тук+някой+ще+яде+бой
Живели три мутри. Ако някоя вечер някой от тях се напиел, другите го счупвали от бой. Веднъж единият казал:
- Момчета, тази вечер съм на парти във фирмата, ще има яко пиене, жени, аре да не ме биете, щот ще се отрежа яко.
Другите се съгласили. Но на другия ден пичът се събудил, пребит.
- Що така, бе момчета, нали ви помолих? - разсърдил се той.
- Значи, снощи като се прибра и почна да блъскаш по вратата, те изтърпяхме. Като отиде в банята да пееш пиянски песни, пак те изтърпяхме. Като се изсра на пода на килима, се сдържахме. Но когато набучи лайното с кибритени клечки и попита - Това таралежче с нас ли ще живее - не издържахме.
След корабокрушение, на един сал успяли да се спасят само един шахматист-ителектуалец и една мутра.
Плували си те в сала, плували си - седмица, две. Един ден мутрата изкрещяла на шахматиста:
- ЕЙ ТЕБ ДНЕСКА ЩЕ ТЕ ЧУКАМ.
- Ама как така? - отковорил уплашен той.
След кратка съпротива мутрата ударила един два юмрука в главата на шахматиста и той свалил гащите и така цяла седмица.
Писнало му на мутрата и един ден пак изкрещял.
- ВИЖ КВО ПИСНА МИ, СЕГА ТИ ЩЕ МЕ ЕБ*Ш.
- Ама как така, аз не съм...!!?? - казал шахматистът, но за да не яде пак бой - съгласил се.
Тъкмо обаче му го мушнал 3-4 пъти, мутрата се извъртяла и така силно го ударила, че ония изпаднал в несвяст.
Свестил се след малко и питал:
- Ама сега защо ме би?!?!?! Нали ти искаше...
- АМ ЧЕ ТИ ЩО ДОСЕГА НЕ КАЗА, ЧЕ БИЛО ТОЛКОС ХУБАВО? МИ СИ ТРАЕШ, БЕ КЕЛЕШ!
Четири бика - единият на 19 години, вторият на 30 години, третият на 40 години и четвъртият на 60 години били непрекъснато заедно. Пасяли тучна трева, пиели студена вода, препичали се на слънче и т. н. Един ден 19 годишния с пяна на уста дотърчава до другите трима и им казва:
- Братоци, бързо да тичаме, че през три баира и три дерета има едно стадо от вимести крави, давайто бързо да отидеме и да ги изръчкаме, ама бързо бре. Давайте, аре че ще ги наебе некой друг.
30 годишния му казал:
- Споко бой, дай сега ще тръгнем леко, хапвайки тревица, пийвайки водица - ще отидем при кравите, лека по лека и с пресни сили ще ги ощастливим всичките до една.
40 годишния се обадил и казал:
- Ааааааа не, я ква хубава трева имаме тука, каква студена вода тече тук. Я им кажи да дойдат. Кат дойдат ще ги оправим.
60 годишния с помътнял поглед попитал:
- А бе, кат додат кво ша праим?".
Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Полицай хваща на улицата малолетна прос*итутка и я мъмри:
- Не те ли е срам? Какво правиш тука? Какво ще каже майка ти, ако разбере?
- Ще ме пребие от бой! Тук е нейна територия.
Трима охранители живеели заедно и когато някой се напиел другите двама го спуквали от бой. Единия ден обаче един от тях влиза наконтен, лъснат и вика:
-Пичове, довечера има фирмен купон, знаете как е - пу*ки, алкохол, наркотици, ще се омажа, ама ако може да не ме биете, че сутринта имам среща със страхотна манекенка, трябва да съм форма.
Ония викат няма проблеми пич, щом е така, ще направим изключение.
Събужда се въпросния сутринта и що да види - главата му неправилен многостен, цвета - труден за рисуване, влиза при другите двама и вика:
-К'о сте направили ?!? Нали се разбрахме ?!? - а ония:
-Виж, к'о пич, това че разби вратата на влизане го забравяме, че един час пя пиянски песнички в банята, също го забравяме, дори забравяме че се изсра на средата на хола, ама като взе една кутийка кибрит и набучи лайното с клечки и каза "Ей това таралежче ще живее с нас" не се сдържахме...
На една жена мъжът й бил в командировка и тя си извикала двамата любовници. Добре, обаче мъжът се прибрал по-рано и двамата любовници се скрили - единият в хладилника, другият се провиснал от терасата. Влиза мъжът и гледа ръце се хванали за парапета на терасата. Усетил нашият човек каква е работата, замерил го с хладилника, убил и двамата любовници, но от напрежението получил инфаркт и умрял.
Застанали тримата мъже пред врата на Рая и Свети Петър им казал:
- Сега кажете по какъв начин умряхте. Този, който не е имал вина ще влезне в Рая, а другите отиват в Ада.
Започнал мъжа:
- Ми прибирам се аз и гледам някакъв гол мъж виси от терасата. Викам си това е любовника на жена ми и го замерих с хладилника. От напрежението получих инфаркт и ето ме тук .
Свети Петър го пуснал в Рая. Продължил първият любовник :
- Аз, както си простирах дрехите и залитнах, и паднах надолу, хванах се за един парапет и изведнъж гледам как някой ме замеря с хладилник.
Свети Петър пусна и него в Рая. Продължил вторият любовник :
- Ми аз, както си седя в хладилника и изведнъж усещам, че летя...
Иванчо рисувал много хубаво. Един ден, преди часа по биология, в който щяли да учат за мухите, Иванчо нарисувал на дъската една гомнишарска голяма муха. Била като истинска. Госпожата влязла в часа, започнала урока и тръгнала да закача на дъската табло с илюстрации на различни мухи. Видяла тя нарисуваната муха, взела дневника и бой по мухата!
Голям смях паднал, госпожата изгонила Иванчо и му заръчала утре баща му да дойде в училището. Пристигнал на другия ден таткото и тя му се оплаква как Иванчо я изложил пред класа и как скъсала дневника от боя по дъската.
-Знам си го моя хубосник, ще учи за художник, ама това вашето не е нищо, госпожо! Миналата седмица голям пердах яде от мен - взел, че нарисувал на стената в банята една пу*ка и щях да си счупя х*я, докато разбера, че не е истинска!
Двама гейове щели да летят от София за Ню Йорн и единия пита другия колко ще трае полета до там.
- Около тринадесет часа,- казва единият.
- Ейййй, как ще изтраем толкова часа без с*кс?
- Споко, нека само да излети самолета, аз ще ти кажа как ще стане.
Излетели от София и отракания гей вика на другия.
- Събувай си панталона и да те почвам да те чукам.
- Ти луд ли си, я виж колко хора има в самолета!
- Не се притеснявай, тук никой не обръща внимание на другите, я извикай силно една бира и ще видиш, че никой няма да ти обърне внимание.
Речено - сторено, след като викнал една бира и никой не му обърнал внимание оня се надупил и другия му скъсал гъзът от еб*не.
Кацнал самолета в Ню Йорк и всички пасажери слезнали от него, стюардесата започнала да проверява някой нещо да не е забравил в самолета и се натъкнала на един господин приклекнал между седалките и се държи за корема.
- Какво ви е господине? - го пита стюардесата.
- Нещо язвата ме преряза и не мога да се изправя.
- Добре де защо не викнахте, тук имаме лекарски екип.
- Ааааааа ще викна, един викна една бира, че му скъсаха гъза от еб*н.
Студент попаднал под автобус и - умрял. Свестил се на другият свят. В креслото срещу него видял нещо приличащо на човек, но с излизащи от него инфрачервени лъчи.
- Къде съм?
- Ти си в ада,синко. Но не се страхувай, тук е по-хубаво отколкото го описват там на земята. Ти докато беше жив пушеше ли?
Студентът притваря очи.
- Да, пушех.
- Е, значи в понеделник за теб ще бъде празник. У нас това е ден за пушене. Изборът е огромен, от цигари до лули и пури. Пушим всеки понеделник до късна нощ. И майната им на астмата и рака – ти вече си умрял! А не обичаше ли да пиеш?
Студентът отпуска глава:
- Може ли без това?
- Уу! Тогава се готви за празник във вторник! На този ден пием всичко, от сутринта, от бира и леки вина до най – силните напитки. Ти нали вече си умрял? А как беше с наркотиците?
Студентът почервенява:
- Да, имаше !
- Е, какво, ще се веселиш в сряда! У нас това е ден на наркотиците, от най-леките до хероина и тежката синтетика. Каквото искаш прави, не се бой от предозировка – ти вече си умрял! А с жените?
Студентът се оживява:
- А как иначе!
- Ами тогава в четвъртък ще си поживееш. У нас това е ден за с*кс. Работата е в това, че в ада жените са повече от 10 пъти от мъжете и ти ще имаш суперизбор! А за сифилиса не си и помисляй – нали си умрял! А не си ли бил педе*аст?
Студентът се свива:
- Не, ама как…
- Мдааааааа…Тогава в петък за теб ще е ад!
В двореца на царя живял неговият млад и верен коняр. Той бил верен, но имал едно тайно и опасно желание - да полиже големите и сочни ц*ци на царицата! Един ден не се сдържал и споделил с придворния лекар мъката си. Лекарят помислил, смилил се над човешката неволя и казал:
- Има начин да ти помогна, но в момента имам нужда от малко пари. Съгласен ли си?
- Колкото кажеш, само сбъдни мечтата ми - светнали очите на мераклията.
Още на следващия ден лекаря издебнал царицата докато се къпе и насипал в сутиена й гъделичкаща пудра. Излязла царицата от банята, сложила сутиена на пищните си гърди и пудрата мигом подействала. Сърбят я ц*ците... Не се трае! Мигом отърчала при царя и му ревнала, а той... Естествено ревнал да дойде лекаря. Минути по късно, лекаря замислено преглеждал царицата, почесал по брадичката и мъдро казал:
- Болестта е рядка, но лечима. Тук в двореца живее един коняр. Той трябва четири часа да ближе гърдите на царицата. Друг лек няма!
Какво да направи царя? Повикал коняра при себе си и му обещал да го набучи на кол, ако някой узнае какво ще се случи.
Сбъднал мечтата си младия коняр. След като приключило всичко дошъл лекарят и помолил:
- Плати ми, нали обеща.
- Какво? Я си гледай работата, изнудвач такъв.
Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващият ден се чука на вратата на коняра. Отваря той, а насреща му лекаря:
- Здравей приятелю, има заповед веднага да се явиш в двореца. Познай кой го сърби к*а!
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
Червената шапчица, Кърт Вонегът
Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи, убити през Втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то…
Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то…
Але хоп.
Червената шапчица беше с*кс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то…
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то…
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.
На пътя стоят два мерцедеса на светофара. Зад тях се приближва мъж с
москвич. Светва зелено, а мерцедесите не тръгват. Мъжът гледа и си мисли
"Сега ако се опитам да мина между тях, ще одраскам някой, ще слязат мутрите, ще ми счупят главата от бой."
Изведнъж зад него трети мерцедес се засилва, тряска го по задницата и той прелита между двата спрели мерцедеса. От третия мерцедес изскача
възторжена мутра и вика:
- УРААААААААА ГОЛ!
НЯКОЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВАШИЯ ТЕЛЕФОНЕН СЕКРЕТАР:
Привет! Телефонният секретар е повреден. Говори хладилникът! Моля, говорете мноого бавно, за да успея да запиша вашето съобщение и да се опитам да го закача с някое от онези малки, идиотски магнитчета…
---------
Моля, оставете съобщение! Всъщност, имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, ще бъде записано и използвано против вас.
---------
Поздравяваме ви! Вие се свързахте с телефона на детективско бюро „Шесто чувство”. Ние знаем кой сте и за какво ни търсите, така че след сигнала, моля - затворете телефона.
---------
Не мога да вдигна телефона, защото имам амнезия и се чувствам пълен идиот, когато говоря с човек без да се сетя кой е той. Обаче ще ви бъда благодарен, ако ми кажете как се казвам и ако ми разкажете нещо за мен. Благодаря!
---------
Здравейте! Възможно е да съм си вкъщи, но се опасявам да не е някой, когото не харесвам. Оставете ми съобщение и ако не ви звънна - значи този някой сте вие!
---------
Здравейте! Вашият телефон бе засечен и свързан със Системата за спътниково насочване на НАТО. Имате 20 секунди да напуснете сградата. Можете да запишете вашето последно желание след сигнала.
---------
Здравейте! Тук е Пентагона - Център за насочване на ядрени ракети. Моля, оставете вашите координати!