оправя+ги+наред
Значи, оженил се младеж за девoйка..хубаво, ама не ще да я @бе..
Оплакала се тя на майка си. Тъщата намусена:
- Кажи мили зетко, защо ти не @беш моята щерка ?
- Ами мила мамо, срам ме е , не знам как стават тез работи..
ако ти ми покажеш
- друго е.
Както е, показала му тя, всичко било наред.
- Ами че всичко е наред, даже си много добър
- казала тъщата..
- Ами честно казано, бях се хванал на бас с приятели, че първо ще
оправя тъщата..
0
Попа на едно село си падал малко ку*варин, ама нали е божии служител за да не го приказват хората си имал тактика човека как да оправя шавливите булки на селото! Каква била работата! Ако на някоя булка и се прииска трябвало като се изповяда да каже парола, а паролата била "Дядо попе подхлъзнах се"! Попа я придърпвал зад олтара и я оправял набързо! И така години наред булките щастливи!
Но дошло време да се правят рокади и сменили попа като на ненгово място назначили друг. Но шавливите булки нали си били свикнали и по навик като отидат да се изповядат "Дядо попе подхлъзнах се"! Но попа като незнае човека и нищо! Ден, два , три... , и след седмица отишъл попа при кмета и му казал:
- Абе г-н кмете , абе дай да направим нещо за тези хора бе човек. Че улицата е стръмна към църквата е вярно но да вземем малко да я закърпим че тези жени се разсипаха да се подхлъзват!
Кмета обаче знаел номерата на стария поп и смеейки се казал:
-Абе отче, нищо и няма на улицата, то това е номер! :)
Попа го погледнал учудено и отвърнал:
-Кмете незнам какъв номер е това, но дай да вземем мерки че кметицата от сутринта пет пъти се подхлъзва жената!
1
Жена се оплаква на с*ксолог , че мъжът и е с*ксуален маниак, и като се прибере от работа в къщи още от вратата си хвърля дрехите , с два замаха сваля нейните и започва да я работи от всякъде. Сяда , яде и пак започва пълна програма и така всеки ден.
- Не мога да си почина от него , моля дайте ми нещо да се оправя.
- Като видите че мъжът ви се прибира вземете една таблетка и си я пъхнете в влагалището и всичко ще е наред, казал с*ксолога.
На следващия ден още от асансьора се чува гласа на мъжът:
- Жена хвърляй дрехите , че много съм загорял, ще те спукам от с*кс !
Жената се уплашила и в бързината напъхала десетина таблетки. В това време влиза мъжът и хвърля и дрехите и я започва. По едно време се чува страшен трясък, мъжът спира и пита:
- Ко стаа ма жена ?
- Ааа, а ми нищо! ! - казва жената.
- Нищо, нищо ама я ми кажи какво ми правят т*шаците на закачалката и члена ми е цъфнал като майска роза.
0
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
Един човек кандидатства за работа, но има един недостатък - постоянно мига с лявото око. Шефът на фирмата го пита:
- Добре, вие кандидатствате за поста специалист по маркетинга. Имате ли висше образование в тази област?
- Да, точно маркетинг на промишлеността.
- Добре, а имате ли опит?
- Да, точно 10 години съм работил на този пост в една друга компания.
- Добре, а владеете ли чужди езици?
- Английски, френски, руски, и до известна степен испански.
- Имате ли препоръки?
- Ето тук в тази папка имам 4 препоръчителни писма.
- Ами... Как да Ви кажа. Всичко е наред. Само че това, дето примигвате постоянно с окото, може да се окаже проблем...
- А,не е проблем. Ей сега ще го оправя.
Човекът си отваря дипломатическото куфарче, и започва да вади - презервативи, презервативи, още презервативи - розови, черни, бели, фосфоресциращи, въобще всякакви. По едно време на дъното намира едно аспиринче, глътва го и изведнъж спира да мига с окото. Шефа му казва:
- Това е добре. Нает сте. Само че може ли да Ви питам нещо?
- Да, кажете?
- Щом се оправяте от 1 аспирин, за какво сте накупили толкова много презервативи?
- Ох... А Вие, кажете ми, опитвали ли сте се да влезете в аптека, и да си поискате аспирин от аптекарката, постоянно смигайки?
2
Припада някакъв човечец на пазара, и дошла линейка. Качили го и тръгват към болницата. Свестил се човека, и гледа шофьора изведнъж пуска волана, хваща се за гърлото и почва да хрипти от недостиг на въздух... Изведнъж мед. сестрата се обръща и го удря с чантата по главата, човека се оправя и продължава да кара. След малко историята се повтаря, и съответно пациента предлага той да кара, ако се налага.
- Споко, всичко е наред! -казва му доктора.
- Просто мъжа и се обеси преди 2 дни и още я майтапят...
10
БЪЛГАРСКО Е...
Българско е да си купиш смартфон за 1 249, 98 лв., а да похарчиш за семейна почивка на морето 68 лв. (метан за астрата, останалото е храна от село, апартамент на приятел и т.н.)
Българско е да изкарваш два пъти по-малко, отколкото харчиш. И така - години наред.
Българско е, да работиш 4-5 месеца без заплата.
Българско е, да имаш редовна работа, а да се налага да работиш другаде, за да свържеш двата края.
Българско е да изплащаш около 42 уреда едновременно. От които ползваш между два и три.
Българско е сам да си оправяш котлоните, бойлера, колата, ел. инсталацията, телевизора, парното котле, а друг да оправя жена ти.
Българско е да се изсереш в мазето (когато си на 13), защото си изгубил ключа с връзката от врата (един приятел го е правил 8 пъти, сега е по министерствата).
Българско е да се прекачиш през чужда тераса от шестия етаж, за да не ти разбият бравата, понеже си забравил ключа на село (познавам човек, който загуби ръката си, но спаси живота си от такова падане).
Българско е човек, който не може да си пусне кафе от автомат, да спечели световна олимпиада по астрофизика.
Българско е човек, който не знае къде се слага „й", да стане - министър на културата.
Българско е да се живее за петък (малките му часове).
Българско е да слезеш до мазето, за да претакаш зелето, и да се върнеш след четири дни кьоркютук пиян.
Българско е да имаш 56 професионални волейболисти, 42-а от тях да се откажат внезапно, двама да ги хванат с допинг, а с другите да вземеш бронз от световната лига.
Българско е да имаш 14 000 професионални футболисти и да се чудиш кого да хванеш, и кого да удариш.
Българско е да не си прочел две книги в живота си и да си намериш работа за 3 700 лв.
Българско е да си най-умния човек на планетата (според IQ- тест) и да си безработна учителка от благоевградско.
Българско е да си пълно кукуригу, но и да си в десетката на политическия елит (с кого да започнем).
Българско е да се обещава. Не е българско да се изпълнява.
Българско е да се оплакваш. От всичко. Перманентно.
Българско е ремонтът на колата ти да струва повече от нея, но да се отлага 18 пъти. И когато я вземеш да те пратят при друг майстор - „който е по тия работи".
Българско е да пребиеш комшията пред 42-ма свидетели, след това всички да кажат, че не са видели нищо, след това битият да плаща разноските по загубеното дело и пак да си останете приятели.
Българско е двама братя да не си говорят 30 години, заради делба на орех и половин кочина.
Българско е да си внесеш алкохол в заведение.
Българско е да си комплексиран, ако не можеш да крадеш на работното място.
Българско е да си купиш книжка за кола, диплома за образование, работно място, депутат, завод за един долар.
Българско е да рискуваш живота си в мисии в Афганистан, а парите да пръснеш по барове и спа.
Българско е двама селяни да набият двама командоси от френския легион.
Българско е да се грижиш за детето си, докато не стане пенсионер.
Българското образование е обратно пропорционално на реализацията - ядрен физик продава сладолед, а човек с осми клас върти шест хотела в Банско.
Българско е да набиеш доктор от спешния център, да се оплачеш от лошо обслужване и да си извадиш медицинско.
Българско е да говориш с много чуждици или на диалект. (Бързо да си направя дресинга, че почва лайфа на брадърите или Отпаднахми от тъз олимпиада и туй е истинътъ.)
Българско е жена ти да ти изневери с цял футболен отбор, да ти вземе апартамента, да подаде молба за развод, съда да присъди децата на нея, защото няма да ги възпиташ правилно, после да вземе цялата ти заплата за издръжка на деца, които не са твои.
Българско е да те водят счетоводител, но реално да си шофьор. Да те осигуряват на четири часа, а да работиш по осемнайсет на ден, шест дена в седмицата, да се пенсионираш с 164 лв. пенсия, да спестиш 17 бона и да ги дадеш на мъж, който се представя за дъщеря ти.
Българско е да разчиташ на яка шуробаджанащина, за да се уредиш на работа с много айдуклък. И ако някое от двете не се случи да виниш корупцията!!!
54
При психотерапевта:
Жените на 35-40:
- Искам той да се върне.
- Защо?
- Искам да се върне пълзейки на колене, за да го изхвърля както заслужава.
Жените на 28-34:
- Имам работа, приятели, квартира, кола, но не и мъж. Не знам какво правя не както трябва?
- Защо ви е мъж, ако всичко си имате?
- Деца искам, а мъж не ми трябва особено.
Жените на 20-27:
- Трябва да оправя отношенията с майка си.
- "Да оправите" - какво означава това?
- Аз много я обичам, но какво да направя за да не присъства вече в живота ми.
Мъжете на 35-40:
- Всичко е наред: бизнеса, семейството. Но какво да правя?
- С кое с бизнеса или със семейството?
- Със себе си.
Мъжете на 28-34:
- Време е да се оженя. Деца искам. Само че не от нея.
- А от кого искате деца?
- От никой, ама всички казват "време е."
Мъжете на 20-27:
- Е?
- Какво "Е"?
- Мама (приятелката ми) каза да дойда. На мен всичко си ми е наред. Вие как сте?
8
В едно царство, град-държава имало един цар, които решил да вдигне данъците. Обаче се уплашил, че народа може да се разбунтува. Викнал министъра за съвет. Министърът му казал:
- Царю, нашият народ е толкова заспал, че каквото и да направим няма да се разбунтува. И за да го докажа, разреши ми от твое име да взема някои мерки, за да ти го докажа. Съгласил се царят. Ден 1. Министър наредил да затворят всички порти на града-държава и оставил само една, която имала един тесен мост, за да минат по него с кола, трябвало да изчакаш насрещния, защото на моста имало място само за една кола. Както и очаквал помърморили хората, но спазили заповедта. Ден 2. Сложил такса на моста. Вече който искал да премине, да отиде на работа или да пазарува от пазара на съседният град, трябвало да плаща. Народа си плащал и си карал. Имало един, двама, които мрънкали, но и те плащали. Ден 3. Сложил на моста един манаф и му наредил да оправя всички наред. Сега, който искал да мине е по моста, освен такса отнасял и едно стабилно е*ане. Отишъл министърът при царя и му разказал. Царят не повярвал на ушите си и наредил мерките да останат за един месец, след което издал заповед всички да се съберат на площада пред двореца. В уречения ден, след един месец, се събрали хората. Излязал царя и казал.
- Скъпи поданици, измина един месец с новите наредби. Как се чувствате? Някой ако иска нещо да каже, да се оплаче, да даде препоръки, нека да говори сега, без страх, че ще го накажа или репресирам. Излязъл от тълпата един мъж и рекъл:
- Царю, ако може сложи още 5-6 човека да ни е*ат докато чакаме да минем, че един горкият, едва насмогва и сутрин и вечер стават големи задръствания на моста.
24
Жена се прибира след работа и казва на мъжа си:
- Абе, колежките в службата разправят, че скоро щели да те повишат.
- Как така, ма? Аз нямам никакви заслуги.
Минава известно време и мъжът наистина е повишен. След няколко месеца жената се прибира отново след работа и казва:
- Абе, колежките разправят, че нещо не ти били наред документите, а скоро щяло да има ревизия и можело да те арестуват.
- Тия пък патки, откъде го измислиха това. Всичко си ми е наред с документите.
След два дни наистина има ревизия и мъжът е арестуван. Жената отива на свиждане в следствието и му разправя:
- Два дни обикалям като гламава, но успях да ти намеря най-добрият адвокат...
- Майната му на адвоката, ти кажи колежките, в службата, какво разправят.
1
Един се обажда на свой приятел по телефона:
- Здрасти! Как си? Добре ли си? Как са жената, децата? Как е работата?
- Ами всичко е наред...
- А дали ще може да ми дадеш на заем 100 лева?
- Що не ме целунеш по гърба?
- Защо пък по гърба?
- Ами и ти почна отдалече...
1
Звъни се на вратата. Отвътре се чува глас:
- Кой е?
- Аз съм - водопроводчика.
- Не сме викали водопроводчик.
- Сам дойдох.
- Няма никой у нас.
- Никой не ми и трябва.
- А защо тогава си дошъл?
- Да проверя тоалетната.
- Всичко й е наред.
- Идеално! Аз само по нужда.
1
- Докторе, жена ми изневерява, а на мен обаче не ми растат никакви рога?!
- Това е в преносен смисъл, не растат рога наистина!
- Слава богу, а аз си мислех, че нещо с калция не ми е наред...
1
Отива една блондинка при с*ксолога:
- Докторе, нещо не ми е наред!
Докторът я прегледал:
- Според мен всичко Ви е наред.
- Тогава защо мъжа ми влиза в мен 3 три пъти по-рядко отколкото в Интернет?
0
Да си умен е същото като да си красив - ако трябва ти да го казваш на хората за себе си, значи работата не е съвсем наред.
17