смешен+виц
Отива един в някакъв бар, където имало някакви местни посетители. По едно време един от тях казва силно:
- 158!
Всички почнали да се смеят.
След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя бира мъжът решил да провери ако той каже някое число и силно казал:
- 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяваш пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме!
Опитната Мадам обучава младата мадама как да познава клиентите (и колко да им иска):
- Виж го този с куфарчето. Адвокатче, ама още се учи. Много ще се мъчи, малко ще те мъчи, накрая ще плати много че да не си мислиш че за нищо не става.
- Виж го този с вратовръзката. Той е шеф. Много ще те мъчи, малко ще се помъчи, накрая ще ти плати малко, че да не си помислиш, че ставаш за нещо.
Тук младата мадама посочила един човек:
- Хахаха, виж го тоя колко е смешен. Червeни очи, раздърпан целия. Мъчи - не мъчи, такъв не ща.
(Мадам прасва един зад врата на мадамата)
- Млъкни, ма главо проста. Той е колега, програмист. И него по цяла нощ го еб*т!
- Ти почваш да ми харесваш, такъв си смешен и забавен!
- А, тва е нищо ти гол да ме видиш!
Хората сме като вицовете - кой тъп, кой хитър, кой смешен, кой неразбран.
Един пич казва на едно гадже с много малки ц*ци:
- Сега ще ти разкажа един виц, ама толкова смешен, че чак ц*ците ще ти паднат от смях! После демонстративно поглежда към деколтето ѝ и добавя:
- Ама ти май си го чувала вече!
- Знаеш ли, че смехът е втория най-добър начин да заведеш мацка в леглото?
- Хаха-ха, а какъв е първия?
- Огромен остър нож!
- Хихи-хи-хи, колко си смешен!
- Разумен избор...
Двама каубои препускат в галоп из прерията на фона на залязващото слънце.
На далечния хребет забелязват върволица мексиканци на коне.
-Ей Джони, виждаш ли ония мексиканци отсреща?
-Естествено, че ги виждам Сам, не ставай смешен!
-А тоя със смешното сомбреро?
-Те всички са със смешни сомбрера, приятелю!
-Този с шаренето пончо, бе човек?
-Сам, престани всички са с пончо!
-По дяволите Джони, този с дорестата кобила?
Джон присвил очи на фона на залязващото слънце:
-Сам, всички яздат дорести кобили по дяволите!
Сам, очевидно подразнен от отговорите на приятеля си извадила револвера от кобура си.
Прицелил се и стрелял, екота от изстрела заглъхнал в прерията,
а единия ездач от мексиканската редицата паднал повален на земята.
-Е тоя дето падна, видя ли го?
-Видях го Сами, и к'во за него?
-Тоя същия Джони, преди две седмици в Тулса ми спаси живота.
Антарктида. Руска полярна база, шестмесечна мисия. Целият екип умира от скука. Идват на гости американци. Седнали, почерпили се, едно друго.
По едно време един от руснаците извиква силно:
- 158!
Всички почнали да се смеят.
След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят.
Американецът попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна сме тук и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя бира американецът решил да провери, ако той каже някое число и силно извикал:
- 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той, недоумяващ пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме!
Отива един в бар, където имало местни посетители. По едно време един от тях силно се извиква:
- 158!
Всички почнали да се смеят. След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя и друга бира мъжът решил да провери, ако той каже някое число и силно казал:
- 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяващ пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме...
- Започваш много да ми харесваш, толкова си смешен и забавен...
- Ааа, т'ва е нищо. Ти гол да ме видиш...
Господин Народен представител, вие сигурен ли сте, че всичките ви апартаменти, леки коли, вили, яхтата са купени с честно заработени пари?
- Ами дааа...
- А на мене ми се струва, че са закупени с народни пари!
- Не ставайте смешен, от къде в народа толкова много пари!!!
Двама каубои препускат в галоп из прерията на фона на залязващото слънце.
На далечния хребет забелязват върволица мексиканци на коне.
- Ей Джони, виждаш ли ония мексиканци отсреща?
- Естествено, че ги виждам Сам, не ставай смешен!
- А тоя със смешното сомбреро?
- Те всички са със смешни сомбрера, приятелю!
- Този с шаренето пончо, бе човек?
- Сам, престани всички са с пончо!
- По дяволите Джони, този с дорестата кобила?
Джон присвил очи на фона на залязващото слънце:
- Сам, всички яздат дорести кобили по дяволите!
Сам, очевидно подразнен от отговорите на приятеля си извадила револвера от кобура си.
Прицелил се и стрелял, екота от изстрела заглъхнал в прерията,
а единия ездач от мексиканската редицата паднал повален на земята.
- Е тоя дето падна, видя ли го?
- Видях го Сами, и к'во за него?
- Тоя същия Джони, преди две седмици в Тулса ми спаси живота.
Отива един в бар, където имало местни посетители. По едно време един от тях силно се извиква:
- 158!
Всички почнали да се смеят. След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя и друга бира мъжът решил да провери, ако той каже някое число и силно казал:
- 655!
Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяващ пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме...
- Вчера бях с една любовница в леглото. Отначало правихме страхотен с*кс. А после, докато лежахме блажено отпуснати, започнах да и разправям един виц. Ама - виц, та дрънка! Вярно - ужасно дълъг. Обаче - смешен още от първото изречение! Аз и го разправям и се хиля, любовницата ми го слуша и също се хили. И тъкмо бях стигнал до финала, когато вратата внезапно се отвори и се появи жена ми!
- А, стига, бе! И ти - какво направи?
- Не питай! Ужас! Трябваше да почвам целия виц от самото начало!
Антарктида. Руска полярна база. Тече шестият месец от мисията. Целият екип умира от скука. Идват на гости американци от съседната база. Седнали, почерпили се едно друго.
По едно време един от руснаците извиква силно:
- 158!
Всички почнали да се смеят.
След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят. Един от американците попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна сме тук и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали и казваме само номерата.
След някоя друга водка американецът решил да провери и извикал на развален руски:
- 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той, недоумяващ пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме!