Вицове с известни герои
Вицове за популярни, приказни, комедийни и телевизионни герои, както и всякакви други имена които са станали хит в света на хумора и вицовете.
В тази категория има 2465 вица, разпределени в 165 под-страници.
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Сподели
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал:
- Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в г*за.
- Плувай, Петка, плувай, не е риба...
Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: "Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай". Отишъл при Чапай, и го попитал:
- Чапай, как правиш сместа за кюфтета?
- Един килограм кайма и един килограм лайна.
- Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
"Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега".
"Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
- Къде ли са? Може би в гората...
- ...в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
- А може би са в къщата...
- ...в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
- А може би са на полето?
- ...а може би са на полето, на полето...
- А може и да са в кладенеца...
- ...а може би са на полето, на полето...
Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита:
- Чапай, кой номер ти са ботушите?
- Четирсе и две.
- А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!
Първата брачна нощ на сър Джон:
-Питър, вземи фенера и ела да ми светиш в спалнята.
-Веднага, сър Джон.
След 20 минути напразни усилия:
-Питър, дай ми фенера и изпълни моите задължения към милейди.
-Веднага, сър Джон.
След още 20 минути:
-Ето, Питър, така се свети!
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал с белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Сър Джон към прислужника си:
- Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли?
- Да, милорд.
- Добре, свободен си.
- Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е!
- Камъче, сър Джон.
- И какво прави това камъче в обувката ми?
- Убива ви, сър Джон.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт!
Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел:
- Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник?
- Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Прос*итутка спира сър Джон:
- Само пет шилинга, сър!
Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща:
- Мадам, ето ви една лира за доверието.
Сър Джон прави любовно призание, плувнал в пот:
- Скъпа Джейн, като Ви видя винаги се чувствам като... такова... дето морето...
- Мокър? - подсказва Джейн.
- Не, развълнуван...
Сър Джон се жени. Спретват бурен купон по случая, след което гостите му решават да продължат веселбата в кръчма, а от там отиват на публичен дом. За всеобща изненада, заварват и сър Джон в публичния дом.
- Какво правиш тука? Нали току-що се ожени, имаш прекрасна жена?
- Да, обаче тя се умори от тържеството и като се оттеглих в спалнята, я намерих там дълбоко заспала. И си помислих - струва ли си да я будя заради някакви си 20 лири?
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон.
Отива при сър Джон и му казва:
- Разбрах, че сте се виждали със жена ми!
Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства:
- Виждал, виждал, виждал... да... виждал съм се с нея.
- Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас!
Сър Джон (гледа тефтерчето):
- У вас, у вас, у вас, мммда... ходил съм у вас.
- Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми!
Сър Джон (пак гледа тефтерчето):
- Спал, спал, спал... мммда... спал съм с нея.
Сър Уинстън (вече ядосан):
- Но аз, сър, не съм доволен!
Сър Джон (отново тефтерчето):
- Доволен, доволен, доволен... и аз не съм доволен...