Вицове за деца
Хумор за малките калпазани и техните учители и родители. Посмейте се със смешните истории за детските пакости, любопитството и хитрините им.
В тази категория има 4236 вица, разпределени в 283 под-страници.
Професорски изцепки:
- Тази новата формула тука, изобщо не е нова формула, а е оная старата формула.
- Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали.
- Нека да сме живи и здрави, колеги, но главно живи, защото много здрави се споминаха. (Професор по физика в СУ)
- Както сте яхнали чиновете, тъй и вас ще яхнат в живота. (Учителка по философия)
- Ех, деца, вече станахте истински мъже, особено момчетата. (Учителка към своите ученици абитуриенти)
- Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно!
- В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.
- И мъжът, и магнетофонът имат по две глави – едната за запис, другата за възпроизвеждане. (Из лекция по Аудиовизуални средства във ВТУ)
- Колеги, тук трябва да се мъча докато стигна до удоволствието... в Германия като бях на специализация, направо ми го вадеха готов и започвах да работя по него. (Асистент в ТУ София)
- Имам уши на най-невероятни места. (Учителка в МГ Варна)
- Докато съм тук и ви чукам на тази маса, ще мълчите.
- Момчетата са без облекло и се държат непристойно! (Забележка от учител по физическо)
- Точно вие ли, момчета, не знаете къде да поставите пълния член...
- Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвърля през прозореца.
- Колко минути остават до края на часа, колеги – да или не?!
- Слагате точка и изречението продължава...
- Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате.
- Искам да видя физиономии, които мислят.
- Ще ви го покажа, за да го видите визуално.
- Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз.
- Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по „Теория на вероятностите“ ФМИ)
- Когато човек се задави, може да умре много сериозно. (Учител по биология)
- И да не мислите, че ще минете като дъжд между капките.
(Професор в ТУ, Варна)
- До края на часовете нямам часове!
- Утре ще ви довърша.
- Ако още веднъж, ти отзад свирнеш, такава свирка ще ти извъртя...
- Запишеше следната моя мисъл, която не съм измислила аз...
- Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена! (На изпит по право, СУ)
- Нашите лекции нямат за цел да ви готвят за психиатрията...
(Лекция по психиатрия)
- Столът трябва да се нагажда към естествените извивки на гръбначния мозък
(Учебник по хигиена)
- Токсикоиритативните бронхити се срещат главно при хлебарки, текстилци и дърводелци...
(Учебник по хигиена)
- Студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя – и на мен ми се иска да късам.
- Назубрили сте текста, като коне с капаци!
- Гледай ги как изникват изпод чиновете. Никнат като гъби...
- Аз се опитвам да ви развеселя, а вие се смеете!
30 ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ Е ЧУВАЛ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ:
1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш.
2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.
3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото.
4. Имаш ли си гадже? А? Хехе...
5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката.
6. Излизай от морето! От два часа си вътре.
7. Пак ли се окапа, бе? Тююю...
8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш?
9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон.
10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!
11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!
12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда.
13. Имаш ли нещо да ми казваш?
14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички.
15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа.
16. А бе, ти български не разбираш ли?
17. И ти ще имаш някой ден деца.
18. Я си дай бележника!
19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива.
20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!
21. Днес изпитваха ли те?
22. Ти с кого си мислиш, че говориш?
23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето?
24. Защото аз така казвам!
25. Парите не растат по дърветата.
26. Не ме интересуват другите деца!
27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли?
28. Внимавай в картинката, детенце!
29. Ти с мене ли ще спориш?
30. Опичай си акъла!
С жената решихме, че не искаме да имаме деца. Децата ни го приеха тежко и от два дена не спират да плачат...
Вие имате висше образование? Може би две? Седнете да учите уроците по новите учебници с вашето дете... Почувствайте се идиот!
- Дядо, защо баба Яга няма деца?
- Защото не лети на правилната пръчка...
- Какво ще стане, ако мъж свърши във вана с топла вода?
- Деца по панагюрски.
Мерилин Монро към Айнщайн:
- Професоре, как мислите, не би ли било добре ние с вас да си имаме дете?
Какво дете би било то - с моята външност и вашия интелект!
Великият физик отговаря:
- Ами... ако се получи обратното - с моята външност и вашия интелект?
Докато седели във вкъщи Иванчо и майка му, майка му се сетила, че няма цигари, а магазинът бил на 19 км. от тях.
Тя му рекла:
– Иванчо, вземи колата да купиш цигари, ако те спрат по пътя кажи, че си на 83, жена ти е в болница, децата ти са 3, а книжката ти е в канавката.
Взел колата Иванчо и отишъл за цигарите, по пътя на връщане го спрял полицай:
– Как ще се измъкнеш, а? – попитал подсмивайки се полицая.
Иванчо отговорил:
– Аз съм на 3, имам 83 деца, книжката ми е в болница, а жена ми е в канавката!
Млада двойка, решава да има деца. Опитват месец, два, година, видели, че не става работата и решили да отидат при лекар:
- Докторе, от доста време сме заедно и решихме да имаме деца. Вече повече от година опитваме, но няма резултат, какво ще правим?
Доктора, ги позагледал така и казал:
- Ама... момчета, вие сериозно ли?
Асан и Айшето се оженили. След три месеца Айшето ражда.
Асан:
- Айше, туй дете не е от мен. Няма девет месеца, ма.
Айшето:
- Асане, ти ходи ли три месеца с мене?
- Ходих.
- Аз ходих ли с тебе три месеца?
- Ходи...
- Станаха, ли 6. И кат турим 3 от както са женихме?
- Вярно, ма Айше.
Почивните дни - малко над х. Алеко, посока Черни Връх, тълпи от хора катерят заветният връх...
Едно дете се провиква:
- Мамооо, хайде деее, даже и кучето те изпревари!
Майката:
- Да де, ама то е 4х4!
Ако си консервативен в с*кса, никога не ще познаеш удоволствията на тази игра.
- Жена, спиш ли? – докосвам леко жената по рамото.
- Спя.
- Е, как можеш да спиш при тези крясъци!? Тоя ще я убие! Егати младоженците!
- Спи. – отвърна невъзмутимо жена ми.
– Няма да я убие.
- Как няма! Не чуваш ли как крещи. Сигурно я души нещо. Ние на времето цяла нощ на любов го отдавахме, а тези…
- Млъкни. А ти не чуваш ли, че леглото скърца равномерно. Правят любов.
- Правят любов ли!? Егати любовта.
После всичко утихна и повечето от живущите в блока заспаха неспокоен сън.
За мой късмет на сутринта се засякохме с младоженеца.
- Орлине, какви бяха тези крясъци снощи!? Да не я понатупа малко.
- Глупости! Никога не бих го направил. Аз обичам жена си.
Погледнах го с недоверчив поглед.
- И защо крещеше толкова!? Имах чувството, че жена ти бере душа.
- От орг*зма. Не може да се сдържа и изразява много спонтанно удоволствието, което изпитва. Знаеш ли, моята жена предпочита ан*лния с*кс. Изпитва по-голям орг*зъм от нормалния. Чудя се, как ще правим деца.
- Ан*лния? Мен, ако ме… Ще скоча от седмия етаж.
- Ти да не си жена. Те са други.
Замълчах и се разделихме, за да не закъснея за работа.
На следващата нощ всичко започна отначало. Неистови крясъци продължаваха вече почти час.
- Жена, спиш ли!?
- Спя.
- Знаеш ли, права си. Сутринта срещнах Орлин и той ми каза, че изпитвала по-голям орг*зъм, когато правела ан*лен с*кс. Мислех, че ви боли.
- Някои жени наистина ги боли, когато не са възбудени достатъчно.
- Ти пък от къде знаеш, като никога не сме го правили двамата!?
- Така е. Двамата не сме.
Миналата седмица беше рождения ми ден. Жена ми не ми честити. Моите родители бяха забравили, а също така и моите деца. Отидох на работа и дори колегите ми не ми честитиха рождения ден. Когато влязох в офиса си, секретарката ми каза:
- "Честит рожден ден, шефе!"
Почувствах се толкова специален. Тя ме покани на обяд. След обяда, тя ме покани в апартамента си. Отидохме там и тя каза:
- "Имаш ли нещо против, ако отида в спалнята за минута?"
- "Добре!" - казах аз.
Тя излезе 5 минути по-късно с торта за рождения ден, жена ми, родителите ми, децата ми, приятелите ми и колегите ми крещейки "изненада!!!"
Докато аз чаках на дивана... гол...
Из дневника на младия татко.
1 юни
Ура!!! Роди ми се син! Жена ми казва, че е пълно мое копие. Божке, така ли изглеждам?! Трябва да тръгвам, ще празнувам раждането с приятели.
7 юни
Днес сутринта жена ми каза, че е време да спра да празнувам, спомена нещо за някакъв син и ми даде да подържа някакъв пакет. Даже не си спомням къде го сложих после.
8 юни
Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятелите. Жена ми каза, че първо трябва да изгладя тази купчинка ританки.
12 юни
Все още гладя. Чувствам се като Пепеляшка. О, мила фейо, къде си? Ела да ме спасиш!
15 юни
Феята дойде и ми донесе още ританки. Човек ще си помисли, че го кърмим с бира това дете.
18 юни
На гости ни дойдоха мои роднини. Казаха, че синът ми е пълно мое копие и това трябва да се отпразнува.
24 юни
Дойдоха приятели, пиха бира и се веселиха. За съжаление не можах да се присъединя към тях, защото къпахме бебето.
25 юни
Роднините си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен, но този вляво – повече.
30 юни
Дойдоха приятелките на жена ми. Взеха детето от ръцете ми, за да му се порадват. Най-накрая малко свобода. Ще отида да погладя. Казаха, че бебето било пълно копие на майка си. Взех си сина. Не стига, че се кикотят глупаво, ами и говорят глупости.
5 юли
Докато жена ми ходи до магазина, синът ми се напишка и се разплака. Не посмях да го преобуя. Намерих изход от положението – започнах да го суша със сешоара. Жена ми се върна и ми заши един зад врата. Обидих се – старая се, а тя…
9 юли
Купих подарък на сина си. Радиоуправляем модел танк. Засега обаче детето е малко и затова ще си играя сам. Набелязал съм му още подаръци.
15 юли
Учих се да пера бодита. Получи ми се. Жена ми ме похвали и като награда ми позволи да пера и ританките.
19 юли
Снощи бебето спа много лошо. Постоянно се събуждаше и плачеше. Цяла нощ го носихме на ръце. Едва дочаках утрото. Най-накрая отивам на работа. Поне мъничко да си отдъхна.
23 юли
Докато перях, ми дойде една отлична идея. Предложих да прикрепим единия край на маркуча към сина ни, а другия да го пуснем директно в тоалетната и така да пестим от памперси. Жена ми не прие иновацията, според мен й стана криво, че не се е сетила първа.
30 юли
Днес учих сина ми да насочва струята. Или още не му се получава, или нарочно ме целеше. Успях ловко да я избегна, обаче жена ми каза, че сам ще си пера пердето. Добре, че още не е забелязала тапетите.
3 август
Според мен синчето най-накрая усвои основите на точното пишкане – днес успя да уцели котката, и то право в муцуната. Радостта ми е малко помрачена от факта, че обля също телевизора и списанието на жена ми. На мен самия ми се наложи два пъти да отскачам. Мисля си, че… (следващите записи са нечетливи поради голямо жълто петно).
На плажа. Дете реве с всичка сила, не иска да си тръгват:
Към майка си, дерейки се:
- Нямааа, искам да изкопаяяя дупкааа и да легнеш в неяяя.
Майката, отчаяно, грабва лопатката:
- Дай, аз ще я изкопая дупката и ще легна в нея.
Бащата, съвсем отчаян, към жена си:
- Дай на мен, по-бързо действам, ще ти изкопая дупката, да лягаш в нея, че да си ходя, че съм гладен...