толкова+пиян+че+го+прибират+в+моргата
Лежи пиян на улицата - ама толкова пиян, че чак като умрял. Прибират го в моргата. На сутринта се събужда и не може да се осъзнае къде е - наоколо голи тела, студ, и някаква баба мие пода. Пита я:
- Какво е това тук?
- Морга.
- Е, тогава Gut Morgen.
8
Лежи пиян на улицата - ама толкова пиян, че чак като умрял. Прибират го в моргата. На сутринта се събужда и не може да се осъзнае къде е - наоколо голи тела, студ, и някаква баба мие пода. Пита я:
- Какво е това тук?
- Морга.
- Е, тогава Gut Morgen
0
Лежи пиян на улицата - ама толкова пиян, че чак като умрял. Прибират го в моргата. На сутринта се събужда и не може да се осъзнае къде е - наоколо голи тела, студ, и някаква баба мие пода. Пита я:
- Какво е това тук?
- Морга.
- Е, тогава Gut Morgen.
0
Лежи пиян на улицата - ама толкова пиян, че чак като умрял. Прибират го в моргата. На сутринта се събужда и не може да се осъзнае къде е - наоколо голи тела, студ, и някаква баба мие пода. Пита я:
- Какво е това тук?
- Морга.
- Е, тогава Gut Morgen.
0
Един човек се оплаквал, че винаги когато кара кола пиян катастрофира, а приятелят му пие повече от него и никога не е правил катастрофа. Една вечер те се събрали и първият казал:
- Защо когато караш пиян никога не катастрофираш?
- Ето сега ще седнем да пием и ще ти обясня.
Пили, пили, първият вдигнал един пръст и казал:
- Колко пръста виждаш?
- Два.
- Добре, още ще пием.
Пили, пили и първият пак казал:
- А сега колко пръста виждаш?
- Три.
- Стига толкова, хайде в колата.
Качили се, тръгнали и първият казал:
- Ето три бабички, средната е истинската, заобикалям.
След това:
- Ето три кофи за боклук, средната е истинската, заобикалям. Сега е твой ред да караш.
Качил се другият в колата. След малко:
- Ето три моста, средният е истинският, заобикалям...
2
Пиян мъж се качва в такси и казва на шофьора:
- Карай към площад "Батенберг".
- Но ние сме на този площад - уточнява шофьорът.
- Благодаря. Ето ти парите и друг път не карай толкова бързо…
3
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
3
Съдят мутра за кражба на кола. Съдията го пита:
- Имате два "Мерцедеса", "BMW" и Опел-Фронтера. Защо откраднахте стара "Жигула"?
- Бях толкова пиян, че не исках да рискувам с моя кола.
2
Син се връща вкъщи пиян като кирка. Спъвайки се и олюлявайки се по стълбите, той вдига страхотна патардия. Майка му го чува и излиза да го посрещне:
- Абе, сине, нали ти казах да пиеш докато ти стане хубаво, а ти глей на кво си се направил, бе...
- Верноооо, бе, мамо, каза ми... ама отде толкова пари, ма...
1
Един човек се оплаквал, че винаги когато кара кола пиян катастрофира, а приятелят му пие повече от него и никога не е правил катастрофа. Една вечер те се събрали и първият казал:
- Защо когато караш пиян никога не катастрофираш?
- Ето сега ще седнем да пием и ще ти обясня.
Пили, пили, първият вдигнал един пръст и казал:
- Колко пръста виждаш?
- Два.
- Добре, още ще пием.
Пили, пили и първият пак казал:
- А сега колко пръста виждаш?
- Три.
- Стига толкова, хайде в колата.
Качили се, тръгнали и първият казал:
- Ето три бабички, средната е истинската, заобикалям.
След това:
- Ето три кофи за боклук, средната е истинската,заобикалям. Сега е твой ред да караш.
Качил се другият в колата. След малко:
- Ето три моста, средният е истинският, заобикалям...
0
Катаджия спира кола за проверка през нощта. Поглежда през стъклото - шофьора с колан, с хендсфри, по правилник! Полицая се усмихва и казва:
- Честито, току що спечелихте 500 лв. от програмата "Водач за пример"! Какво мислите да направите с парите?
- Ще се запиша на шофьорски курс! - казва човека, а жената до него се обажда:
- Не го слушайте, г-н полицай, той е толкова пиян, че само глупости говори.
От задната седалка се надига едно момче и вика:
- Абе, аз ви казах, че с тая крадена кола далече няма да стигнеме!
А от багажника се чува глас:
- Кво става, бе, минахме ли границата вече?
0
Пиян се събужда в бардак. Главата му кънти... Оглежда се. Наоколо лежат голи тела. Решил, че по грешка е попаднал в моргата, и се възмущава: - Докъде стигна полицията - пияния от мъртвия не може да разпознаят! А медицината:
- Що за пози за мъртъвци? Това не е морга, а някакъв бардак все едно!
0
Петър се събужда с ужасен махмурлук след луд, фирмен Коледен купон. Петър по принцип не пие, но питиетата изобщо нямаха вкус на алкохол. Той дори не си спомняше как се е прибрал в къщи. Освен че се чувстваше ужасно зле, той се притесняваше и да не е направил някоя глупост.
Насили се да си отвори очите и първото нещо, което видя, бяха два аспирина и чаша вода на нощното шкафче. А до тях една червена роза!
Петър стана и пред него стояха неговите дрехи – чисти и изгладени. Огледа се и цялата стая беше безупречна, чиста и подредена, както и цялата къща. Изпи двата аспирина и с ужас погледна посиненото око, което го гледаше от огледалото в банята. След това забеляза една бележка да
виси в ъгъла на огледалото – надписана с червен химикал, обрисувана със сърца и обсипана с целувки от червило “Скъпи, закуската е на печката, излязох рано, за да напазарувам и да сготвя любимата ти вечеря. Обичам те, скъпи! С обич, Мария”.
Петър отиде веднага в кухнята и там го очакваше топла закуска, горещо кафе и сутрешният вестник. Синът му също беше на масата и закусваше.
“Сине… Какво стана снощи?”
“Ами ти се прибра към 3 часа, пиян до козирката. Падна върху холната маса и я счупи, после повърна в коридора и си посини окото докато се опитваше да минеш през вратата без да я отвориш.”
Още по-объркан той попита сина си “Тогава защо всичко е толкова чисто и подредено? И на всичкото отгоре имам роза и топла закуска??”
Синът му отговори
“А, това ли! Мама те завлече до спалнята и когато се опита да ти събуе панталоните, ти изкрещя “Остави ме на мира, аз съм женен!”*
Счупена холна маса: 163 лв. Топла закуска и вкусна вечеря: 38 лв. Два аспирина: 0,18 лв. Да кажеш точните думи, на точното място... БЕЗЦЕННО!!!
4
Двама пияни се прибират късно вечерта. Единият казва:
- Аре на бас, че като се прибера, първата дума, която ще каже жена ми ще бъде - "Съкровище"
- Ти луд ли си, бе, я се погледни, пиян си като кирка, а очакваш жена ти да ти вика съкровище...
- Аре, бе, дай да се хванем на бас!
- Няма смисъл, бе, нали я знам жена ти каква е кобра...
- Хвани се на бас, бе...
- Добре, да вървим...
Отиват пред вратата и първият драска по нея и вика:
- Съкровищеееее, отвори вратата...
Отвътре се чува:
- Съкровище!?!! Аз ей сегичка ще те спукам от бой...
2
"На работното си място винаги съм трезвен... освен ако не съм бил толкова пиян, че да не помня."
0