съпругът+търси+нещо+в+килера
Съпругът търси нещо в килера.
- Да знаеш къде е онази стара бракма? - провиква се той към жена си.
От кухнята се обажда тъщата:
- Може да съм бракма, обаче не съм стара!
Съпругът търси нещо в килера.
- Да знаеш къде е онази стара бракма? - провиква се той към жена си.
От кухнята се обажда тъщата:
- Може да съм бракма, обаче не съм стара!
Съпругът търси нещо в килера.
- Да знаеш къде е онази стара бракма? - провиква се той към жена си.
От кухнята се обажда тъщата:
- Може да съм бракма, обаче не съм стара!
Съпругът търси нещо в килера.
- Да знаеш къде е онази стара бракма? - провиква се той
към жена си.
От кухнята се обажда тъщата:
- Може да съм бракма, обаче не съм стара!
Съпругът търси нещо в килера.
- Да знаеш къде е онази стара бракма? - провиква се той към жена си.
От кухнята се обажда тъщата:
- Може да съм бракма, обаче не съм стара!
Един мъж си идва у дома от работа и заварва децата си отвън, все още по пижами, играят в калта, с празни кутии от храна и обвивки разпръснати из цялата градина. Вратата на колата
а на съпругата му била отворена, както и предната врата на къщата. Нямало и помен от кучето. Влизайки през вратата, той открил ... още по-голяма бъркотия. Лампата съборена на пода, изтривалката захвърлена срещу едната стена, в хола телевизията бучала на максимум на някакъв анимационен канал, фамилната стая била осеяна с играчки и различни дрехи се въргаляли по пода. В кухнята... чинии препълвали мивката, остатъци от закуската били разпилени на тезгяха, вратата на хладилника била широко отворена, кучешка храна била разсипина на пода, счупено стъкло лежало под масата и една малка купчина пясък се разпространявала от задната врата чак до коридора.
Той бързо изтичал нагоре по стълбите, стъпвайки върху играчки и още купища дрехи да търси жена си. Притеснен, че тя може да е болна или, че нещо много сериозно се е случило с нея.
Преминавайки покрай вратата на банята, съпругът нагазил във локва вода. Надникнал вътре и заварил мокри кърпи, пенест сапун и други играчки, разпръснати по пода. Километри тоалетна хартия лежали на купчина и паста за зъби била размазана върху огледалото и стените.
Уплашен изтичва в спалнята и заварва съпругата си все още да се изтяга по пижама в леглото, чете роман ... Тя поглежда нагоре към него, усмихва му се и пита как е минал денят му. А той бил озадачен: "Какво се е случило днес тук?" Тя отново се усмихва и казва: "Знаеш ли, нали всеки ден, когато се прибереш от работа и ме питаш - "Какво за бога правиш по цял ден?" ...
"Да", казал той недоверчиво ...
Тя отговорила: "Е, днес аз не го направих.
Корпоративни уроци
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
- Кой беше? - попитал съпругът й.
- Боб - съседът - отговорила тя.
- Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълняпо едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител -"Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.
Заекът го попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
- Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш.
Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
- Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало.
Тя му отговорила:
- Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал:
- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:
- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали:
- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
Корпоративен Урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага "Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!". След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята. "Кой беше?" - попитал съпругът й. "Боб - съседът" - отговорила тя. "Чудесно!", казал мъжът, "Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?"
Бизнес Поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен Урок 2:
Свещенник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес Поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен Урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес Поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен Урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал - "Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?". "Разбира се, защо не" - отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица искочила от храстите и го изяла.
Бизнес Поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен Урок 5:
Пуякът разговарял с бика. "Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво" - въздишал той - "но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила". "Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми" - предложил бикът - "те са силно енергийни и хранителни". Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес Поука: Bullshìt might get you to the top, but it won't keep you there
Жена в зоо магазин, търси подарък за съпруга си. Нищо не и харесва и моли продавача да и препоръча нещо, той веднага се отзовава:
- Получихме вчера гигантски жаби... Тихи, непретенциозни, а дори са обучени да правят страхотни свирки.
Жената е предоволна, защото тя и без това такива неща рядко правела, щото се гнусяла. Вечерта подарява жабата, като изтъква основното и предимство. Съпругът и се подсмихва недоверчиво. Посред нощите жената се събужда от страшен грохот в кухнята. Отива и вижда мъжа си и жабата сред тигани и тенджери, надвесени над готварска книга. Мъжът и трескав със зачервени очи:
- Значи тая жаба само да се научи да готви, ти си стягаш багажа и си заминаваш!
Жена в зоомагазин търси подарък за съпруга си, но понеже нищо не ѝ харесало... та помолила продавача да й препоръча нещо, на чиято молба той веднага се отзовавал:
- Вижте, Госпожа, вчера получихме едни огромни жаби... Те са едни такива тихи и непретенциозни, а дори са обучени да правят страхотни свирки.
На жената това веднага ѝ харесало, защото тя и без това рядко правела такива неща. Вечерта подарява на съпругът си жабата... като изтъква основното преимущество на подаръка.... на което съпругът ѝ само се подсмихнал недоверчиво... но в крайна сметка нищо не казал.
Посред нощите жената се събужда от страшен грохот в кухнята.... отива сънена в трапезарията и какво да види - мъжът ѝ и жабата са заринати сред тигани и тенджери... и са се надвесели над една готварска книга. Мъжът ѝ със зачервени очи само като я видял, й казал:
- Жена, значи тая жаба веднъж само да се научи да готви... ти веднага си стягаш багажа и си заминаваш.
Жена в зоо магазин, търси подарък за съпруга си. Нищо не и харесва и моли продавача да и препоръча нещо, той веднага се отзовава:
- Получихме вчера гигантски жаби... Тихи, непретенциозни, а дори са обучени да правят страхотни свирки.
Жената е предоволна, защото тя и без това такива неща рядко правела, щото се гнусяла. Вечерта подарява жабата, като изтъква основното и предимство. Съпругът и се подсмихва недоверчиво. Посред нощите жената се събужда от страшен грохот в кухнята. Отива и вижда мъжа си и жабата сред тигани и тенджери, надвесени над готварска книга. Мъжът и трескав със зачервени очи:
- Значи тая жаба само да се научи да готви, ти си стягаш багажа и си заминаваш!
В едно малко градче имало млад и симпатичен пощальон. Той си вършел изключително съвестно работата. И всички били доволни от него. Но ето че един прекрасен ден му щукнало да си търси късмета в чужбина. И подал молба за напускане. През последния си работен ден раздавачът тръгнал за сетния си разнос на писма. Където и да се отбиел, клиентите му давали по нещо от сърце: един - кутия бонбони, друг - пакет кафе, трети - бутилка водка... Най-сетне нашият стигнал до къщата на местния богаташ. Когато позвънилза да достави писмото, вратата отворила съпругата на баровеца. Тя била прекрасна блондинка с пищни форми и се усмихнала лъчезарно:
- Заповядайте, господине! Мъжът ми не е вкъщи, но аз ще приема пратката. Влезте вътре да Ви е по-удобно!
Пощальонът пристъпил в антрето. И тогава се случило нещо смайващо! Мацката го хванала за реверите на сакото и го замъкнала в спалнята. Там го съблякла чистак гол. После и тя се разхвърляла дибидюс. И в продължение на два часа му направила пълна програма. Докато късметлията се обличал, блондинката се плеснала по челото:
- За малко да забравя! Ето, тия пет лева са за Вас!
Онзи смотолевил:
- Госпожо, аз съм изумен! Не че се оплаквам, но на какво дължа честта да ме удостоите с ласките си? Аз нито съм красив, нито съм богат. И каква е тая странна сума, която ми давате и за какво?
Блондинката обяснила:
- Цялата идея е на мъжа ми. Да, да, не се пулете! Точно негова е! Тази сутрин аз му казах: "Знаеш ли, че нашият пощальон ще напуска? Той толкова съвестно ни доставяше писмата. Хайде да му направим едно подаръче!" А съпругът ми отговори: "Какво подаръче, бе? Дай му там пет лева и го е*и!"
Отива един мъж в Бюрото по труда и казва:
- Бих искал да си намеря някаква високоплатена работа без специална квалификация!
Служителят:
- Супер! Има нещо като за Вас- един милионер търси да наеме шофьор за своята 20 годишна дъщеря-нимфоманка. Условията са: апартамент и храна безплатно, ще пътувате с нея навсякъде и стартова заплата 1500 лева..
- Аре стига бе! Вие се е*авете с мен!
- Да, но Вие почнахте първи!
Реплики на продавача на автомобили на старо
1. За тези пари по-добро няма да намериш! (... ако, като идиот, седиш тук и не провериш на което и да е друго място!).
2. Не кола, а огън! (... хвърчат искри отвсякъде! И най-вече - където не трябва!).
3. Не кола, а ОГЪН! (... при това силен, ако съдим по чернилката, която бълва от ауспуха).
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди)
5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).
6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).
7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).
8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).
9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото – още си го търси).
10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец – ни повече, ни по-малко).
11. Техническите показатели са в нормата! (...стига да не знаеш каква е нормата).
12. Отдръпни се на 10 метра и я погледни – каква красавица! (... и не се доближавай, за да не видиш колко пъти е изчуквана).
13. Виж боята от двете страни – не е мръднала! (... и по-добре не гледай ръждивия и смачкан покрив).
14. Гарантирам, че няма да имаш проблеми със спирачките ! (... спирачки просто няма).
15. Не е карана през зимата! (... по никакъв начин не е могла да запали).
16. Има шибидах! (... в случай, че вратите окончателно се преебат).
17. Херметичен багажник! (... два трупа цяло лято лежаха вътре, а никой така и не усети).
18. Такъв касетофон никой няма! (... ама наистина никой).
19. Супермощни фарове срещу мъгла! (...скапват акумулатора за 2 часа).
20. В нея ще се почувствате истински мъж! (... така ще се тресе цялата).
21. Това не ви е „Запорожец”! (... „Запорожец”-ът е балерина в сравнение с нея!).
22. Направо е неудържима! (... нали ти казах, че няма спирачки).
23. Всички могат да карат по магистралата, а вие – по високите планинските пътечки! (... което е уместно, като се има предвид че работят само първа и задна ).
24. Всички ще ви завиждат! (... какъв богат човек – да даде толкова пари за такава бракма!).
25. Жените ще изпълняват всяко ваше желание! (... само за да не сядате вътре).
26. Можете да ходите за риба! (... рибата дума няма да обели).
27. Суперсъвременна маркировка – автомобилът се следи от спътник! (... ако дадеш 20 000 отгоре).
28. Елитен цвят! (... че не му се сещам за името).
29. Седалките са облицовани! (... иначе ще си изкаляш задника).
30. Изчистен интериор! (... каквото и да е имало – махнали са го).
31. Скоростта не се усеща! (... че 20 километра скорост ли е?!)
32. Веднъж като ръгнеш пета – ще счупиш километража! (... той бездруго си е счупен).
33. Тъмни стъкла – можеш да си караш и гол! (...и по-добре, защото вътре е 50 градуса).
34. Моторът не се чува! (... когато не си в движение).
35. Допълнителен спойлер на задния капак. (... скрива следите от куршуми).
36. Допълнително - резервни шарнирни болтове! (... ще ти потрябват само след 2 седмици).
37. Волан от махагон! (... само малко си го изшкуркай – да не ти се забиват тресчици).
38. Току-що идва от Япония! (... кой знае откъде е открадната).
39. Само един предишен собственик! (... от 15 години се мъчи да я продаде).
40. Всички шофьори ще ви дават път! (... като гледат колата, ще мислят че сте психопат).
41. Дисковете са свръх-нови, отляти по супер съвременна секретна технология! (... свалени от свръх-нов, отлят по супер съвременна секретна технология танк Т-93А).
42. Купете от нас – няма да съжалявате! (... най-вече ние няма да съжаляваме).
43. Предният собственик беше една баба. Карала я е изключително рядко! (...държала си е вътре кокошките).
44. Жена ви ще бъде щастлива! (... с Пешо, докато по цяла нощ сте в гаража).
45. Обемист резервоар! (... събира ¾ от заплатата ви, плюс извънредни).
46. На практика – може да наливате всякакво масло! (... и по-честичко, по-честичко).
47. За такива коли има опашки! (... пред сервизите).
48. Каква кола! Направо бонбон! (... направо ще си изпочупиш зъбите).
49. Само чуйте как работи двигателя! (... казах „само чуйте”, но не гледайте).
50. Истински европейски автомобил! (... сглобен в Азия и 20 години тътрузен из Африка).
51. Консумацията му е супер-ниска! (... по това ще си приличате, ако го купите).
52. Идеално пасва на якето ви! (... изглеждаш като последния селянин).
53. Страничните стъкла се затварят със съвсем леко движение! (... но се отварят само с лост или чук).
54. Има индикатор за икономичен режим на двигателя! (... как да няма, бе – онази забитата с пирон стрелка, на която пише „икономичен”).
55. Ще я карат и децата ви! (... когато окончателно ви довърши)
56. Запазих я лично за вас, макар че още двама искаха да я купят! (... и двамата са от пункта за старо желязо).
57. Единственото, което ще трябва малко да оправите, е регулацията на седалките! (...ще ви отнеме 3 дни и 200 евро - трябват нови седалки).
58. Никога не се е преобръщала! (... блъскали са я само отзад...4 пъти ли беше, или пет...?)
59. Винаги е минавала прегледите безпроблемно! (... защото баща ми е началник на КАТ).
60. Много икономичен карбуратор! (... не позволява на двигателя да достига мощността си).
61. Пробвайте колко лесно завива волана! (... но предните колела кой знае защо си остават на място).
62. Погледнете, тя просто сама се кара! (... ами така е – като няма ръчна).
63. Не кола, а звяр! (... така силно реве и толкова бавно се приближава).
64. Само на две години! (... откакто я издирват).
65. Към нея безплатно се предлагат аптечка и пожарогасител! (... за да се компенсира по някакъв начин липсата на колани и акумулатор).
66. На нея се е возил самият Иван Петров! (...за първи и последен път)
67. Оригинално изпълнение! (... имам предвид кехлибареното топче на лоста за скоростите, китеника на седалките и пластмасовото куче с мърдаща главичка на задното стъкло).
68. Произвели са я по поръчка на директора на завода! (... за „любимата” му тъща).
69. Японска изработка! (... на пияни турски работници в подземна работилница).
70. Металик! (... увеличава цената на тази развалина три пъти.).
71. Какъв просторен салон! (... ако се махнат седалките, волана и ръчките за сваляне на стъклата!)
72. Манияшки спойлер! (... създава манияшко съпротивление, което увеличава разхода на бензин с 25 процента).
73. Голяма жабка! (... за сметка на малкия багажник).
74. Допълнително даваме стикери за стъкла с различни надписи! (... сред които отсъства само един: „Шофьорът на това нещо е пълен кретен!”).
75. Двигател с дълъг живот! 150 000 километра! (...вече).
76. Удобен, чувствителен и непретенциозен педал! (... всъщност това си ти!)
77. Сглобявана е от висококвалифицирани специалисти! (... от крадени авточасти).
78. Бяга като кошута! (... простреляна от „Калашник”).
79. Насладете се на мощната светлина на фаровете! (... но първо сменете инсталацията).
80. Рязко тръгва! (... но бавно спира).
81. Не е нужно да сменяш накладките! (... така де – ако си мъж!).
82. Няма да ви се иска да слизате от нея! (... за да легнете под нея).
83. Не кола, а чудо! (... точно като вас).