - толкова.
- Ммм... Явно с жените не умеете да общувате, господин полковник! - замислено казал поручикът - Приближете се до нея, целунете я нежно по шията, погалете й рамото, помолете хрисимо и със сигурност ще ви се отпуснат още няколко излишни рубли.
Връщайки се в къщи, полковникът се приближил тихо към жена си откъм гърба и целувайки я по шията, я чува да казва:
- Е, какво, поручик? Пак ли свършихте парите?
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
- Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
- Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Светско общество. Вечеря. След втората бутилка шампанско поручик Ржевски се изцепва на висок глас:
- Дами и господа, отивам да се изпикая!
Седяща до него, Наташа Ростова поучително му прошепва:
- Но поручик, но как може така да се говори? Като образован и културен човек следва да кажете: "Отивам да погледам звездите".
След като сконфузено се поправил, Ржевски излязъл.
Пет минути по-късно се връща и протяга веднага ръка към пълният с искряща течност бокал. Неспособна да потисне женската си природа, Наташа Ростова казва:
- Поручик, а Вие поне да си бяхте измил ръцете!
Поручикът невъзмутимо:
- О, не се притеснявайте, мадам! Телескопа го държах с другата ръка...
Наташа Ростова и поручик Ржевски се разхождат в парка. Минавайки покрай езерото, Наташа замечтано попитала:
- Поручик! А никога ли не сте мечтал да се превърнете в лебед?
Удивен, поручикът нервно преглъща:
- С гол задник в студената вода? Ннее, благодаря!
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, който тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски:
- Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история!
- История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин е*е кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи!
- Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! - и отива да танцува с Пиер Безухов:
- Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли!
- Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: е*а аз значи снощи кобилата…
Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова.
- Вие, Hаташа, направо сте като радиатор - прави й комплимент поручикът.
- Какво, толкова съм топла?
- Ами не, една такава ръбеста…
Пътуват Наташа Ростова и поручик Ржевски във влака. Поручикът чете вестник, а Наташа безуспешно се опитва да привлече вниманието му към себе си.
Най-накрая, тя нервно го пита:
- Поручик, кажете, а как се нарича камъкът в пръстена Ви?
Ржевски отегчено си сваля пенснето:
- Знаете ли, Наташа, просто не ми се иска...
Попитали поручик Ржевски:
- Ржевски, кое е Вашето най-безумно желание?
- Никога не съм имал семейно имение...
- И какво от това?
- Така бих искал да го пропия...
И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица.
Една самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
- Следят ме! – стресна се разузнавачът.