Вицове за дядовци
Дядовците ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 2922 вица, разпределени в 195 под-страници.
Възрастен мъж лежи на смъртен одър, а около него се върти малкото внуче. По едно време дядото усетил аромат на любииииимите му кюфтенца от кухнята и със сетни сили казал:
- Пепи, дядо, иди моля те ми донеси едно кюфтенце, като за последно!
След малко внучето се връща:
- Не може, баба каза, че са за погребението...
По времето на соца, за да обори запада, че държи кубинците затворени на острова, Фидел Кастро отваря емиграционна служба за определено време.
Един ден той отива с джипа да види как върви емиграцията, но наближавайки службата огромната опашка пред нея се разбягва. Фидел дава назад, опашката пак се събира. И така няколко пъти. Накрая успява да хване немощен старец и го пита:
- Дядо, толкова ли съм страшен?
- Не си бе! Просто, ако ти ще си ходиш, ние защо да си ходим?
– Дядо, ще ми дадеш ли 5 лева?
– Не.
– Тогава ще кажа на баба, че си се писал у Фейса „Вдовец"...
Тази година съм решил... Няма да пиша на Дядо Коледа... Ще пиша на Снежанка... Тя е разбрана жена... За мен Ферари, за нея... Орг*я със седемте джуджета...
Един 90 годишен дядо, тъкмо си направил фейсбук и господ го добавил в приятели...
Манго го приели в БСП. По този повод решил да заведе децата на културно мероприятие. Завел ги в Националната художествена галерия. Гледат циганетата и само възклицават:
- Леле тате - какъв кон...!
- Виж тате, какъв дедо, като дедо Асан...!
По едно време най-малкото цигане се облещило пред една картина с гола жена и се изцепило:
- Боже, боже – каква пу.ка…!
На което баща му веднага реагирал с два шамара:
- Баща му у Партията го приели – той боже, боже ша вика!
Директорът на големия съветски хотел Русия решил да привлече повече западни туристи. За целта решил да има стриптийз в нощния бар на хотела. Събрал двамата си заместника и партийния секретар, за да обсъдят идеята. Всички принципно се съгласили, само оставало да решат коя да е стриптизьорката.
- Предлагам Наташа, рецепционистката. - казал един от заместниците.
- Хубаво, младо момиче, ще свърши работа.
- Аааа, не! - категорично се възпротивил директора.
- Дядо и е бил лагерист, враг на народа. Не става. Ще се сдуши с тия проклети капиталисти, после ще си имаме неприятности.
- Добре де, тогава Татяна, барманката. Също е млада, хубава, знае езици. - предложил другия заместник.
- Не! Дума да не става! - възроптал партийния секретар.
- Татяна има прозападен уклон, среща се с разни млади пройдохи, с нетрудови доходи, нищо не работят, по цял ден се шляят и не изучават марксизма-ленинизма!
- Ами коя тогава? - запитал директора.
- Аз предлагам Марфа, чистачката. - казал партийния секретар.
- С проверен, работнически произход, отдадена на делото на комунизма, непрекъснато се труди, знае наизуст всички лозунги и е предана на партията. Няма да ни изложи или подведе.
- Хубаво! Ама тя не е ли малко... а бе на възраст, така да се каже?
- А ти какво искаш? - възроптал партийния.
- Да дискриминираме възрастните хора? Отдали целия си живот за строителството на социализма?
- Добре, мир да има! - съгласил се директорът.
- Марфа ще бъде стриптизьорката!
Решили да я поканят в бара, на пилона, да и пуснат музика и да видят как ще се справи. Вечерта четиримата отишли в нощния бар, извикали Марфа, разяснили и какво се иска от нея и седнали на една маса, сипвайки си по питие. Барманът пуснал Джо Кокър и всички притаили дъх. Марфа връхлетяла върху пилона, енергично хвърлила метлата и почнала бавно да сваля синята, дочена престилка, гънейки се под звуците на Джо. Директорът и сътрапезниците му наблюдавали сцената с пресъхнали гърла. Марфа, използвайки един мощен акорд, захвърлила престилката и останала по кюлоти. След това се завъртяла около пилона и метнала сутиена върху масата на комисията. Необятните и телеса се усукали около студеното желязо.
Партийният секретар ударил водката на екс, навел съм към ухото на директора и тихо прошепнал:
- Не мога да разбера - какво му харесват на това тъпите американци?!
Един стар дядо отишъл до селската хлебарница да си купи хляб. На опашката се наредила една негова стара позната и го попитала:
- Мек ли е, мек ли е?
- Мек е.
Той си тръгнал и по пътя го настигнала неговата позната и започнала да го налага по главата с един много твърд хляб.
- Защо ме излъга, че е мек бе!?
- Ми аз откъде да знам, за какво ме питаш ма!
Двама приятели се срещат:
- Ти от колко време не си се изповядвал?
- От много, сигурно има 3 години, защо?
- Ще те помоля за една услуга - да отидеш при попа и да се изповядаш, ама да се задържиш така повечко при него - поне час, час и половина, че искам да посетя попадията - нали разбираш?!
- Е щом е за приятел, ще направя услуга...
Отишъл човекът при попа и започнал да се изповядва, един грях, втори грях и така три години назад. Накрая обаче му станало гузно:
- Дядо попе, имам още един последен грях. Един приятел ме помоли, да те задържа така час - час и половина, докато се изповядвам, че имал работа с попадията!
- Чедо, нямаш грях, ама тичай бързо при жена ти, че попадията почина преди година!
Златната рибка:
– Какво е желанието ти, дядо?
– Искам да доживея пенсия от 1000 евро!
Така хитрият старец си осигури безсмъртие...
Прибира се съпругът в къщи и от вратата се провиква:
- Скъпа, намали звука на телевизора, имам новина!
Съпругата изключва апарата.
- Какво се е случило?
- Свършиха се мъките на дядо Иван!!
- Така ли? И от какво е умрял?
- Нее... Дядо Иван е жив. Баба Ирена се спомина...
Съгласно съвременните модни тенденции, сега е стилно да се обличаш така, както моя дядо ходи за риба...
Разговор между роднини, относно новороденото в семейството:
- Да ви е живо и здраво! А как го кръстихте?
- Светльо, на дядо му Лампио.
Един дядо на възраст решил да се заиграе с бабата си, но инструмента не работел и решил да я заведе на ресторант.
Поръчал кебапчета и подал на келнера едно пакетче с прахче:
- Това го дай на готвача да го сложи в каймата.
Донесли на бабата порцията, но на дядото нещо се бавела. Изведнъж пристигнал готвачът, зачервен и запъхтян:
- За кого бяха кебапчетата с прахчето?
- За мен! - казал дядото.
- Тогава ела си ги опечи, че от половин час аз ги слагам на скарата, а те се изправят нагоре.
- Сине, обличай се. Ще те закараме при баба и дядо.
- Не иска! Там е скучно...
- Иване, стига капризи! Ще те закараме в девет и ще дойдем за теб в седемнадесет часа.
- И какво ще правя осем часа на гробището?