Вицове за доктори
Малко черен хумор за болните пациенти с налудничави оплаквания и техните невежи и безгрижни лекари.
В тази категория има 7825 вица, разпределени в 522 под-страници.
УКАЗАНИЯ НА ОТДЕЛ "ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ."
До всички служители.
Облекло:
1. Желателно е да идвате на работа в облекло според заплатата ви. Ако носите обувки "Прада" и чанта "Гучи", ще приемем, че сте добре финансово и не се нуждаете от повишаване на заплатата.
2. Ако се обличате бедно, значи, не умеете да управлявате добре вашите пари и затова е безполезно да ви се повишава заплатата.
3. Ако се обличате точно както трябва, значи, сте точно там, където трябва да бъдете и следователно няма защо да ви се повишава заплатата.
Болнични:
Болничният лист вече не е доказателство, че сте болни. Щом можете да отидете на лекар, значи, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни:
Всеки служител ще почива 103 дни в годината. Те се наричат събота и неделя.
Използване на тоалетната:
1. Поради това, че твърде много време се престоява в тоалетната, се въвежда ограничение от 3 минути за ползване на кабинките.
2. В края на третата минута ще звучи аларма, тоалетната хартия ще се прибира, вратата на кабинката ще се отваря и ще бъдете заснемани.
3. При повторно нарушение снимката ще бъде окачена на таблото за съобщения в раздела "Многократни нарушители".
Обедна почивка:
1. Служителите с тегло под нормата имат 30 минути за обяд, тъй като трябва да ядат повече, за да изглеждат добре.
2. Служителите с физика в нормата имат 15 минути за обяд, за да получат балансирана храна, с която да поддържат нормална фигура.
3. Служителите с наднормено тегло имат 5 минути за обяд, тъй като това е цялото време, от което се нуждаят, за да изпият едно хапче за отслабване.
Убедени сме, че както и досега ще проявите високо съзнание и лоялност, които са отличителна черта на служителите в нашата администрация.
С поздрави от ръководството!
- Докторе, живота ми е пълна скука...
- Хванете си любовник!
- Имам двама...
- Разкажете на мъжа си за тях...!
- Кихнете, моля!
- Докторе, стига сте се подигравали с разстройството ми, много ви моля!
Един психиатър няма пациенти и скучае в кабинета си. По някое време вратата бавно се открехва и в стаята пропълзява на четири крака мъж, устата му е пълна с някакви неща от цветна пластмаса, в ръцете си държи странни предмети, от дрехите му се влачат кабели... Докторът, зарадван от посещението, възкликва:
- А, какво имаме тука, змийче? Ела при чичко доктор, змийчето ми...
Мъжът клати глава.
- О, извинявай, не забелязах краката. Ти си гущерче, нали?
Мъжът яростно клати главата.
- Съжалявам... червейче?
Посетителят изплюва пластмасовите фрагменти.
- Върви на майната си! Аз съм сисадмина, дойдох да ти сменя LAN кабела!
- Докторе, поисках самостоятелна стая, защо до мен има някакъв човек?
- Току що го родихте, госпожо.
- Според мен, имате нужда от алкохол и с*кс.
- А според мен, вие сте прекрасен лекар.
При доктора:
- С апетита как сте?
- Ми ту имам, ту нямам...
- И кога нямате?
- Ми като се наям едно хуубаво...!
- Докторе, имам склероза.
- И как разбрахте?
- Като изляза и има няма 5 минути, и забравям, че съм омъжена.
Доктор лошо няма да те посъветва, но и хубавото ще ти забрани!
- Докторе, може ли да те питам нещо? Аз порових в Гугъл и си изясних диагнозата, ама да чуя все пак второ мнение...
- За диагнози от Гугъл второ мнение дава Bing...
Пациент с хемороиди. Докторът предписал мазило, обаче мъжът казал:
– Дай нещо друго, докторе, това ми е скъпо!
– Тогава се намажи с утайка от кафе. Ще помогне!
Прибрал се човекът, сварил си кафе, намазал се обилно. Обаче кафето горещо, влошил се. Отива пак при същия лекар. Ония гледа 2 минути, гледа 5 минути...
Пациентът надупен не издържал и попитал:
– Айде бе, докторе, какво ми е? Какво виждаш?
– Чакай, чакай... виждам тук път, пари, любов, руса жена...
Един отива при ушен лекар. Вади си оная работа и я показва на доктора, а парчето му в окаяно състояние - подуто и цялото в хематоми. Докторът възмутен:
- Господине, аз съм ушен лекар! Вас трябва да Ви види уролог.
- Докторе, чакай малко! Трябва да ти обясня! Значи, събираме се все една и съща компания и си пием у Гошо...
- Ама не ми обяснявайте за пиене. Алкохолизмът не ми е специалност.
- Ама чакай бе докторе! Значи, като се напием, играем една игра. Всички си вадим достойнствата...
- А бе спрете се господине! Това, което ми говорите е за психиатър.
- Не, не. Ей сега свършвам. Значи, вадим си достойнствата и ги пльоскаме на една маса. Гошо, домакинът държи в ръцете вдигнат един тиган и като каже "хоп", всеки трябва да си го дръпне, щото ония веднага го цели по парчето. Е тук е проблемът. Явно не съм добре със слуха, щото не мога да чуя това "хоп"!
- Докторе, а може ли да пия по няколко бири на ден, докато кърмя?
- Бири?! Не, разбира се!
- Ама така имам повече мляко!
- То хубаво, ама с млякото секретирате и алкохола от бирата. А пък за детето не е полезно. Уврежда мозъка...
- Глупости на търкалета! В нашия край открай време си има обичай, на децата им се дроби попарка с ракия, да не плачат нощем. И на мен са ми дробили, и какво? Мозъкът ми увреден ли е? Не ви е срам да намеквате такива работи...
- Вашият мъж от естествена смърт ли си отиде?
- Какво говорите! Имаше си личен лекар.
Един ден, пристигайки на работа, главният лекар на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал от женски пол - санитарки, сестри, лекарки тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и ридаели. Нищо не разбиращ, той пита една младичка медицинска сестра, която хлипа до прозореца:
- Какво става тук?
- Ох, д-р Иванов, нима не знаете? Петров е починал.
- Кой е този Петров? Що за човек е бил?
Сестричката го погледнала с разширени от учудване очи:
- Нима не знаете Петров? Идете в моргата, той лежи сега там.
Отишъл главният лекар в моргата, гледа на масата труп, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа и... Видял мъж с изключително впечатляващо достойнство.
- "Това нещо не трябва да бъде изгубено, а трябва да се запази за науката!" - казал си докторът и отрязал члена на Петров. Поставил го в стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си. Прибирайки се от работа, минал през магазина, купил хляб и също го поставил в чантата си. Прибира се вкъщи, жена му го пита:
- Купи ли хляб?
- Да, в чантата ми е. Вземи го от там.
След малко жена му, цялата трепереща и с подкосени крака отива при него и едва чуто го пита:
- Скъпи, намерих стъкленицата в чантата ти. Да не би Петров да е умрял?!