члена+ти+е+направо+като+глухарче
Седят си двама приятели и мислят как да изкарат някой лев. Единия споделя:
- Абе разбрах, че имало голяма далавера от кожи от тигър.
А другия:
- Ти луд ли си бе, как ще го одерем тоя тигър?
- Спокойно бе всичко съм проучил. Отиваме в гората, правим си временна база, изрязваме си един фазер със дръжка и един чук ти трябва.
- Е как с чук и фазер бе? - пита другия.
- Ами като видиш някой тигър, той най-вероятно ще те нападне. Защитаваш се с фазера и като му се забият ноктите в него ги подкривяваш да не избяга и го караш в базата за дране.
Съгласил се другия, сторило му се реално...
Та отиват в гората, правят си база, нужните инструменти и новобранеца решил да си опита късмета, взел инструментите и тръгнал за тигри. Вървял си той толкова време колкото да забрави за какво е тръгнал и точно в този момент му изкочил един тигът. На секундата забравил какво трябва да прави, хвърлил всичко и хукнал да бяга към базата. Колкото повече се приближавал, толкова по-силно се скъсявала дистанцията между него и тигъра. Точно преди да прекрачи прага на базата се спънал и паднал, а връхлитащият върху него тигър направо го прескочил и влязъл вътре. Станал новобранеца мега-енергично, затворил вратата и се провикнал на другия:
- Брат ти одери този, аз отивам за друг!
0
Син се обажда на майка си:
- Мамо, ще се женя!
- Много се радвам, сине!
- Ама да ти кажа отсега - тя е негърка…
- Е, няма нищо, ние не сме расисти.
- И малко накуцва, и недовижда с едното око…
- Е, щом си я харесваш.
- И има четири деца.
- Няма лошо.
- И всичките ще живеят с нас.
- Нека заповядат - идвайте вкъщи.
- Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент?
- Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората.
- А ти?
- А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
2
Айде и още едно полседно
Сиганската спяща красавица
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама
псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и
напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са
наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка
му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го
туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво
апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне,
тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и
малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал
шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го
завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка.
Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и
фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го
затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек
отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали
че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та
да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил
мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва
майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем
годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било
баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е
мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали
"Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило
ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от
транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай
сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое
така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на
земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на
необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат
поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той -
долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са
опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по
грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа
- некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си
мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика
убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото
принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са
ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са
превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал
жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре
пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето
път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра
жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
0
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
2
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
5
101 най-често изпозвани реплики в автосалон.
1. За тези пари по-добро няма да намериш! (ако, като идиот, седиш тук и не провериш на което и да е друго място!).
2. Не кола, а огън! (... хвърчат искри отвсякъде! И най-вече - където не трябва!).
3. Не кола, а ОГЪН! (... при това силен, ако съдим по чернилката, която бълва от ауспуха).
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди)
5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).
6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).
7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).
8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).
9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото – още си го търси).
10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец – ни повече, ни по-малко).
11. Техническите показатели са в нормата! (...стига да не знаеш каква е нормата).
12. Отдръпни се на 10 метра и я погледни – каква красавица! (... и не се доближавай, за да не видиш колко пъти е изчуквана).
13. Виж боята от двете страни – не е мръднала! (... и по-добре не гледай ръждивия и смачкан покрив).
14. Гарантирам, че няма да имаш проблеми със спирачките ! (... спирачки просто няма).
15. Не е карана през зимата! (... по никакъв начин не е могла да запали).
16. Има шибидах! (... в случай, че вратите окончателно се преебат).
17. Херметичен багажник! (... два трупа цяло лято лежаха вътре, а никой така и не усети).
18. Такъв касетофон никой няма! (... ама наистина никой).
19. Супермощни фарове срещу мъгла! (...скапват акумулатора за 2 часа).
20. В нея ще се почувствате истински мъж! (... така ще се тресе цялата).
21. Това не ви е „Запорожец”! (... „Запорожец”-ът е балерина в сравнение с нея!).
22. Направо е неудържима! (... нали ти казах, че няма спирачки).
23. Всички могат да карат по магистралата, а вие – по високите планинските пътечки! (... което е уместно, като се има предвид че работят само първа и задна ).
24. Всички ще ви завиждат! (... какъв богат човек – да даде толкова пари за такава бракма!).
25. Жените ще изпълняват всяко ваше желание! (... само за да не сядате вътре).
26. Можете да ходите за риба! (... рибата дума няма да обели).
27. Суперсъвременна маркировка – автомобилът се следи от спътник! (... ако дадеш 20 000 отгоре).
28. Елитен цвят! (... че не му се сещам за името).
29. Седлаките са облицовани! (... иначе ще си изкаляш задника).
30. Изчистен интериор! (... каквото и да е имало – махнали са го).
31. Скоростта не се усеща! (... че 20 километра скорост ли е?!)
32. Веднъж като ръгнеш пета – ще счупиш километража! (... той бездруго си е счупен).
33. Тъмни стъкла – можеш да си караш и гол! (...и по-добре, защото вътре е 50 градуса).
34. Моторът не се чува! (... когато не си в движение).
35. Допълнителен спойлер на задния капак. (... скрива следите от куршуми).
36. Допълнително - резервни шарнирни болтове! (... ще ти потрябват само след 2 седмици).
37. Волан от махагон! (... само малко си го изшкуркай – да не ти се забиват тресчици).
38. Току-що идва от Япония! (... кой знае откъде е открадната).
39. Само един предишен собственик! (... от 15 години се мъчи да я продаде).
40. Всички шофьори ще ви дават път! (... като гледат колата, ще мислят че сте психопат).
41. Дисковете са свръх-нови, отляти по суперсъвременна секретна технология! (... свалени от свръх-нов, отлят по суперсъвременна секретна технология танк Т-93А).
42. Купете от нас – няма да съжалявате! (... най-вече ние няма да съжаляваме).
43. Предният собственик беше една баба. Карала я е изключително рядко! (...държала си е вътре кокошките).
44. Жена ви ще бъде щастлива! (... с Пешо, докато по цяла нощ сте в гаража).
45. Обемист резервоар! (... събира ? от заплатата ви, плюс извънредни).
46. На практика – може да наливате всякакво масло! (... и по-честичко, по-честичко).
47. За такива коли има опашки! (... пред сервизите).
48. Каква кола! Направо бонбон! (... направо ще си изпочупиш зъбите).
49. Само чуйте как работи двигателя! (... казах „само чуйте”, но не гледайте).
50. Истински европейски автомобил! (... сглобен в Азия и 20 години тътрузен из Африка).
51. Консумацията му е супер-ниска! (... по това ще си приличате, ако го купите).
52. Идеално пасва на якето ви! (... изглеждаш като последния селянин).
53. Страничните стъкла се затварят със съвсем леко движение! (... но се отварят само с лост или чук).
54. Има индикатор за икономичен режим на двигателя! (... как да няма, бе – онази забитата с пирон стрелка, на която пише „икономичен”).
55. Ще я карат и децата ви! (... когато оканчателно ви довърши)
56. Запазих я лично за вас, макар че още двама искаха да я купят! (... и двамата са от пункта за старо желязо).
57. Единственото, което ще трябва малко да оправите, е регулацията на седалките! (...ще ви отнеме 3 дни и 200 евро - трябват нови седалки).
58. Никога не се е преобръщала! (... блъскали са я само отзад...4 пъти ли беше, или пет...?)
59. Винаги е минавала прегледите безпроблемно! (... защото баща ми е началник на КАТ).
60. Много икономичен карбуратор! (... не позволява на двигателя да достига мощността си).
61. Пробвайте колко лесно завива волана! (... но предните колела кой знае защо си остават на място).
62. Погледнете, тя просто сама се кара! (... ами така е – като няма ръчна).
63. Не кола, а звяр! (... така силно реве и толкова бавно се приближава).
64. Само на две години! (... откакто я издирват).
65. Към нея безплатно се предлагат аптечка и пожарогасител! (... за да се компенсира по някакъв начин липсата на колани и акумулатор).
66. На нея се е возил самият Иван Петров! (...за първи и последен път)
67. Оригинално изпълнение! (... имам предвид кехлибареното топче на лоста за скоростите, китеника на седалките и пластмасовото куче с мърдаща главичка на задното стъкло).
68. Произвели са я по поръчка на директора на завода! (... за „любимата” му тъща).
69. Японска изработка! (... на пияни турски работници в подземна работилница).
70. Металик! (... увеличава цената на тази развалина три пъти.).
71. Какъв просторен салон! (... ако се махнат седалките, волана и ръчките за сваляне на стъклата!)
72. Манияшки спойлер! (... създава манияшко съпротивление, което увеличава разхода на бензин с 25 %).
73. Голяма жабка! (... за сметка на малкия багажник).
74. Допълнително даваме стикери за стъкла с различни надписи! (... сред които отсъства само един: „Шофьорът на това нещо е пълен кретен!”).
75. Двигател с дълъг живот! 150 000 километра! (...вече).
76. Удобен, чувсвителен и непретенциозен педал! (... всъщност това си ти!)
77. Сглобявана е от висококвалифицирани специалисти! (... от крадени авточасти).
78. Бяга като кошута! (... простреляна от „Калашник”).
79. Насладете се на мощната светлина на фаровете! (... но първо сменете инсталацията).
80. Рязко тръгва! (... но бавно спира).
81. Не е нужно да сменяш накладките! (... така де – ако си мъж!).
82. Няма да ви се иска да слизате от нея! (... за да легнете под нея).
83. Не кола, а чудо! (... точно като вас).
84. Мощна вентилация на салона! (... заради дупките в ламарината).
85. Безплатно ви даваме втори двигател! (... ако си купиш и трети - ще можеш да сглобиш един, нормално работещ...може би...понякога...).
86. Стъклата нямат нито една пукнатина! (... за разлика от буталата, таблото и рамата).
87. Това е най-последен модел! (... в истинския смисъл на думата – „най-последен”).
88. Ще разберете каква кола ви трябва! (... но ще бъде вече късно).
89. Климатик, климатроник! (... или квадротоник, квинтотроник – така или иначе нищо не разбираш, нали?).
90. Има дори закачалка за сакото ви! (... няма как да не я забележите, непрекъснато ще ви удря в ухото).
91. В барчето се събират до 5 бутилки бира! (... която за 20 минути става на пикня).
92. Защитни подкалници! (... от пръскащото във всички страни масло).
93. Ще имате отлични характеристики на ходовата част! (...ако ходите пеша, естествено!)
94. Ако я сравните с колата на съседа ви, ще разберете какъв уникален избор сте направили! (... и вероятно ще съжалите за това).
95. Така ще свикнете с тази кола, че даже ще й измислите име! (... нещо като ТъпаПуткаСкапана).
96. Има я в последния брой на вестника! (... на забавните страници, точно под условието: "Познайте какво е искал да нарисува художника?").
97. Към ключа за запалване се предлага и това луксозно стоманено допълнение! (... допирате в него ето тези две кабелчета и готово – тази кола другояче не пали!).
98. Държи се като истинска мадама! (... два часа я уговаряте да тръгне, а после ви изпразва портфейла).
99. В този автомобил ще бъдете щастлив! (... като всички останали идиоти!).
100. Не можете да си я позволите! (... как да ти го кажа по ясно!).
101. Тази не се продава! Вече я обещах! (... вземи сега да ме почерпиш!)
3
В Софийския зоопарк вече трийсет и две години се грижил за животните Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
- Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани. Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слона е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва. Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Пък и имай предвид и, че е символ на монархията - царя най-много него ще гледа.
- Ама шефе - смънкал Ефрат Хайванчев - той лъва е болен от три дни.
- Не ме интересува - ревнал Звереджиев - до утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов - да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата - гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол. Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си.
- Ами сега - царя идва, а лъв няма. "Ще го ям големия корморан" - помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял: И от болка пиян Се проклел за това, Че пред царя за срам станахме със лъва. Болиии... И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея - да препарира лъва - така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. И тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка. Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил - царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива - въобще държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала, и Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
- Мале изгорях - помислил си Ефрат - царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде. Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата. В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
- Спокойно Хайванчев, аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши?
0
Студент е на изпит но нищо не знае. Професора му казва:
- Ако издълбаеш с члена си дупка в стената ще ти пиша тройка...
Студента блъскал, удрял изкъртил малко мазилка и изкарал тройката. След него влиза студентка която също не се е готвила за изпита...
- Колежке, ще ви задам един последен вапрос за тройка - казва професора като и показва изкъртената от студента мазилка - От какво е издалбана тази дупка?
Тя гледала, гледала и казала:
- Господин професор, не знам от какво е направена, но има следи от моето червило...
1
"Спящата красавица" на цигански
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
2
Една приказка по цигански:
"Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал:
- Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така..."
1
Тест - Алкохолик ли сте?
Този тест е проведен със съдействието на фирма "Джибра комерс" и по надолу са представени отговорите на част от участниците. Всяка прилика с действителни лица е умишлена.
1. Направо директен въпрос: Вие алкохолик ли сте?
а) Ми не съм, никога не си позволявам повече от две бутилки на ден.
б) Жената казва, че съм но след като я обработя с точилката си променя мнението.
в) Аз тебе мноо тъ уважавам уа...
г) На подвеждащи въпроси не отговарям... Сега ще се обиждаме ли?
2. Наливаме на всички тестващи се по чаша оцет и ги подканваме да го изпият, съответно без да им казваме какво сме им наляли. Питаме ги: Добро ли е питието?
а) Уау-у... питието е добро, но само дето ми настръхват космите на носа от него.
б) Като се замисля има леко кисела жилка, то ще да е от Плевенския регион, но като цяло ми напомня за виното което ми подари тъщата вчера.
в) Вземи да сложиш още една чаша, че не го усетих нещо!
г) Ако не ви познавах щях да си помисля, че сте ми сложили оцет. (Явно не ни познава)
3. Когато сте пияни биете ли жена си?
а) Не! Да не съм луд? Кой ще ми прави салатата?
б) Абе ти ако продължаваш да ми задаваш въпроси, а не наливаш нищо и теб ще бия.
в) Аз жинъта и нея мноо я уважавам, ама много мъ бии таз пуста жинъ. Оня ден като мъ видя, че съм кютюк пиян, счупи три точилки в гърба ми... даже до съседкътъ отиди да вземе една назаем.
г) Аз жена ми никога не я бия. Аз да не съм садист. Просто като ме ядоса я хвърлям през терасата... по-хуманно е.
4. Какво не пиете?
а) ?!?/:/_??
б) Ами-и-и...
в) Оня ден пустата му котка са опитала да ми лочи от винуту та паднала и съ удавилъ в бурито, ама аз пак пих, та даже и нея осмуках... няма зян да става я!
г) Ами аз нищо не пия (Тук ние му смигваме съучастнически и се правим, че му вярваме)
5. Лазите ли като се напиете?
а) Ами като се натряскам лазя, щот ме е страх от високото.
б) К`во лазя бе брато... направо се търкалям, знай`ш ли к`во надолнище има към нас.
в) Малии-и как съ бях насвяткал снощи... (Като го гледаме май не е било само снощи) Заиграх съ с една грозданка и три бири, ама направо са оаках да знайш. И като са прибрах жена ми ми прави лази-буба-лази с точилката.
г) Не... просто така си почивам на четири крака като се уморя.
6. Какво мислите за водата като питие?
а) Пфу-у, че гадост вие да не се шегувате?
б) А т`ва пък какво е? Че имали такова питие?
в) Аз казах ли ти, че мноо тъ уважавам? Май не съм. Миналата седмица съ бях мноо налюлял, и кат` си припках на четири крака към къщи ме дръпна земното притегляне и съ изплющях в една локва. Взех да съ давя и съ нагълточих с вода. От тогава не съм кусвал. Имам лоши спомени от водъта.
г) Вие за вода ли...? Хъм аз помислих, че за водка става въпрос?
Можете да тествате и себе си чрез въпросите и отговорите по горе:
Ако са ви харесали повече отговори "А"
Вие не сте просто алкохолик, а направо попивателна гъба. Бутилката е най-добрия ви приятел след бъчвата.
Съвет: Абе вземете отвреме-навреме купете и нещо за ядене на жена си, че както се е стопила ще вземе да изчезне съвсем от глад. Нали не искате сам да си правите салатата...?
Ако са ви харесали повече отговори "Б"
Вашето любимо буренце никога не ще хване паяжина.
Съвет: Не смучете толкова страстно бутилката, че дъното и ще се отлепи и ще стане зян материала!
Ако са ви харесали повече отговори "В"
Вие сте едно алкохолно петно. Чак се чудя как сте успели да прочетете теста. Водата освен за пиене става и за къпане... Пробвайте... Не боли.
Съвет: Носете противогаз. Не е нужно когато се появите на улицата да депресирате другите граждани с вида си.
Ако са ви харесали повече отговори "Г"
Вие сте неосъзнат алкохолик. Ако не вярвате просто се погледнете в огледалото.
Съвет: Купете си резервно огледало! Това в което смятате да се огледате най-вероятно ще се пропука.
2
ВИДОВЕТЕ ЛАЙНА
Тип"Биологично оръжие" или Лайното на Садам:
Излезе ли ... всичко което използва въздуха за да живее в радиус от 50 метра
има точно 5 секунди да си запуши дихателния апарат или ... лека му пръст .
Тип"Нахалния пацул":
Ти го буташ... то се връща.
Тип"Изненанда-а"
Тръгнеш да пърдиш и то се покаже.
Тип"Обратно към природата"
Когато си някъде из природата или просто скрит зад пътническата врата на колата ти.
Тип"Обезкосмител":
Gillette гъзолайнер. 3 в едно - цвят, консистенция и есенция. Най - доброто за един мъж.
Тип "Весело":
Ти си весел, че е излязло, то е веселo, че е излязло, тоалетната чиния е весела, че са я
"оакали", тоалетната хартия е весела, щото и е умръзнала да е бяла. Всички са весели.
Тип"Хамелеон":
То си седи кафяво, ама докат го изкараш, преминаваш през всичките отенъци на синиото,
червеното и зеленото.
Тип"Клифук":
Малко и спретнато (често чак смачкано) пацулче, най-често го виждаме на подметката си,
едва след като сме го нанесли и подобаващо размазали на някой килим.
Тип"SGT" или познати в някои географски ширини като типа "бивше гадже":
То идва като гръм от ясно небе. Седиш си, радваш се на живота (понякога се "бориш с него,
доколкото можеш", както е казал поета) и изведнъж - БАМ!!! Адски спазъм те разсича на две...
Преди дори да успееш и да си помислиш какво точно хапна на последната вечеря, страхотната
болка те повлича в черните си дълбини, сграбчва и разкъсва всяка молекула от стомаха ти
и единственото за което си мислиш в този момент е... че искаш това да спре...
В малък проблясък ти идва идеята, че това може би ще стане ако се "потрудиш" над т. нар.
"супник". Но не си мисли, драги ми читателю, че с това всичко ти се е разминало...
О, не... Лайното "SGT" не иска просто да излезе, целта му е така да те измъ4и, 4е да
го запомниш за цял живот.... Болките в стомаха, сравними единствено с родилни
продължават да те мъ4ат, дори и в тоалетната - и то така, че без да те интересува
кой може те чуе, даваш воля на сърцераздирателните трели, напиращи в гърлото ти и...
загубваш представа за времето... Когато всичко най-сетне свърши не чувстваш облекчение,
а крайна немощ... Тялото ти е толкова отпаднало, че нямаш сили не само да се бориш
с живота,...безсилен си дори да го понасяш...
Тип "Шофьорско":
Простриано на крайпътната отбивка. Рядко по вид, тъй като е депресирано от дългия
път и седалката. Срамежливо и упорито, трудно го примамваш, приклекнал в крайпътен
храст или между двете отворени врати на колата, подплашвано от профучаващите тирове!
Тип "НЕМА СЕ ДАМ БЕЗ БОЙ":
Таман дойде докъм средата и спре да излиза пустото. Подрусваш се, пушкаш, отваряш бузки,
но не би. Тогаз стягаш гъза и го режеш сфинктерно, след тва имаш чувството, че не си си
свършил нещата до край пък и не смееш да пръднеш щото тапата може да изхвърчи.
Тип"Пияното лайно":
Най отличителния белег на Пияното Лайно е смрадта му! дет викаше един дядка -
"Така ми миришат краката че като ида да доя козите и коча излиза."))) нещо подобно
и тук само че никой не смее да припари до кенефа поне 2 часа след пиянно лаино
(особено от червено вино!!!!) малииии мн са злобни! Ама смърдят. Да те е срам да се изсереш.
Тип"Броеница":
Винаги излиза на малки порцийки обикновено 1 на 1 см., защото му е топло и уютно
в чревцето. След големи напъни си мислиш, че си напълнил супника, а то пило супа с
топчета и то без много топчета.
Тип"Светкавица" (също бързо лайно, лайно спринтьор и т.н.):
Това е лайното което стига до щафетната линия - гащите ти преди ти да си стигнал до кенефа.
Тип"Ураган"
Идват неочаквано, излизат шумно, цапат целия ти гъз, щипе ти на хемероидите, а по гъзните
фитили има слуз която 72 часа ти смърди на главата. Освен това супника е омазан, чак до ръба...,
аха да прелее!
Тип “Мозъчен кръвоизлив”:
Този вид уби Елвис. Появяват се когато от силното напъване си сменяш боята от червено до зелено-синьо.
Тип"Бирени лайна":
Едни от най-лошите, но също и най-често срещани видове. Серат се предимно сутрин. Принципно не
миришат толкова лошо, но това е подвеждащо. Напръскваш супника от горе до долу, докато започне да
прилича на обстрелван склад за оръжие в Багдад и се чудиш как твоята девствена дупка може
едновременно да сочи в толкова много посоки. Тогава установяваш, че тоалетната хартия - колкото
и широка и дълга да е - пак не е достатъчна. Лошото е, ако се случи в чужди кенефи. Забележка:
Лайната "зелен чай" са точно като Бирените лайна
Тип"Пацулът дух":
Знаеш, че си се изсрал. Има лайна по тоалетната хартия, но няма в супника! Възможно е да е от
подвида “Лайна-торпедо”, ако се е чуло цопване.
Тип"Тефлоново покритие" или "Тефал ти акаш за всички":
Излизат толкова нежно и меко навън, че почти не могат да се усетят. Не оставят следи върху
тоалетната хартия. Трябва да погледнеш в супника, за да си сигурен, че си се изсрал.
Тип"Гумени говна":
Консистенцията им е като на топла смола и оставят упорити следи по супника. Миеш си гъза за
осемнайсти път и още не го усещаш чист. Решаваш проблема като нагъваш малко тоалетна хартия и
я слагаш в гащите, за да останат поне те чисти.
Тип"Бавно развиващи се":
Току що си си избърсал задника и... показало се е още... Май следващия изстрел идва, а?
Тип "Змийчета":
Те са хлъзгави, имат дебелина на палец и са дълги минимум 50 см. Имат потенциала на “Лайно-торпедо”.
Тип"Коркова тапа":
Познати още като "плувци". Дори след третото пускане на водата – те са още там. О, Боже! Как да ги разкарам?
Лайненцата просто не потъват! Може да ти се случи навсякъде, но по-рядко в собствения ти
кенеф.
Тип"Желаните лайна":
Седиш на супника, усещаш мравките в червата си. Потиш се, пускаш няколко пръдни, на практика правиш всичко...
освен да сереш.
Тип"Влажни":
Този вид се появяват с висока скорост, цопват във водата, от което гъзът и оная работа ти се мокрят.
Тип"Митьо Крика":
Тия лайна не са толко здрави пацули като него, ама докато ги изкарваш имаш чувството, че, аха ще те повдигнато
от чинията...
Тип"Артилерийски":
Снарядът изхвърча с такава кинетична енергия и звук че инстинктивно се обръщаш да видиш дали
супника е още здрав...
Тип"Циментов блок" или "О, Боже!" лайна:
Веднага след началото на срането си пожелаваш местна упойка. Викат "Дзън!" при съприкосновение със супника,
ако въобще успеят да напуснат изходната си позиция. При подходящи условия евоюлират в лайна подвид
"О, не отново!", които се характеризират с натрапчивото желание на притежателя им да получи не местна,
а направо пълна наркоза или поне няколко томчета развлекателно четиво та да минава времето, докато
съзиданието приключи.
Независими достоверни източници сочат, че този подвид имат свойството с течение на времето да напукват
облицовката както на супника, така и на изходната си позиция...
Тип “Кинг Конг” или пълна кошница с лайна:
Масата им е толкова голяма, че отказва да изчезне в канализацията, преди да я раздробиш на парчета
(ютия би свършила добра работа).
Тип"КЪРТИЦА"...
Това е нещо средно между "Циментовият блок" и типа "Кинг Конг" само че много по-ужасно и брутално.
Когато усетиш, че КЪРТИЦАТА напъва, трябва мигом да търтиш към най-близкия серялник, защотосъвсем
скоро ще се случи нещо УЖАСНО ! Побеснялата КЪРТИЦА се плъзга с лекотата на бобслей и силата на
Годзила по лайнените ти канали и изскача от цванцера ти със зловещ трясък, при което те разчеква на шпагат
- 180 градуса, разпаря гъза ти чак до врата и цамбурвайки в супника, те оплисква до уши. Ако се расминеш
само с това можеш да се чувстваш истински късметлия и да направиш курбан...Някой път къртицата може да
се окаже някой охранен расов ангорец с изваяна мускулатура и надъхан като заптие...Тогава тежко ти...
Тип"Голямо и окупационно говнище"
Много специфичен тип лайненце от който бързо те заболява сфинктера. То има за свое изконно "рядкото"
право, извоюволо си с множество победи и изпускания, правото на идеални части от красивото ти и стегнато
ан*лно отверстие. Особено едра риба в говнения свят. Внимавайте особено с този вид пацул...
Тип "Ритуално"
Появява се по едно и също време всеки ден и в повечето случаи е придружено с вестник.
3
"България - Германия, 40 години футболно съперничество" (заглавието на една от книгите на Димитър Пенев)
"Задръстването е голямо, отбий в лоялното" (напътствия към шофьора)
"Не е честно, ще подам констатация" (при игра на карти)
- Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (б.а. всъщност Златко Янков) ти ще си с Кантона.
- Ама те са един и същ човек!?
- Тогава двамата ще се разберете някак си.
(разбор в съблекалнята)
"Младият Барбуков" (всъщност става дума за Бербатов)
"Момчета, тренировката ще се води от Краси Борисов, ако ви стане студено ще пуснем лампите" (коментарът е излишен)
"Казах на момчетата да играят бавно, но бързо. Тоест да си подават с къси пасове в центъра, но ако наш нападател се откъсне напред да го търсят с дълъг пас". (обяснения след мач)
"Средните хора на швеците са много добри" (коментар за съперника)
"Този футболист тича и се смее. И защо се смее? Защото е толкова нисък, че тревата го гъделичка по мадурите" (коментар за бившия играч на Нафтекс Момчил Желев)
"Запознайте се с новия си другар. Иван Трифонов от Янтра. Абе незнам дали е Иван или Трифон, но трябва да му поогънем краката, щото са малко криви. Страх ме е да не му пробутат лесно топката между тях" (1988 година, представянето на новото попълнение в ЦСКА Трифон Иванов)
"Знам ги много добре. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка" (на световното в САЩ преди мача с Аржентина)
"Момчета, днес ще играем по системата 4-4-3". След като му е направена забележка, че играчите стават 12 Пената отвръща: "Абе сега ще играем или ще броим."
"Познавам австрийците, много добър отбор. Бил съм и на стадионът им - "Кратера" (б.а. всъщност Пратера). Около него има много люлки" (Пената за Австрия)
"Знам го този хотел, тук правих комоция на книгата ми" (коментарът пак е излишен)
"Испанците са опасни. Особено онова, къдравото - Киков. Имат и бразилче Жмуньо, който направо скрива топката на защитата". (Пенев за Атлетико Мадрид)
"Какво ми се пръскаш със скъпи парфюми. Това да не ти е модна къща. И стига си ги баламосвал другите с истории за света и за райската империя. Мен не ме интересува дали знаеш кой е Цезар, Мезар или Пезар. Аз искам да играеш футбол, ако не ще те пратя да учиш в БАН" (Пенев към Иво Димов)
"Не са нищо особено. Имат само двама нападатели, близнаци. Единият е на 26 години, другият на 27. С тях трябва да се внимава" (Пенев за Динамо Минск)
Пенев нарежда отбора: "Ти ще играеш в ляво, ти в дясно, ти в центъра"
Иво Димов: Ама Пена, ние станахме 12!
Пенев: Щом толкова говориш сега няма да играеш
(разбор преди мач)
5
Имало едно време, през девет кралства в десето, един крал и една кралица. Народът много ги обичал, защото били добри, а и царството било богато и никой не се лишавал от нищо - всеки си имал тонален телефон, и средния достъп до Интернет бил 8К/сек.
Обаче кралят и кралицата били много нещастни, защото си нямали деца. Но и това нещастие отминало, когато една сутрин кралицата разбрала, че скоро ще си има дете. Когато разбрал за това, кралят пощръклял от кеф и издал заповед - цялото кралство да празнува. Хората само това и чакали - започнали да се веселят, да пеят и да пият, въпреки че повечето от тях дори не знаели защо правят първото, вършели много зле второто, и доста наблягали на третото. И ето, че съвсем скоро (според биологията не съвсем, но сега аз разказвам) детенцето се родило - то било момиченце.
Тъй като кралят много се притеснявал да не би неговата рожба да се зарази от нещо, той редовно си я преглеждал с F-PROT, и CleanUp.
Месец след раждането на детенцето, кралят поканил седем вълшебници, които да орисат детенцето. Първата казала, че момиченцето ще бъде с чудна красота. Втората предрекла, че то ще има дарба да свири на всякакви инструменти (включително и бас-китара). Третата изтърсила, че тя ще бъде много интелигентна, четвъртата - че ще научи перфектно Асемблер, петата - че няма да се напива на купоните, тъй като ще издържа на пиене. Шестата - че ще танцува прекрасно.
И докато седмата се чудела какво да каже, през прозореца влетяла на метлата си една вещица, която всички били забравили, тъй като мислели, че е хвърлила топа много отдавна. И преди някой да успее да реагира, вещицата предсказала, че когато навърши 16 години, момиченцето ще го хване ток от ПРАВЕЦ-8Ц и ще умре. След което вещицата излетяла през прозореца. Тя не стигнала далеч, защото в двореца разполагали с ракети ЗЕМЯ-ВЪЗДУХ, но това е друга тема.
Лошото било, че бедата била сторена. За щастие седмата вълшебница не била казала още предсказанието си, и ето че донякъде спасила положението, като съобщила, че момиченцето няма да умре, а само ще изпадне в кома, за 256 години. Като чула това, за малко кралицата не изпаднала в кома.
Но кралят веднага съобразил, и издал заповед всички компютри ПРАВЕЦ-8 да бъдат заменени с К6-2 на 300, независимо дали притежателите им искат или не. За по-сигурно кралят заменил и ПРАВЕЦ-16.
И ето излезли две почти качествени версии на Internet Explorer, и момиченцето станало на 16 години. Орисията на вълшебниците излязла вярна, и момиченцето било точно такова каквото предсказали: Всеки месец я избирали за мис IRC, свирело де що-имало на музикален инструмент, а когато нямало - и без инструмент, в цялото кралство нямало кой да я затапи, сутрин преди лягане понаписвала един-два вируса за да не загуби тренинг. Колкото до купоните... абе не я канели много, защото поставяла всички гости на сух режим. Иначе наистина танцувала прекрасно, особено на рап-версията на "Две хубави очи", и денс хита "Тигре, тигре".
Обаче един следобед на принцесата и било много скучно. Събудила се още в 10 сутринта, и нямала какво да прави. До любимия й сериал имало още цели 5 часа и тя решила да се поразходи из двореца, който всъщност не познавала много добре. Та мотала се де се мотала, и накрая стигнала до кралската изба. Той краля предвидливо бил обезопасил избата за да не може ненапиващата му се дъщеря да я пресуши: Бодлива тел, 500 кв.м. противопехотни мини и две роти гвардейци охранявали избата (Всъщност отначало мините били 1000 кв.м., а гвардейците - 8 роти).
На младата принцеса и станало ясно, че няма да може да се добере до избата, така че се отказала и заразглеждала мазетата наоколо. В едно тясно коридорче намерила една почти прогнила дървена вратичка забравена кой знае от кога. Тя решила да провери какво има зад вратичката (ей тъй - от любопитство) и й теглила един шут.
Каква била изненадата й, когато зад вратата се появила една мила бабичка с усмивка до ушите тикнала й едно MS-UZI под носа, и я питала за парола. Принцеската се пробвала, ама не й минал номера. Както и да е, тя бабката недочувала и я питала още два пъти, пък накрая вдигнала рамене и я пуснала като гост. Като влезнала в стаичката на бабката, принцесата пак се отдала на любопитство. Но какво било учудването й, когато мернала на една дървена маса една дънна платка на ПРАВЕЦ-8Ц. Бабката била разбрала за офертата на краля преди години, ама си затраяла и не казала, че има Правец, щото тя си го ползвала за котлонче, а не знаела дали новите технологии ще й свършат работа.
Принцесата направо се ококорила. Тя бързо преместила тенджерката с боб която бабичката си варяла, и почнала да изследва пистите на дъното, щото те се виждали с просто око. И както си сочела с пръстче, без да иска докоснала някакво краче на процесорчето...
Всички светлини в двореца премигнали.
Бабичката хич не била доволна. Тя изхвърлила изпадналата в безсъзнание принцеса в коридора, залостила вратичката и си обещала никога повече да не пуска гости.
Скоро гвардейците намерили изпадналото в безсъзнание девойче...
Когато пренесли принцесата в спалнята й, разбрали кралят и кралицата, че това ще да е
предсказанието на покойната дъртофелница. Взели те един GSM, написали на него "идвай веднага", и го дали на едно циганче да го занесе на седмата вълшебница. Този подход те използвали откакто вече не останал кабел за крадене от кралството. И тъй като циганетата нямало как да си изкарват хляба, те решили да ги разкарват. Оказало се обаче, че с "МангалТел" вестите идвали по-бързо, щото те не минавали през БТК.
Дошла набързо вълшебницата с едно ферари с цвят червен, и разбрала каква е работата. Кралят и кралицата искали ако може и те да заспят, че дъщеря им като се събуди да си живеят живота всички заедно. (Защото така им харесва). Чула туй вълшебницата и си дала офертата:
Цените са без ДДС, всички непредвидени разходи се заплащат допълнително,
всички оплаквания пренебрегнати!
Услуга Цена
Френско заспиване $1500/човек
Заспиване 69 по договаряне
Заспиване с дрогиране $150/човек + $25/доза
Заспиване с напиване $100/човек + $20/бутилка
Обикновено заспиване $2 на минута чакане, $1.5 за групи
Заспиване с чук $0.75/човек, и $0.60 за над 1000 души.
Като видял офертата, кралят много се изкефил. Кралицата го изгледала накриво, и той като почнал да се пазари за "Заспиване 69", кралицата решила проблема като набързо го приспала. Това дало нова идея на вълшебницата, и тя набързо добавила в офертата "Заспиване Брус Лий - бързо и неусетно!".
След като поела нещата в свои ръце, кралицата набързо сключила договор. До вечерта целият дворец бил приспан почти безплатно. Тъй като кралицата била много умна жена, тя взела парите от хазната и ги изхарчила. Ама тя умно ги изхарчила: Купила 80 бъчви първокласно уиски и още толкова с вино. Продала всичкото злато, и обърнато във валута го внесла на срочен влог за 256 години в "Първа инвестиционна".
Накрая й останали само $1500.
Когато и кралицата заспала, вълшебницата почнала да подсигурява двореца, така че никой да не може да се добере до него преди да са минали колкото там години трябвало. За целта тя мислела да си използва вълшебната пръчка, ама тъй като напоследък често я използвала, решила да поспести малко мана. Затова купила 160 каруци фиданки, наела стотина души, и за нула време залесила около двореца. След това, 10 години поред давала под наем земята около двореца за прегаряне на оборски тор. Тя и още щяла да го дава под наем, ама земята твърде много се обогатила, и храсталаците станали големи и заплетени. Останала само една малка пътечка, която стигала на 500 клавиатурни дължини от двореца. В края на тази пътечка, вълшебницата оставила 5 тома "Да научим МS-ххххх", и поставила табела "Който използва книгите по най-добрия начин, печели дворец". По този начин тя поставила началото на играта "Стани богат", щото сама знаела, че каквото и да правят героите които идвали да се пробват, нищо нямало да стане. Нощем водела арабски шейхове в двореца да разглеждат, срещу съвсем скромната такса от $5000.
Въобще вълшебницата много добре се възползвала от ситуацията. А какви купони въртяла там...
Сто години по-късно, един принц бил на лов. Видял той в далечината сред огромни дебри да проблясва покрива на някакъв палат, и разпитал селяните които точно в тоя момент разбирате ли, били наблизо. Те му казали, че нищо не знаят. И тъй като принца не бил учил нито история, нито география, свил рамене и хукнал да гони вълци. Затова, мили деца, учете и история, и география, да не изпуснете някоя принцеса.
Изминали двеста петдесет и шест години, и в една дъждовна вечер един заблудил се принц стигнал до гората, и веднага намерил тясната пътечка, щото според една видоизменена теория на вероятностите шанса затова бил цели 50%. Стигнал той до края на тази пътечка и намерил 5-те тома "Да научим МS-ххххх", и тъй като му било студено си подпалил огън с тях. Не щеш ли обаче, тъкмо това било най-доброто което можело да се направи с тези книжки.
И като пламнала оная ми ти гора!
Два месеца вълците яли пържени пилета от МFC!!!
Ама принца като видял това и се уплашил. Хукнал той да бяга, ама не натам ами насам, и стигнал до двореца. А там всичко включено на Sleep Mode. Влезнал той в двореца, и почнал да разглежда, щото бил любопитен принц. Не след дълго, стигнал и до спалнята на принцесата. Видял я той колко била хубава, и естествено веднага хлътнал по нея. Решил да я събуди с целувка като в холивудски третокласен филм и... нищо не станало. Пак я целунал, ама тя пак не се събудила. (Ами друго не е ли пробвал? Абе пробвал е, ама пак не станало.) Чудил се принца, чудил се какво да прави, и накрая прибегнал до последното което се сетил - Затворил всички прозорци, излезнал, влезнал, и принцесата се събудила!
Постепенно се събудила и цялата периферия. Никой не вярвал, че са спали цели 256 години, щото всички имали чувството че това бил най-приятния им сън. Само кралят имал главоболие, което не можел да си обясни, а кралицата странно му се усмихвала.
По-нататък няма какво да ви обяснявам, вие си знаете - оженили се принцът и принцесата, всички много се радвали, щото който не се радвал го гъделичкали. Друго интересно няма, освен да спомена, че борсата за спиртни напитки преживяла голямо сътресение, след като неизвестен контрабандист обявил за продан 256-годишни уиски и вино, и то с бъчви, а "Първа инвестиционна" обявила фалит.
6
Наръчник за гладко писане
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.
4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.
21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.
22. Толкова ли не може без реторични въпроси?
23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.
24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.
25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!
26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.
27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.
28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).
29. Всяка завършена фраза трябва да има.
30. И не започвай изреченията със съюз.
1