охлюви
Не знам за Вашите градини, но аз тази година съм много доволна от добива на три "култури": КОМАРИ, ОХЛЮВИ и ТУЧЕНИЦА.
Само жена може да се вкара в такъв филм...
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."
Две прост*тутки седнали да ядат охлюви в ресторант едната взела един изсмукала го и хвърлила черупката, взела втори, изяла него и изхвърлила черупката, другата седяла, гледала, гледала, взела и тя почнала да яде охлюви - смуче първи път, не става, смуче втори път, не става. Обърнала се към колежката си и й казала:
- Как го правиш туй с охлюва, аз смуча и не става?
Другата взела охлюва, смукала, смукала - не става. По едно време се загледала и кво да види - охлюва се хванал за черупката и вика:
- Смучи к*чко, смучи.
Съпруг отишъл за охлюви, но заседнал със свой приятел да пие и осъмнал. На сутринта се прибира в къщи с охлювите, но за да не му се кара жена му ги наредил по стълбите, изчакал да се покажат от черупките и звъннал на вратата:
- Къде ходи цяла нощ бе, хаймана?
А той най-спокойно взел да подкарва животинките:
- Пррррр, хайде по-живо момчета, почти стигнахме.
А бе, голите охлюви дали си разменят голи снимки?
- Докторе, изпих лекарството от охлюви за болки в ставите.
- Е, имаш ли още проблеми?
- Имам, ми много бавно вървя, бе...
Добре че са измислили аптеките! На 90 години да гониш охлюви в гората за да лекуваш ставите е много уморително.
Съпруг отишъл за охлюви, но заседнал със свой приятел да пие и осъмнал. На сутринта се прибира в къщи с охлювите, но за да не му се кара жена му ги наредил по стълбите, изчакал да се покажат от черупките и звъннал на вратата:
– Къде ходи цяла нощ бе, хаймана?
А той най-спокойно взел да подкарва животинките:
– Пррррр, хайде по-живо момчета, почти стигнахме.
- ДОКТОРЕ, ИЗПИХ ЛЕКАРСТВОТО ОТ ОХЛЮВИ ЗА БОЛКИ В СТАВИТЕ!
- Е, ИМАШ ЛИ ПРОБЛЕМИ?
- ИМАМ, МИ МНОГО БАВНО ВЪРВЯ, БЕ...?
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага :
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено.
– "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.
Събота... Генко, жена му и тъщата му се прибират от семейна сбирка... Генко кара колата, а жена му постоянно му пили на главата:
- Генко, намали!!! Много бързо караш...
За да не остане по - назад, тъщата обаче оспорва от задната седалка:
- Глупости, Генко, карай по-бързо, че се влачим като охлюви.
- Генко намали!!! - пищи ядосано жена му.
Генко спрял колата... и се обръща към жена си:
- Жена, хайде сега да се разберем. В крайна сметка кой кара колата, ти... или майка ти?
Костенурка е ограбена от охлюви.
Разпит:
- Какво се случи?
- Не знам... всичко стана много бързо!
Шеф на ресторант се хвали на клиент:
- Тук при нас са най-големите охлюви!
- Знам, знам! - казал мъжът.
- Вчера ме обслужи един.
Боляха ме коленете, взех едно чудотворно мазило от охлюви. Сега вървя много бавно.
Съпруг отишъл за охлюви, но заседнал със свой приятел да пие и осъмнал. На сутринта се прибира вкъщи с охлювите, но за да не му се кара жена му, ги наредил по стълбите, изчакал да се покажат от черупките и звъннал на вратата:
- Къде ходи цяла нощ бе, хаймана?
А той най-спокойно взел да подкарва животинките:
- Хайде по-живо момчета, почти стигнахме!