Вицове » Чапай и Петка

Вицове за Чапай и Петка

Вицовете за Чапай и неговия ординарец Петка се раждат от романа "Чапаев" на Дмитрий Фурманов. Писателят е вдъхновен от съветския бригаден генерал Василий Иванович Чапаев, който е военачалник в Първата световна война.
В тази категория има 420 вица, разпределени в 28 под-страници.

Оценка: 6 от възможни 10 - общо: 17971

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
- Не, не, искам безопасен с*кс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
- Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир - като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството:
- Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру?
- Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Проверка в поделение.
Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе.
Веднага взима меерки:
- Ей шматковец, я ела тука.
Войника със строева крачка се доближава и рапортува:
- Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал.
Генерала се учудва:
- Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"?
- Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите, ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязъл да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Петка и Чапай правят научен експеримент за движението на мухите.
Хващат една муха и първо й отрязват единия крак. Петка й казва:
- Ходи! - и тя тръгва.
Счупват втория крак на мухата. Петка пак казва:
- Ходи! - и мухата продължава.
Счупват третия крак на отчаяната муха и Петка отново командва:
- Ходи!
Мухата обаче няма как да тръгне. Чапаев прилежно записва в дневника:
- Когато на мухата се откъснат повече от два крака, тя не чува.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Белите обградили селото и Петка се скрил в сеното, а Чапаев - в бъчвата.
По едно време обаче белогвардейците идват да търсят сено за конете си и откриват Петка в сеновала. Извличат го навън и крещят:
- Къде са останалите?
Петка доближава глава до бъчвата и казва:
- Василий Иванич, разкриха ни!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Петка и Чапаев реквизират мотоциклет на белогвардеец. Теглят го нагоре по хълма. Когато се изкачват, Чапаев казва:
- Ех, Петка, изтръпнаха ми ръцете буквално да го дърпам нагоре този мотор.
Петка отвръща:
- А питаш ли мен, като през цялото време трябваше да натискам спирачката.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Петка и Чапаев влизат в кръчма на белогвардеец. Поръчват водка и мезе. Поднасят им швейцарско сирене. Чапаев гледа дупките на сиренето и казва:
- Петка, да изчезваме, тия тука май никак не се шегуват с оръжието.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Чапаев се връща от поход и пита Петка:
- Петка, имаше ли някакви инциденти в частта!
- Ами застреляха картечарката Анка.
- Амин, загинала е славно в битка. Други?
- Ами застреляха и картечарката Машка.
- Амин, загинала е славно в битка. Други?
- Свърши цистерната със спирт, защото трябваше да пием за смъртта на Анка и Машка.
- Петка, Петка, хиляди пъти съм ти казвал, когато ми докладваш, да степенуваш събитията по важност.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Седи Чапаев в щаба. Връхлита Петка и крещи:
- Чапаев, към нас идват немците! Какво да правим?
Чапай се замисля за минута и казва:
- Немците ли? Ами да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Петка и Чапаев стоят на двата бряга на реката. Петка крещи:
- Чапаев, как да мина на другия бряг?
Чапаев:
- Петка, как може да си толкова тъп? Ти и без това си на другия бряг!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Чапаев и Петка хванали един от белите. Разпитват го, а той мълчи.
- Да му забием клечки под ноктите! - предложил Петка.
Речено-сторено. Белият обаче излязъл корав и продължили да мълчи.
- Да му подпалим малко ходилата? - дава нова идея Петка.
Белият издържал и на огъня.
- Слушай, Василий Иванич, я да го напоим хубаво с водка, а сутринта няма да му даваме нищо за махмурлук!
- Петка, ние да не сме садисти! - възмутил се Чапаев.

Добавен преди 11 години 2 Преглед

Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета:
- Аз, деца, съм последният, който видя героя Чапаев жив... Още си го спомням ясно, все едно беше вчера... Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И Негово благородие ни командва: "Огън!"...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!

Добавен преди 11 години 0 Преглед
Вижте още...