Вицове за четвъртък
В тази категория има 161 вица, разпределени в 11 под-страници.
Един петък не почне ли от четвъртък, хич не ми го хвалете!
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
Комшийското семейство е здраво и сплотено, защото правят с*кс пет пъти през седмицата! Мъжът в понеделник, сряда и петък, а жена му - вторник и четвъртък...
Двама равини се срещнали и в разговора решили да се самоизтъкнат, на кого по-големи чудеса са му се случили на шабат.
Първият разправя:
- Братко, няма да повярваш, излизам онзи ден от синагогата, а навън вали дъжд като из ведро, ама нали е шабат и не мога да си извадя чадъра, да го разпъна. Помолих се и след малко - Чудо! От дясно дъжд, от ляво дъжд, по средата слънце и аз тръгнах по слънчевата пътека и се прибрах сух у дома.
Другият му разправя:
- Да, братко, наистина това е голямо чудо, но чакай аз да ти разкажа! Излизам онзи ден от синагогата, а пред мен на стълбите 100 долара, ама нали е шабат и не мога да се наведа да ги взема. Спрях, помолих се и стана чудо! Отдясно шабат, отляво шабат, по средата четвъртък!
- Споделих с жена си,че искам да бъда кремиран.
- И какво те притеснява?
- Ами, записала ми е час за идния четвъртък.
В едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време. Станал шефът и казал:
- В понеделник няма да работим, защото след уикенда всички ще сме уморени и няма да сме ефективни. Вторник също не - ще се настройваме за работа. Сряда - работен ден. Четвъртък - ще сме уморени от сряда, петък - няма да се работи, ще мислим къде да прекараме уикенда. Събота и неделя - почивни дни. Ясно ли е на всички?
Станал един работник и попитал:
- Шефе, ама не разбрах всяка сряда ли ще се работи?
От предишната година Пена си хванала любовник в Бургас. Връзката била тайна. Тази година бургазлията дълго настоявал Пена да дойде в Бургас. Накрая, тя измислила повод и рекла на мъжа си:
- Пешо, починала е майката на най-добрата ми приятелка от Бургас. Трябва да ида!
- Що да не идеш? - рекъл Пешо
- Ами вземи и мама да се разходи!
Какво да се прави! Пена писала на гларуса - "Идваме със свекървата. Автогарата 14,30. Четвъртък." Автобусът пристигнал на указаното време, до него се приближили два черни джипа и всеки един от тях отвел Пена и свекървата в различни посоки. Минали три дни, джиповете отново дошли до автогарата, от тях слезли Пена и свекърва и и се качили в автобуса за София. Обстановката била конфузна и снахата се опитала да подеме разговор:
- Мамо, а сега какво...
- За теб - не знам, дъще, но аз за деветини и за 40 съм тук!
Понеделник:
- Пих с руснаците.
Вторник:
- Боже, иска ми се да съм умрял!
Сряда:
- Руснаците ме поканиха за по едно против махмурлук.
Четвъртък:
- Боже, защо не умрях във вторник?!
В едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време. Станал шефът и казал:
- В понеделник няма да работим, защото след уикенда всички ще сме уморени и няма да сме ефективни. Вторник също не - ще се настройваме за работа. Сряда - работен ден. Четвъртък - ще сме уморени от сряда, петък - няма да се работи, ще мислим къде да прекараме уикенда. Събота и неделя - почивни дни. Ясно ли е на всички?
Станал един работник и попитал:
- Шефе, ама не разбрах всяка сряда ли ще се работи?
Най-хубавото на срядата е, че след нея иде четвъртък, след който пък е петък!
Парите, които имам ще ми стигнат до края на живота ми, ако умра в четвъртък...
Спрете да чакате петъците! И в четвъртък можеш да станеш за резил...
Тайната на добрия брак е да се вечеря три пъти седмично навън. В нашето семейство стриктно спазваме това правило - аз вечерям навън в понеделник, вторник и сряда, а жената - четвъртък, петък и събота.
Петров е ерген. Вече наближава четиридесетте, а продължава да е ерген. През главата му нито веднъж не е минала мисълта, че някой ден може и да се ожени. Иначе Петров води съвсем нормален живот. Всеки понеделник Петров е на бар. С куверт, закупен от колегата му Иванов. Всеки вторник Петров е на театър. Билет му осигурява колегата му Стоянов. Всяка сряда Петров е в спортната зала. Пропуск му е намерил колегата Драганов. Всеки четвъртък Петров е на кино. Билет му е купил колегата му Христов. Всеки петък Петров е на гости у колегата си Пенев, по-точно гостува у Пеневи, пие кафе с г-жа Пенева, слуша нейните оплаквания и болести.
Всяка събота Петров е на ресторант. Сметката му редовно се плаща от колегата му Донев. Всяка неделя след обяд Петров е на футболен мач. С билета на колега му Вичев. А вечерта си лежи спокойно в гарсониерата и гледа предаването "Всяка неделя". Гарсониерата му я купиха преди десетина години колегите му Иванов, Стоянов, Драганов, Христов, Пенев, Донев и Вичев. При едно единствено условие - веднъж седмично да я предоставя на всеки от тях, за по няколко часа...
- Значи, колко много ги мразя тия понеделници!
- Днес е четвъртък, бе.
- Тя, омразата, не утихва за един ден.
