щирлиц+пада
Щирлиц вървеше по малка уличка и забеляза бояджия, който замазваше с боя на една ограда сочни псувни.
-"Модератор"-помисли си Щирлиц.
Щирлиц вървеше по коридора и чу зад гърба си нечии стъпки.
- Борман! - помисли си Щирлиц.
- Правилно! - помисли си Борман.
Щирлиц се разхождаше из райхсканцеларията с размъкнати панталони, над които стърчаха червени шорти. И никой не се досещаше, че така той отбелязва 1 Май.
Изпит по анатомия. Пада се въпрос по урология. Студентът разказва всичко, което знае и което е успял да се сети, време е да завърши отговора си.
- Канала за извеждане на урината при жената е 3 сантиметра, а при мъжете..
Тук студента се замисля и се чуди как да не сгафи.
Преподавателката, замислено:
- А при мъжете, на кой както му провърви..
- Тате, разкажи ми за Нютон.
- Седял си, значи, Нютон под дървото и внезапно прас... на главата му пада ябълка. След малко - прас, камък.
- И какъв закон е открил?
- Да не яде чужди ябълки!
Скъпи момичета! Изморих се да отговарям на вашите три прости въпроса...
1. Има ли още истински мъже?
2. Къде са?
3. Защо винаги ми се пада лайно?
Отговори:
1. Има истински мъже.
2. Те са отишли при истинските жени.
3. Които си приличат, се привличат!
При входящи обаждания веднага казвайте, че ви пада батерията. Това дава възможност да чуете само важното, неведнъж е проверено.
Цирк. Излиза конферансието:
- А сега, смъртоносен номер - гвоздея на нашата програма - под купола на цирка - говорещ кон!
Изкарват на манежа стара кранта, закачат я на кука и я издигат под самия купол. Оркестърът свири "Туш". Куката се откачва и конят пада долу. Оркестърът затихва и се чува глас: "Мамка му! Кога ли ще се пребия!?"
Все повече пада възрастта на уличните крадли. Какъв е извода?
Носете си парите във възможно най-високите джобове.
Така все някакси ще забележите когато некое циганче се покатери на стълба до вас.
Синът пита баща си:
- Каква е добрата жена?
Баща му отвръща:
- Добра жена е тази, която има голям ..., може здраво да държи в ръцете си ... и си пада малко .....
Синът:
- Стига бе, тате?
Бащата:
- Не ме разбра правилно. Тя трябва да има голям апартамент, здраво да държи домакинството и и да е малко глупава. А тази, за която ти си помисли е отлична жена.
Спорили тримата богатири, кой от тях може да носи повече вода на х*я си. Альоша Попович си окачил една пълна кофа, вървял пет метра и паднал. Добриня Никитич си окачил три пълни кофи, вървял двадесет метра и паднал. Иля Муромец си окачил кобилица с по три пълни кофи от двете страни и тръгнал. Чакали го ден, два, седмица, и решили да го потърсят. Вървели, вървели, изведнъж видели: Иля Муромец лежи
мъртъв под едно дърво, а на дървото седи Соловей-Разбойник и умира от смях. Альоша и Добриня му казали:
- Какво си се разхилил?! Приятелят ни е умрял, а ти се кикотиш!
Той им отговорил:
- Баси, по-тъпа смърт не бях виждал! Гледам - върви Иля Муромец, носи на х*я си кобилица с кофи, и изведнъж кобилицата пада и х*я го удря по челото!
Детството ти свършва, когато родителите ти вече не нагласят паричката да се пада в тебе на Бъдни вечер!
Искам вкъщи на стената да закача карта на света и да забивам кабърчета на местата, където съм бил. Само че, в началото трябва да отида на двете места в края на картата, за да не пада от стената...
- Онзи ден пребиха един за опит за убийство!
- Така им се пада на гадните убийци! И кого се е опитал да убие?
- Ахмед Доган.
- Аууууу, горкото момче! Така да го пребият...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...