Вицове с известни герои
Вицове за популярни, приказни, комедийни и телевизионни герои, както и всякакви други имена които са станали хит в света на хумора и вицовете.
В тази категория има 2463 вица, разпределени в 165 под-страници.
Чък Норис влезе в сараите на Доган... Доган излезе от сараите на Чък Норис с четворен аксел...
Ако ти имаш 5 долара и Чък Норис има 5 долара, Чък Норис има повече пари от теб.
От ученическо съчинение: "Червената шапчица минала през гората, където имало едни особени гъби, а после не могла да различи баба си от вълка."
И казала майката на Червената Шапчица:
- Дъще, ето занеси тази кошница на баба си!
- А защо аз ? - попитала Червената Шапчица.
- Добре, хайде аз ще отида!!! Щом искаш сираче да останеш!?
Писмо до руския Дядо Мраз!
Не пий!
Станишев "хвърли" "Бай Ганьо прави избори" в лицето на ГЕРБ.
И Бойко му отвърна по същия начин. И той хвърли книга. Тази, която му попадна първа под ръка. Любимата му - за оцветяване.
Върви Щирлиц през гора само от пънове.
"Симеон ще е бил тук" - помисли си Щирлиц.
Чък Норис може да брои до безкрайност.
ББ вече е броил до безкрайност... безброй пъти.
Веднъж Американеца, французина и Бай Ганьо се озовали при един дух.
- Ако някой от вас ми покаже спорт не мога да позная ще го пусна да си върви, но ако го позная ще остане тук за винаги.
Първи започнал американеца. Тичал, скачал и падал.
- Волейбол - казал духът и познал.
Втори бил французина. Въртял краката си наляво - надясно и се радвал.
- Футбол - казал духът и отново познал.
Последен бил Бай Ганьо. Той въртял ръцете си в кръг и показвал среден пръст. Отново въртял ръцете си в кръг и отново показвал среден пръст...
- Добре ще те пусна да си вървиш само ми кажи какъв е този спорт???
Бай Ганьо отговорил:
- СПОРТ ТОТО-2.
Седят на кафе Червената шапчица, Спящата красавица, Пепеляшка, Жасмин и Бел (от красавицата и Звяра) и се хвалят за половинките си.
Първа Пепеляшка:
- Моя принц абе има си кусури ей го не помни физиономии и му отне много време с тая обувка докато ме намери в кралството, ама е добър в леглото, не се оплаквам.
Жасмин:
- А моя си има и той кусури, ей го някакво момче беше от гетата, ама на, намерил някаква лампа с джин и освен богатства си пожелал оная му работа да може да задоволи и най-взискателното момиче, та успява и мен всеки път да ме задоволи.
Бел:
- Уфф, а моя е един огромен и не много красив, абе какво не красив, направо си е абсолютен звяр, но пък има замък, а и освен, че е звяр отвън, в леглото също е такъв и какъвто е огромен... не оставам незадоволена!
Червената шапчица (порастнала):
- Аз нямам много късмет, освен един вълк, който от гората много много не излиза друго не съм успяла да ударя, ама добър е и освен, че ме задоволява всеки път ми носи свинско, ей го и тухлена къща ми подари на ръба на гората и дървена хижа на вътре в планината ми даде, а за лятото ми подари сламена колиба край реката. Така че оплаквания никакви.
Спящата красавица:
- Добре сте вие, моя е ужасен, 100 годишен девственик, години го чакам да се престраши да дойде да ме ****, а като се появи свърши още преди да съм се събудила...
Отива Червената шапчица при баба си и казва:
- Бабо, защо са ти толкова големи очите?
- За да виждам по-добре.
- А защо имаш толкова големи уши?
- За да те чувам по-добре.
- А защо имаш толкова големи бицепси?
- Щото съм работила в "Кремиковци"!
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори:
- При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин...
Влиза Щирлиц.
- Хайл Хитлер!
- Абе, Исаев, остави ме на мира, бе...
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Излезе от печат продължението на "Бай Ганьо в Чикаго" със заглавие "Бай Бойко в Чикаго".
Писмо от блондинка до дядо Мраз:
"Скъпи дядо Мраз, на мен нищо не ми трябва, стига приятелките ми нищо да не получат."