студ+жега
Лято. Ужасна горещина. Азис си е вкъщи, включил климатиците и чака Китаеца да се върне, като отворил големия хладилник и си пъхнал гъза вътре. Влиза Китаеца:
- Скъпа,з ащо си си навряла дупето в хладилника?
- Скъпи, вънка е страшна жега и предполагам, че като се върнеш, ще искаш нещо хладничко...
0
Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита:
- Малкия, измръзна ли?
Иванчо отговаря:
- Аз замръзнах, ама малкия си го топля с ръце.
0
Един мъж, с проблеми в потентността отива на лекар. В коридора вижда две врати с табелки "Доктор-песимист" и "Доктор-оптимист".
Влиза при песимиста:
-Добър ден, докторе!
-Какъв добър ден, бе, какво му е доброто?! Виж каква жега е навън, какъв задух, птици пеят,отврат!Кажи, какво искаш?
-Ами... докторе, не ми става.
-Ми, няма и да ти стане. Изчезвай!
Комплексиран до немай къде, човечецът влиза при оптимиста:
-Добър ден, докторе!
-Добър ден! Прекрасен ден, какво хубаво слънце, свеж
въздух, птичките пеят, кажете от какво се оплаквате?
-Ами... докторе, не ми става.
-Е, как така не ви става, я, свалете гащите да видим
каква е тази работа.
Нещастникът сваля сконфузено гащите си и докторът
възкликва:
-Е, може да не ви става, но я вижте колко хубаво ви
виси.
0
Вървят си две девойки с къси поли по главната на Сливен, жега, народ, ужас...
По едно време едната вика на другата:
- Дай, да си свалим гащите, че да ни е по хладно.
- Ти да не си луда, сега ще духне някой вятър, ще ни се видят дупетата...
Съгласила се другата и продължават да си вървят двете. След малко първата пак:
- Хайде ма , дай да си събуем гащите да ни е по хладно, че пот ми тече по краката.
- Ама, ти луда ли си, ако духне някой вятър ще ни се видят путетата...
Продължават да вървят и след малко виждат една жена на възраст, запретнала полата на кръста, без гащи и яде диня. Решили да я питат дали и е по хладно така...
- Извинявайте тука с моята дружка, спорим дали ще ни е по хладно без гащи, видяхме, че вие сте без и за това ви питаме....
- Абе, не знам дали ми е по хладно, ама поне мухите не ми кацат по динята.....
1
Плаж. Жега. Един човек седи с дълги панталони. Към него се приближава група момичета и го питат:
- Защо седиш с дълъг панталон в тая жега?
- Много ми е голям члена и не влиза в никакви бански.
- Дай да го видим.
- 25 лева и гледайте.
Дали, погледнали.
- А може ли да го пипнем?
- 50 лева и пипайте.
Платили, пипнали.
- А да го вдигнем може ли?
- Ех, момичета, ако можеше и да се вдига, цена нямаше да има!
0
Зима, супер студ, пътува в рейс една блондинка и седи до отворен прозорец.
- Извинете госпожице, може ли да затворите прозореца, защото вън е много студено!
Блондинката не казва нищо.
- Извинете, хайде да затворите прозореца, защото навън е супер студ!
Пак нищо.
Накрая един става и затваря ядосан прозореца.
Блондинката седи и си мисли:
- И кво ся, навън да не стана по топло?!
0
Жена започнала да изпитва голям с*ксуален глад.Отива при мъжа си,но той не бил на кеф и й отказал категорично няколко пъти.Жената преглътнала всичко,но се заканила,че ще му го върне тъпкано.Отиват на море.Жега.40 градуса.На плажа тя го накарала да обуе едни вълнени чорапи.Обул ги той и след час:
-Жена!Сърби...
-Карай така карай...
След вече 6 часа:
-Жена!Побърквам се!Съ-ъ-ъ-ърби-и-и-и...
-Ха сега!Видя ли дет има вълна как сърби!А?
0
Студ, виелица - две прос*итутки зъзнат около магистралата и си говорят:
- Дудеее, прегладнях маа, няма работа, няма пари, от заранта нищо не съм туряла в устата....
- Стига са оплаква ма Пуцооо, аз от заранта досега само една свирка - колкото да вкуся нещо.
1
Две въшки си говорят:
- Абе, аз вчера спах на такова място... Казвам ти, умрях от студ!
- Къде спа?
- В мустаците на един рокер.
- Голяма грешка! Аз спя във Венериния хълм на жените. Опитай и ти!
На следващата сутрин двете въшки се срещат:
- Е, топличко ти беше?
- Направих всичко, което ми каза, но когато се събудих, пак бях в мустаците на рокера.
8
Днес беше такава жега, че на Околовръстното имаше прос*итутки с табели:
"За коли с климатици - 50 процента отстъпка!"
0
Учителката на първи клас мис Нилъм (28 години) имала проблеми с един от учениците си. Тя попитала:
- Какво има, момчето ми?
- Твърде съм умен за първи клас. Сестра ми е в трети, а пък аз съм по-умен от нея! Мисля, че аз също трябва да уча в трети. – отговорил ученикът.
За мис Нилъм това било прекалено и за това тя повела момчето при директора.
Докато то чакало в приемната, тя обяснила на директора ситуацията. Решение било намерено – директорът щял да направи тест на момчето и ако то не може да отговори на някой от въпросите, ще трябва да се върне в първи клас и да се държи добре. Мис Нилъм се съгласила.
Момчето било въведено в кабинета на директора, обяснили му условията и то се съгласило да мине теста.
Директорът: "Колко е 3 x 3?"
Момчето: "9".
Директорът: "Колко е 6 x 6?"
Момчето: "36".
И така ставало с всеки въпрос, на който, според директора, един третокласник трябва да знае отговора. Тогава директорът се обърнал към мис Нилъм и казал:
- Мисля, че момчето може да премине в трети клас.
Мис Нилъм обаче казала, че има още въпроси. Момчето и директорът кимнали в знак на съгласие и тя започнала:
- Какво има кравата 4 броя, а аз само 2?
- Крака – след кратка пауза отговорило момчето.
- Какво има в твоя панталон, което няма в моя?
- Джобове – бил отговорът.
- Започва с К и завършва на С, космато, продълговато, вкусно, с белезникава течност вътре?
- Кокос.
- Твърдо и розово, когато влиза и меко и лепкаво, когато излиза?
Директорът леко пребледнял, стегнал се, очите му се облещили и едва се сдържал да не изпревари отговора...
- Дъвка.
- Какво мъжът прави изправен, жената седнала, а кучето на три лапи?
Сега вече очите на директора здраво се оцъклили, но преди да каже нещо, ученикът го изпреварил.
- Подава ръка
- Сега ще задавам въпроси от типа: „Кой съм аз?”, става ли?
- Аха.
- Ти пъхаш в мен своя кол. Връзваш ме, за да ме вдигнеш. Мокря се преди теб?
- Палатка.
- В мен влиза пръст. Търкаш ме и въртиш, когато ти е скучно. Най-добрият мъж ме получава пръв?
Директорът е много обезпокоен, напрегнат и е принуден да глътне голяма порция коняк.
- Венчален пръстен.
- Мога да бъда с различни размери. Когато не ми е добре, капя. Когато ме издухваш ми е добре.
- Нос.
- Имам твърдо тяло. Моят връх пронизва. В движение треперя.
- Стрела.
- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и означава много жега и вълнения?
- Firetruck (Пожарна кола).
- Коя дума започва с "F" и завършва с "K" и ако това нещо го няма, си принуден да работиш с ръце?
- Fork (Вилица).
- Имат го всички мъже, на някои им е по-дълго, отколкото на другите. Мъжът го дава на жена си след сватбата?
- Фамилия.
- Кой мъжки орган няма кости, има само мускули и вени. Той пулсира и отговаря за правенето на любов?
- Сърце.
Директорът с облекчение въздъхнал и казал на учителката:
- Изпратете го в Кеймбридж! На последните 10 въпроса аз самият отговорих неправилно!!"
1
Германски турист дава интервю за руско списание:
- И изобщо, много лоши впечатления имам от вашата страна! Особено от първото ми посещение там - отврат! Всичко разкопано, кал, студ, никакво обслужване, някакъв идиот хвърли граната по колата ни, после пък съвсем я откраднаха... И накрая аз излязох виновен и 10 години лежах по разни затвори!
- И кога беше това?
- През 1943 г.
5
Турист на тихоокеански остров. Гледа - някакъв туземец яде кокосов орех. Пита го:
- Ей, в тая жега как не ви мързи да се катерите по палмите да берете орехи?
- Мързи ни, как да не ни мързи. Ама ние не се катерим - чакаме да духне вятър и да ги събори.
- Ами ако няма вятър?
- Е, в такива безветрени години казваме, че реколтата е слаба...
0
Две баби седят на една пейка, 40 градуса жега. Едната казва на другата:
- Пенке, не ти ли мирише на мърша? Пенкееееееееееееееееееее! Пенкеееееееееееееее!
0
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5