чарлз+нещо+ми+убива
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
38
В маршрутка влиза девойка, но нямало къде да седне. Един младеж, къде на шега, къде на истина, предложил на девойката да седне в скута му. Без да я подканят втори път, девойката седнала. В един момент обаче, тя попитала младежа:
- Какво имаш в джоба на дънките? Нещо ми убива...
Младежът се поусмихнал, но без да се замисля отговорил:
- Запалка.
От съседната седалка се обадил 80-годишен старец:
- Седни в мен, аз вече не пуша!
23
Доктор изнася лекция пред голяма аудитория в Оксфорд...
- Храната, която ние поставяме в нашите стомаси ни убива постепенно от години. Червеното месо е пълно със стероиди и боя. Безалкохолните напитки разяждат лигавицата на стомаха. Китайската храна е заредена с мононатриевият глутамат - вкусът, който убива. Транс-мазнините и холестеролът са катастрофални и никой от нас не осъзнава дългосрочните вреди, причинени от микроби в нашата питейна вода. Но, има едно нещо, което е най-опасното от всички и повечето от нас вече са го опитали или ще го ядат. Може ли някой тук да ми каже каква е храната, която ни причинява най-много мъка и страдания в продължение на години, след като я изядем?
След няколко секунди с тих приглушен глас 70-годишен мъж от предния ред вдигнал ръка и тихо казал:
- Сватбената торта!!!
5
Имало някога едно семейство - татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.
- Татко, мамо - изтичало то при тях - кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!
- Нищо няма да правим! - отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек. - Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!
И оставили кучето да си живее с бълхите - по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката...
След време обаче детето забелязало и кърлежи.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!
- Не трябва да му помагаме! - заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж. Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях! Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи - така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване...
- Нищо не трябва да правим! - прекъснал го ядосано таткото.
- Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!
- Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната! - примолило се детето.
- Не - отсякъл бащата - Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.
И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите е обречен, а мъж, фанатично проповядващ толерантност, неизменно се оказва пед*раст!
28
Имало някога едно семейство - татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.
- Татко, мамо - изтичало то при тях - кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!
- Нищо няма да правим! - отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек. - Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!
И оставили кучето да си живее с бълхите - по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката...
След време обаче детето забелязало и кърлежи.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!
- Не трябва да му помагаме! - заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж.
- Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях! Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи - така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване...
- Нищо не трябва да правим! - прекъснал го ядосано таткото.
- Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!
- Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната! - примолило се детето.
- Не! - отсякъл бащата.
- Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.
И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите е обречен, а мъж, фанатично проповядващ толерантност, неизменно се оказва пед*раст!
26
Сутрин, преди да си глътна кафето, съм нещо като микс от Бетовен и Рей Чарлз - ни чувам, ни виждам...
23
85-годишен старец е при доктора. Доктора:
- Никакво пиене, пушене. Нито мазно, люто, сладко...
- А с*кс може ли да правя?
- Какъв с*кс на вашата възраст? Как ви хрумна?
- Забранихте ми всичко хубаво, трябва с нещо да се убива времето.
17
85-годишен старец е при доктора. Докторът:
- Никакво пиене, пушене. Нито мазно, люто, сладко...
- А с*кс може ли да правя?
- Какъв с*кс на вашата възраст? Как ви хрумна?
- Забранихте ми всичко хубаво, трябва с нещо да се убива времето.
20
В маршрутка влиза девойка, но нямало къде да седне. Един младеж, къде на шега, къде на истина, и предложил да седне в скута му. Без да я подканят втори път, седнала, но в един момент, попитала младежа:
- Какво имаш в джоба на дънките? Нещо ми убива.
Младежът се усмихнал, но без да се замисля отговорил:
- Запалка.
От съседната седалка се обадил 80-годишен старец:
- Ако не ти е удобно седни в мен, аз вече не пуша...
14
Сутрин, след бурна пиянска вечер мъж се събужда с тежък махмурлук. Жена му шета около него и гледа с нещо да му угоди.
- Искаш ли кафенце?
- Не-е-е!
- Една водчица да ти сипя?
- Не-е-е!
- А да ти дам една целувчица?
- Давай! Може пък и да повърна...
1
Просяк спира минувач с думите:
- Дайте нещо на автора на книгата "Хиляда начина да забогатеем."
- Вие сте авторът на тази книга?
- Да.
- Тогава защо просите?
- Защото това е един от начините.
1
Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи.
След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова- отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла...
- О, това ли? - казала жената, - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- о, но... това е невъзможно - заекнал Ед.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Ед я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко...
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна.- унесъл се в мисли той, - Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа - разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него, - Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш...- тя го погледнала право в очите.
Ед не можал да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш...- преглътнал въодушевено...
- Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail-a!?!
3
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света:
- Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето.
- Тате, ама то бил много хубав този свят.
- Ами хубав е.
- Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка?
- Ех, какво да правим, сине, родина...
1
Майка води синчето си при доктора:
- Докторе, вижте му п*шлето, че нещо се оплаква като пишка?
Докторът след няколко минути:
- Да. От днес спираме да го наричаме п*шле и започваме да лекуваме сифилис.
2
- Не можете да си представите, колко ми е трудно - жалва се пациент при психиатъра.
- Жена ми ме пита нещо, после сама си отговаря на въпроса. А след половин час започва да ми обяснява защо съм отговорил неправилно.
2