Вицове » Дядовци

Вицове за дядовци

Дядовците ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 2922 вица, разпределени в 195 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 37679

1. Хомосексуалист, който се изхожда по голяма нужда - СЕРГЕЙ

2. Човек, който ходи по голяма нужда по два пъти - БИСЕР или ДИКЕНЗ

3. Човек, който седи до кръста във вода - ДУПЕДАВЕЦ

4. Човек, който лиже задници - АНАЛИЗАТОР

5. Дете, което не е родено в Гърция - НЕГЪРЧЕ

6. Човек, който се разхожда из гората и задава въпроси на дърветата - ПИТАГОР

7. Полов акт с кол - КОЛЕБАНИЕ

8. Човек, който спира коне и каруци - КОНСПИРАТОР

9. Човек, който събира коне - КОНСУМАТОР

10. Човек, който търси жаби - ДИРИЖАБЪЛ

11. Дете, което не ходи по голяма нужда - НЕСЕСЕРЧЕ

12. Човек, който расте с една педя - ПЕД*РАСТ

13. Човек със 100кв. метра задник - ГЪЗАР

14. Жена, която бие мъжа си - КУРАБИЙКА

15. Мъже в редица - КУРНИЗ.

16. Човек, който мрази старите хора- ДЯДО МРАЗ.

17. Човек, който се завира в дините - ДИНОЗАВЪР.

18. Човек, който пипа парите на леля си - ПАРАЛЕЛЕПИПЕД

Добавен преди 11 години 2 Преглед

Бай Ганьо Българина, Турчина и Африканеца се возили в един самолет и играли на една игра.Всеки трябвало да изхвърли по нещо. Турчинът хвърлил една торба злато. Африканецът хвърлил една торба сребро. Българинът хвърлил една бомбичка. Слезли да видят какво е станоло. Виждат едно дете, което плаче:
- Торба злато падна и уби татко.
Виждат друго и то плаче:
- Торба сребро падна и уби татко.
Виждат едно дете, което се хили. Питат го защо се хили и то казва:
- Дядо пръдна и кенефа гръмна.

Добавен преди 11 години 11 Преглед

Някаква градска мадама (блондинка) отишла на гости на баба си на село. Докато бабата била излязла, котката им се окотила. Връща се бабата и внучката й казва:
- Бабо, котката се окоти! Две мъжки и две женски котенца.
- А ти откъде знаеш кои какви са?
- Аз не, ама дядо ги погледна под опашките - там сигурно нещо пише.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Едно дете отива при дядо си и му казва:
- Дядо, какво ще ми дадеш ако успея да накарам един червей да се прибере в дупката си?
Старецът се замислил и казал:
- 5 лева.
Хванали се на бас и излезли в градината. Детето намерило един червей, напръскал го с лак за коса, за да го обездвижи и втрърди и го пъхнал в ямката. Дядото удивен му дал парите и се прибрал в къщата, а хлапето останало да си играе в градината.
След около половин час дядото се върнал ухилен и казал:
- Ето ти още 5 лева.
- Ама дядо, ти забрави ли, че ми даде вече?
- Нее.Тези са от баба ти...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си:
- Днес помогнах на една баба да пресече улицата.
- Браво, Иванчо! Ето ти 1 лев.
На другия ден Иванчо идва с Марийка.
- Днес помогнахме на една баба да пресече улицата.
- Браво на вас! Ето ви по 1 лев.
Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо.
- Защо днес идвате двама души?
- Защото бабата се съпротивляваше...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Малкия Иванчо чул някакви нови думи и беж при дядо си:
- Дядо, какво е това х*й?
- Ами Иванчо, х*й....ами това е косъм моето момче.
- Ами пу*ка какво е дядо?
- Е-е това е чиния дядовото...
- Ами т*шаци що е дядо?
Дядото се напрягъл какви да ги мисли, но все пак намерил и на този въпрос отговор.
- Т*шаци, това са очила дядовото.
След половин час, седнали да обядват. Цялото семейство било на трапезата. Иванчо забелязъл един косъм в чинията на кака си и се развикал грамогласно:
- Ей, вижте на кака ми в пу*ката има един х*й...
Баща му се възмутил.
Какви ги говориш, къде го видя това нещо.
- Ето бе тате, ако не виждаш сложи си на дядо т*шаците...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Учителката попитала в час:
- Ученици, кажете кое е най-тежкото нещо на света?
- Слона! - Веднага скочил отличника
- Синия кит ! - намесил се друг...
- На дядо ми х*я другарко - взел думата Иванчо - на цялото село, всички ку*ви да се съберат, пак не могат да го вдигнат...

Добавен преди 11 години 4 Преглед

Един журналист правил проучване и отъшъл на село при един дядо който си пасял овцете и казал:
- Добър ден, дядо, може ли да ти задам няколко въпроса?
Дядото казал:
- Ми може!
Журналиста:
- Значи, дядо искам да те попитам по колко килограма мляко дават твоите овце на ден!
Дядото:
- Ама кои овце, белите или черните?
Журналиста:
- Миии черните!
Дядото:
- Черните дават по 2 килограма мляко на ден!
Журналиста:
- А белите?
Дядото:
- Ми белите дават по 2 килограма мляко на ден!
Журналиста:
- Добре бе дядо, а по колко килограма вълна дават твоите овце на ден?
Дядото:
- Ама кои, белите или черните?
Журналиста:
- Миии черните?
Дядото:
- Черните дават по 2 килограма вълна.
Журналиста:
- А белите?
Дядото:
- Белите дават по 2 килограма вълна!
Тогава журналиста попитал дядото:
- Добре бе дядо, защо всеки път ме питаше белите или черните, след като и белите и черните овце дават по еднакво количетсво мляко и вълна?
Дядото казал:
- Ми защото белите са мои!
Тогава журналиста го попитал:
- А черните на кой са?
Дядото:
- Ми и те са мои!!!

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Един мъж от Банско се оженил за момиче от полето и отишъл да живее при нея. Свъкъра му обаче, не можел да му насмогне на вино и ракия. Решил да му налее оцет вместо вино. Налял в две чаши и му казал наздраве.
Банскалията ударил чашата на екс и потитал:
- Дедо, имаш ли още от това вино?
- Имам.
- Колко имаш още?
- Стотина кила.
- Дай да го напнем да го изджокаме, оти май ке фане кисела жилка!

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Иванчо към дядо си:
- Дай ми петдесет лева на заем от пенсията ти. Ще ти ги върна от моята.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Момченце пита дядо си:
- Дядо, какво е това? - показва с пръст шкембето на дядото.
- Това е могила над загиналия герой.

Добавен преди 11 години 4 Преглед

- Какво пише в писмото на Лили Иванова до Дядо Мраз?
- Ей, малкия да не ме забравиш за Нова Година?

Добавен преди 11 години 7 Преглед

През една дупка на стената бай Петко обичал да гледа своята съседка как мете двора облечена с къса роба. Но веднъж, бабата го сгащила и закрещяла:
- Що не запушиш тая дупка бе, дядо?
А дядото тъжно отговорил:
- Нямам сили вече, старо. Да бях млад хубаво щях да я запълня аз тая дупка.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Една младоженка отишла, при попа преди брачната нощ и попитала:
- Дядо попе, как да се облека в брачната нощ? С дълга или с къса пола?
Попът отговорил:
- Чадо мое, с каквато и да се облечеш, пак ще те натаковат!

Добавен преди 11 години 3 Преглед
Вижте още...