пътят+към+сърцето+на+мъжа+минава+през+с
Една история за смели рицари, приказни красавици, любов и още нещо…
Веднъж крал Артур бил пленен от друг цар и бил хвърлен в страшна, мрачна и влажна тъмница. След време обаче на царя му дожаляло за младия крал Артур и му казал, че ще го освободи, ако му отговори на един много сложен въпрос. Отпуснал му една година време да намери отговора, в противен случай го заплашвала страшна и мъчителна смърт.
Въпросът бил: "Какво всъщност искат жените?"
Крал Артур изпратил от тъмницата да повикат верния му рицар Гуейн и го заклел да намери отговора.
Рицарят пламенно поел задачата и за една година успял да зададе въпроса на цялата женска половина на кралството. Естествено, така и не получил два еднакви и поне един смислен отговор
Започнал да губи надежда и черно отчаяние се загнездило в душата му...
В предпоследния ден от изтичащата година дочул слух, че в забравена къщичка в дълбока и непроходима гора, на границата на кралството живее стара, грозна, но за сметка на това много мъдра вещица.
Изпълнен с надежда и без да губи нито секунда, Гуейн се метнал на коня и с всички сили препуснал към къщурката на вещицата.
Най-сетне пристигнал. Скочил от седлото и почти останал без дъх се втурнал към излязлата да види к’ъв по дяволите е тоя конски тропот отвън вещица.
Запъхтян й задал въпроса.
Старата го погледнала хитро и казала, че знае отговора, но ще му го съобщи само при едно условие - ако обещае да се ожени за нея...
Страшен мрак се спуснал в душата на верния рицар, изправен пред дилемата дали да спаси любимия си крал при тази огромна цена или да се откаже, опозорен, че не е изпълнил клетвата си...
Миг се поколебал и казал, че е съгласен.
Вещицата била ужасна, стара, противна, смърдяща и само с един единствен предизвикателно стърчащ напред зъб.
Ухилила се доволно и казала, че повече от всичко, жените искат сами да се разпореждат със собствения си живот.
Животът на Артур бил спасен и той бил дълбоко признателен на Гуейн за проявения от него подвиг.
Всички се радвали и празнували, а междувременно настъпил и денят на сватбата...
На сватбеното тържество рицарят Гуейн се държал като истински джентълмен, за разлика от отвратителната вещица, която ядяла с ръце, лочела бира, вино и к’вото там й попадне...
Колкото и да е неприятно, настъпило и времето на първата брачна нощ.
Отлагал колкото могъл Гуейн но накрая все пак трябвало да влезе в спалнята... Държейки се за сърцето, той престъпил прага. И що да види - на леглото лежала най-красивата жена на света, която някой някога изобщо е могъл да си представи!!!
Изпълнен с щастливо учудване, рицарят попитал какво се е случило.
Вещицата отговорила, че за благодарност за доброто му отношение към нея, е съгласна половината денонощие да бъде неземна красавица, а другата половина - ужасна вещица. Само той трябва да избере коя половина да е красавица и коя - вещица.
Гуейн изпаднал в дълбок размисъл...
Какво да избере - дали през деня да се разхожда подръка с красавицата и всички да ахкат и да завиждат, а през нощта да трепери в ужас до дъртото страшилище... или пък през деня всички да му се подиграват заради беззъбото чудовище, но той да наваксва с пълни сили нощем... Така и не могъл да стигне до задоволителен отговор. Махнал с ръка и й казал сама да реши кога каква да бъде.
Като чула това, прекрасна усмивка разцъфнала на прелестното лице на хубавицата. Казала на смелия рицар, че от този момент нататък ще остане завинаги красавица, за да му се отблагодари, че я уважава и й дава възможност сама да се разпорежда с живота си.
И такаааа... Каква е поуката от тази дълга история? Поуката е тази: изобщо няма значение, дали жена ви е млада, стара, страшна, умна, красива или глупава. Тя си е просто една вещица...
2
Отива Генко при доктора и се оплаква:
- Заболя ме гърлото - ужас! Но аз си имам един начин - пия сто грама коняк и ми минава.
Докторът пита:
- Някакви други проблеми?
- Ами и сърцето. Като ме стегне и ми се струва, че умирам направо. Но и него го лекувам - 150 грама коняк и ми мине,
- Ясно. Тогава защо сте дошли щом сам се лекувате?
- Излекувайте ме, докторе, че конякът ми излиза доста скъпо!
0
Готина мадама минава през пуст, неосветен подлез, срещу нея се задава мъж с широко разперени ръце. Мадамата си казва: "Тоя е тръгнал да ме изнасилва… и ще ме бие! Ама аз що не си спестя боя… и без това ще ме е*е, я да му се хвърля първа на врата!"
Хвърля се. Чува се звук от счупено стъкло.
Пичът бесен започва да крещи:
- Майка ви да е*а ку*венска… четвърто стъкло купувам днес!
12
Тя се прибра по-рано и завари мъжа си в спалнята да прави любов с много привлекателна млада жена. Съпругата МНОГО се ядоса!
„Ти си прасе, което нищо не уважава!” – изкрещя тя „Как смееш да ми причиняваш това – твоята вярна съпруга, майката на децата ти! Напускам те! Искам развод на секундата!”
А той отвърна: „Почакай секунда, любов, да мога поне да ти кажа какво стана”
„Добре, давай” – проплака тя, „но това ще са последните ти думи към мен!”
И той започна:
„Ами, докато се качвах в колата на път за вкъщи, една млада Госпожица ме помоли да я закарам. Изглеждаше ми отчаяна и беззащитна, та я съжалих и й казах да се качи. Забелязах, че беше много слаба, недобре облечена и много мръсна. Каза ми, че не е яла от 3 дни!
Така че от състрадание, аз я доведох вкъщи, затоплих пицата, която снощи направих за теб, но ти не я докосна, защото се притесняваш да не надебелееш.
Горкото същество я изяде за секунди.
После, понеже беше много мръсна аз й предложих да си вземе душ и докато тя се къпеше забелязах мръсните й дрехи, целите в дупки, така че ги изхвърлих.
Но тъй като се нуждае от дрехи, аз й дадох дизайнерските дънки, които ти имаш от няколко години, но не ги носиш, защото са ти много тесни. Също и дадох онова бельо, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, но ти не носиш, защото не съм имал добър вкус. Намерих и онази секси блуза, която сестра ми ти подари за Коледа, но ти не носиш, само и само да я дразниш и освен това й подарих онези ботуши, които си купи от онзи скъпарски бутик, но отказа да ги носиш, защото някой друг в офиса ти бил имал същите.”
Той си пое дъх и продължи...
„Тя беше толкова благодарна за разбирането ми и помощта, която й указах, че докато я изпращах до вратата тя се обърна към мен през сълзи и каза:
„Моля... дали имате още нещо, което жена ви да не използва?”
2
Слънчева енергия ще започнем да ползвам веднага след като енергийните компании решат един технически проблем - как да минава слънчевата светлина през електромера.
0
Мъжа: Представи си! Имаш супер кола, красива. Направо мечта!
Жената: Представих си, и?
Мъжа: И значи една седмица не можеш да я караш защото има профилактика, а две седмици преди нея се е подготвя и пак не можеш да караш. А през останалото време върви само ако е в настроение. Как ще ти е?
Жената: Че за какво ми е такава кола?!
Жената: Чакай! Стой! Ти какво намекваш?!?!
2
Жена кърми бебе, до нея друго дете седи на гърнето и я дърпа за полата. В ъгъла стои и реве наакано трето дете, на дивана лежи пиян мъжа й, наоколо пълно с мръсни съдове и дрехи. Със свободната си ръка се обажда на своя приятелка. Тя си лежи във ваната с ароматично соли, до нея чаша вино. Многодетната майка:
- О, Мими! Като си представя, че си сам-самичка, кръв ми капе от сърцето...
6
Не се вълнувайте, ако не знаете къде е бил мъжа ви през нощта, защото ако разберете, ще се развълнувате още повече.
0
Двама мъже се срещат на оня свят:
- Ти от какво умря?
- От студ! А ти?
- Аз от смях.
- Как така?
- Ами правим си с*кс с любовницата. Изведнъж на вратата се звъни. Тя гледа - мъжа й. Отвори му и го помоли да изхвърли кофата за боклук. През това време, аз си се облякох спокойно и си тръгнах. Връщам се вкъщи и жена ми от вратата ми вика да ходя да изхвърля боклука. Аз като се втурнах вкъщи и обърнах всичко наопаки. Нищо не открих, седнах на дивана и като се разсмях, толкова ми стана смешно, че умрях от смях.
- Глупак! Ако беше погледнал в хладилника, сега и двамата щяхме да сме живи.
10
- Представи си, вчера цяла нощ моя съсед се учеше да минава през стените.
- Той да не е идиот?
- Вече да!
0
Млада жена влиза в блока с детска количка с бебе. Минава съседка, внимателно гледа детенцето и казва:
- Иха! като две капки си приличат с мъжа ти!
Жената (замислено):
- Всъщност съседката от втория етаж ме помоли малко да й разходя детето...
4
Млад шейх в родилния дом гледа през стъклото новородените в голяма зала. Медицинска сестра минава и го пита:
- Ваше Височество, кое е вашето?
- Първите два реда.
9
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
9
Един делови човек получил нервен срив, и се записал на прием при психоаналитик. Той му казва:
- Легнете на кушетката и казвайте всичко, каквото ви мине през главата!
Човекът мълчи. Тогава психоаналитикът го предупреждава:
- Не забравяйте, всяка минутка тук ви струва един лев!
Бизнеменът продължава да мълчи, минава час, плаща шестдесет лева и си тръгва. Същото се повтаря и при второто му посещение. По време на трето му посещение най-накрая отваря уста:
- Бих искал да ви питам нещо, докторе? Възможно ли е мое финансова участие във вашия бизнес?
1
Семейство спи, през нощта се чува автоаларма. Започва спор. Мъжа:
- Нашата кола е! Нейната аларма е: Тю-тю-тю-тю....!
Жената:
- Не, не е нашата! Нашата е: Тиу-тиу-тиу-тиу...!
На сутринта мъжа гледа през прозореца и радостно казва:
- Аз печеля! Нашата кола е: тю-тю!
1