хан+крум
Събрал Хан Кубрат своите синове и се приготвил да им разкаже притчата за стрелите. Обаче като се огледал, не могъл да ги открие. Викнал на Аспарух:
- Аспарух, донеси ми колчана със стрелите!
- А къде са, татко? - попитал Аспарух.
- А бе, ей там са, до сандъка с плочите на Лили Иванова!
Кандидат студентски бисери:
Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.
Хан Кубрат решил да поучи синовете си и ги събрал при него. Взел една пръчка и казал на най-големия:
- Баяне, счупи тази пръчка.
Баян хванал пръчката и я счупил.
- Хвани сега този сноп от пръчки и го счупи.
Той го взел и с един удар - хряс в коляното - го строшил.
- Е, як си сине, ама много си прост, такава хубава притча ми развали...
Хан Аспарух пуши марихуана. Влиза съгледвач:
- Ювиги, византийците наближават и са над 250 хиляди!
Аспарух дръпва от цигарата:
- Много бе...
На днешния ден преди 1207 години Никифор І Геник си загубва главата по красотите на Върбишкия проход. По този повод Крум пуска първата от серия възпоменателни чаши.
13 ученически бисери
"Със задните си части Крум запушил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор."
"Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание."
"Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност."
"… и тогава той взел ножа и се застрелял."
"Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това."
"На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи."
"Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера."
"Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя."
"Селянинът бил заможен: имал свиня и жена."
"Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!"
"Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, затова не успяла да различи вълка от баба си."
"Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши – той веднага се оженил."
"Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко, покойният запазил добър спомен от пътешествието си…"
Седи си Крум и си пие виното - ама то едно вино, си е*ало майката... По едно време влиза вестоносец:
- Круме, е*аха ни майката!
- Кой бе, да му е*а майката?
- Е*а ли му майката?
- Е*и му майката!
- Е*ах му майката.
Млада двойка избира име за своето първо дете:
- Крум - Петър - Калоян - Асен!
Дядото слуша, слуша и казва.
- Кво става бе, България да не е в опасност?
Още от времето на Хан Кубрат се знае, че с много селски пръчки на едно място, никой не може да се справи!
Скъпи ми синко,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса.
Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4.
Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук
С обич, Мама
Без да изпадам в подробности, бих описал българите като ненормални... но някак неподправено свежи в лудостта си. Те са свободни и не им пука от нищо, нестандартни са, умеят да се забавляват, календарът им е наблъскан с празници (има такива дори на агнето, рибата, а по Коледа почитат прасето). Живеят щастливо, но обожават да се оплакват. Примерно питаш някой "как си", а той омърлушено вика "все една и съща". Всъщност на тоя човек му се е родило дете, купил си е нова кола и е ходил със семейството си на почивка в Солун. Такива са – не искат да си признаят, че им е добре. Веднъж в разговор на маса в град Вълчедръм един от новите ми приятели каза, че било по-добре кан Аспарух да бил завел българите някъде на запад. Всички го подкрепиха, но интересно, че никой от тях не живееше лошо. Тогава не се замислих над тази българска мечта.
Времето се кани да вали. Стоя вкъщи пред старото викторианско писалище. Какво ли щеше да стане, ако великият кан беше завел народа си да речем в земите на днешна Франция. Първо искам да кажа, как аз виждам този владетел. Впрочем той се наричал Исперих – така е записан в Именника на българските ханове. Бил зъл и рядко кръвожаден човек. Обичал само племето си и бил готов на всякакви жестокости, за да го защити.
Естествено, че не изглеждал, както го представят по филмите. Нормално е да подражава на могъщия си баща и като нов лидер да копира някои елементи от визията на предшественика си – бил висок и жилав, главата му била обръсната с гъста конска опашка на темето, имал черни мустаци във формата на подкова, слизащи надолу към брадичката (като на рокер), а над тях тъмни мрачни очи, пълни със свирепа решителност. Любимото му занимание било да убива хора, сиреч да отнема човешки животи с меча си. Това се доказва от постоянното му участие във военни походи – кой владетел обикаля като луд провинциите си и се занимава непрекъснато с битки!? Повечето историци определят смелия Исперих, като завоевател, но той и хората му просто били бегълци – преследвал ги многомилионният Хазарски каганат.
Дунав пресекли около 100000 души на няколко вълни – толкова останали и на другия бряг. Малобройната орда спряла нашествието на неизчислимия враг с много кръв, но най вече с единство. Зловещият кан спасил народа си, но сам загинал в поредното сражение с хазарите. Повечето хора ще го запомнят с разгрома над ромейския император Константин IV Погонат край Онгъла. За мен обаче Исперих е славен водач, защото спрял изтреблението на българите с героичните си победи на север. Да се върнем в началото – какво ли би станало, ако Исперих беше завел хората си примерно във Франция. Там, като отличен политик, щеше да се обедини с местните галски племена, правейки огромна българска държава. Париж би се казвал Перник, Марсилия – Мелник, а Лион – Пазарджик. Следващите канове биха приели християнството, заздравявайки могъществото на страната си. В непрестанните войни с Англия мисля, че българите щяха накрая да победят. Следователно в Щатите, Канада и Австралия днес щеше да се говори на български (с леки галски заемки, но твърдо "р"). Ню Йорк щеше да се казва Стара Загора, Лос Анжелис – Годеч, а Вашингтон – Аспарухово. Имената на творците също ще бъдат различни: Стивън Кинг – Севар Курт; Марк Твен – Мономурт Токту; Елвис Пресли – Елемаг Паган; Уди Алън – Умор Алцек...
Българите не са фенове на робството, така Ту Пак щеше да си е още жив и здрав, берейки боб някъде в Нигерия под името Нгонго. Опра пък би била козарка, а Майкъл Джексън щеше да продава риба на пристанището в Абиджан. Кенеди (демек Каракра) нямаше да бъде убит, защото в момента на изстрела, щеше да се наведе да изчисти петно от шкембе чорба връз панталона си. Любимите ястия на американците нямаше да са хамбургери и бекон, а таратор и супа от животинско черво. Щеше да има Първа световна война, но не и Втора.
Българският Крал Крум IX (династия Мавруд) побеждава Хитлер в битката при Силистра (днешен Страсбург), после реже главата му и прави от нея клозетно гърне. Филмът "Форест Гъмп" ще се казва "Борил Телериг", а наградите "Оскар" – "Мадарски конник".
Всъщност всички тези предположения са невъзможни поради само една причина – ако българите не бяха заели територията на Балканите, там щеше да се настани в пъти по-могъщият Хазарски каганат. Следователно славянското население би било избито, прокудено или асимилирано, а граничните на Византия области никога не биха се превърнали в държави. Светът щеше да е друг. От липсата на прабългарите историята така щеше да се завърти, та днес децата си нямаше да познаваме. Кан Исперих бил суровият водач на българите. Безсърдечният войн от степите намерил спасение за своя народ. Ювиги, кане, дано днешните ти потомци, настоящите българи, осъзнават какво си направил за тях...
Стои си Хан Аспарух в шатрата, с едната ръка гали Пагането по изваяното бедро, а с другата си пафка джойнт. По едно време в шатрата нахлува разтревожен вестоносец и задъхано казва:
- Велики Хане! Към нас идват 100 хил. въоръжени византийци!
- Колко?....
- 100 хиляди!
- Много бе! Къде ще ги заравяме?
Още от времето на хан Кубрат се знае, че с много селски пръчки на едно място никой не може да се справи!
Градация на пръдните:
- Крум!
- Сотиррррр...
- Спассссссс...
- Приятно ми е, казвам се Крум!
- Ооо, пък аз тази вечер се именувам Върбишкият проход...