психолог+вече+шести+час+си+говори+по+те
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
В Холивуд вече се говори за филм за живота на Елизабет Тейлър. Филмът ще се казва "Осем сватби и погребение".
С викове:"Сезам, отвори се!" Али Баба вече шести ден се опитваше да влезе в интернет...
Жената не ми говори вече пети ден. И най-хубавото, тя мисли, че това ми е наказание.
Командир на част, полковник, говори на лейтенанта:
- Ако всичко мине по план си пробий нова дупка за орден.
- А ако мине не по план?
- За този случай вече си имаш дупка...
Правиш комплимент - отрича; Не правиш - цупи се.
Съгласяваш се - безхарактерен си; Не се съгласяваш - не я рабираш.
Търсиш я - омръзваш; Не я търсиш - не ти пука за нея.
Ревнуваш я - лош характер; Не я ревнуваш - не я обичаш.
... Закъснееш с минутка - Армагедон; Няма я час - какво лошо има?
Виждаш се с приятели - пренебрегваш я; Тя се види с нейните - нямаш място с нас.
Загледаш друга - дере ти очите; Нея я гледат - това е комплимент. За теб.
Когато говори - да я слушаш; Когато слушаш - защо не ми говориш.
Обръщаш й внимание - досаждаш; Не й обръщаш - как смееш!
Нежен си - иска силен мъж; Силен си - иска нежност.
Успокояваш когато плаче - остави ме; Оставяш я - безсърдечна свиня си.
Грижиш се за нея - господстваш; Не се грижиш - не я обичаш.
Помагаш в кухнята - пречиш; Не помагаш - мързеливец си.
Отричаш че роклята я прави дебела - лъжеш; Не лъжеш - нараняваш нарочно.
Хвалиш майка й - подлизурко; Не я хвалиш - типична мъжка свиня.
Разсмиваш я - несериозен клоун си; Не я разсмиваш - скучен си.
Говориш си с други - игнорираш я; Говориш с нея - обсебваш я.
Романтика - айде че съм на работа утре; Даваш направо - шовинистко прасе.
Питаш я кой ресторант - какъв мъж си; Не я питаш -не зачиташ желанията й.
Разказваш й денят си - уфф досаден си; Не разказваш - за нищо не си говорим вече.
Питаш за нейният ден - подозрителен си; Не питаш - нищо не те интересува за мен
Нека тя реши обяда - имай мнение поне веднъж; Пожелаваш си - това не ти е кръчма.
Изядеш си всичко - прасе си; Оставиш малко - О, да, нали не готвя като майка ти...
Помагаш в чистенето - пречиш; Не помагаш - да, нека се мъчи робинята...
Гушкаш я - дишаш ми в ухото; Не я гушкаш - безчувствено говедо.
Много работиш - нищо не правиш вкъщи; По-малко работиш - нищо не внасяш вкъщи.
Грижиш се за колата - обичаш я повече от мен; Не се грижиш - и мен така занемари.
Четейки това:
Възмущаваш се - жена си; Кимаш ухилено - мъж си.
- Купих на жена си диамантен пръстен. Вече две седмици не ми говори.
- Защо?
- Ми, такова беше условието…
- Знаете ли, аз с удоволствие отивам на работа, а да се прибера не ща.
- Вероятно не е лошо да отидете на семеен психолог.
- Не за първи път ми дават този съвет...Ходихме вече...Но, не, те не ремонтират асансьори, а ние между другото живеем на 18-тия еатж!
Ходи ми се в тоалетната, а там директорът вече 10 минути седи и говори по телефона. Никога не бях искал неговото място толкова силно, колкото сега.
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
Говори Иванчо с баща си пред училище:
- Сине, ти в онази стая ли училиш?
- Да.
- Преди 20 години, аз също учих там.
- Сега вече знам, какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен не е виждал от 15 години.
Мъж е в командировка и говори по телефона с жена си:
- Какво да ти донеса?
- Каквото искаш! Вече всичко се лекува.
Мъж и жена отиват при психолог. Мъжът се оплаква, че вече доста време с жена си няма интимна близост. Психологът помолил мъжа да излезе, за да поговори с жена му. След малко разговор тя признала:
- Наскоро го съкратиха мъжа ми. Парите са ни малко. Всяка сутрина ходя на работа с такси. Шофьорът винаги ме пита:
"Е, ще плащаме или какво..?!" Аз избирам "или какво..". Докато мине и "или какво...", и съм закъсняла за работа. Шефът ме вика в кабинета си и пита:"Е, ще се уволняваме или какво...?!" Отново избирам "или какво..". На път обратно за вкъщи пак избирам "или какво...". А вкъщи вече съм без сили за мъжа си. Докторе , помогнете!
Доктора:
- Е, да разкажа на мъжа ви или какво...?!
Майка се притеснява за дъщеря си, която е тинейджърка, че може да почне да прави с*кс и да забременее. Тъй че се консултирала с няколко сайта за съвети за родители. И същата вечер, когато дъщеря й се приготвяла за среща, отишла при нея и започнала да й говори:
- Знам, че вече си голяма да взимаш решения, но искам да те помоля или да не правиш с*кс докато не се ожениш или ако правиш да те помоля да взимаш предпазни мерки винаги.
След като обяснила това, гордата майка й дала една кутия с презервативи. Дъщерята се разсмяла и прегърнала майка си:
- Мамо, не се притеснявай! Аз излизам с момиче!
Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал.
Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:
- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!
Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:
- Добре, че поне кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?