някой+ни+е+пипал+колата
- Колата ти е доста стара!
- Наистина е така. Вчера на кръстовището подадох ръка през прозореца, за да покажа, че ще завия и някой ми пусна милостиня в шепата.
8
Здравейте, приятели! Искам да ви помоля за помощ. Днес сутринта както си карам колата и изведнъж започна да излиза пушек изпод капака. Погледнах дали не е нещо от карбуратора - нищо. Проверих свещите, нивото на антифриза, дали има достатъчно масло - имаше достатъчно. А сега, след като жените спряха да четат, някой може ли да ми препоръча свестен п*рно сайт HD, моля!
8
— ВОДАЧ – някой, който седи зад волана на автомобил и евентуално го управлява.
— ДРУГ ВОДАЧ – копеле, което управлява автомобил и което трябва да бъде изпреварено.
— ШОФЬОР – професионално название за водача или копелето, което трябва да бъде изпреварено.
— АВТОМОБИЛ – возилото на водача, който трябва да бъде изпреварен.
— АВТОМОБИЛ "СОЦ-ПРОИЗВОДСТВО" ИЛИ СОЦАВТОМОБИЛ – возило, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА да бъде изпреварено и освирено с клаксон.
— ГОЛФАР – След последните си проучвания на ШОФЬОРСКАТА МИТОЛОГИЯ авторът на този Речник стигна до извода, че ГОЛФАР е водач на Фолксваген Голф, който отговаря поне на едно от следните условия:
1. Кара нагло, безобразно и не уважава другите участници в движението;
2. Колата му е издокарана по последните тенденции на субкултурната мода /разбирай: естетически неиздържани спойлери, некачествено затъмнени стъкла, дразнещо ревящо гърне на ауспуха и др. подобни/;
3. Озвучава улицата, по която минава, с мазна чалга.
— ГАД/МРЪСНА – друг водач, който Ви изпреварва.
— КУЧИ СИН – водач на соц-автомобил, който Ви ИЗПРЕВАРВА !!!
— КАМИКАДЗЕ – водач, който ползва само двата крайни педала на автомобила/газ и съединител/. По принцип камикадзето изпреварва всеки когото настигне, независимо от разстоянието до насрещно идващите и независимо от широчината на пътя.
— ПЕШЕХОДЦИ – особен тип велики оптимисти, лишени от инстинкт за самосъхранение, които могат да се разделят на пет вида:
1. Беззащитни възрастни, на които "Ей-сега ще им покажа аз, къде са тръгнали да пресичат!"
2. Слънчасали овчи глави, пресичащи пътя на принципа "Кон с капаци"
3. Камикадзета без автомобили
4. Луди или пияни екземпляри
5. Диви /неопитомени/ видове, които са плашливи и май наистина внимават.
— ДЕЦА-ПЕШЕХОДЦИ – пешеходци, които Вие смятате за по-съобразителни от Вас и следователно са длъжни сами да се пазят, а не да товарят Вас с подобно тежко бреме! По дяволите, та те Ви принуждават да ВНИМАВАТЕ докато шофирате!
— ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА – бяла маркировка по платното за движение, за която заблудените западноевропейски туристи си въобразяват, че им дава право на предимство.
— УМЕН ПЕШЕХОДЕЦ - пешеходец, който изобщо не разчита на пешеходни пътеки.
— КРЪСТОВИЩЕ - участък от пътя, на който Вие сте с предимство пред другите водачи.
— СВЕТОФАР - светлинна уредба, която пречи на движението през кръстовището, давайки предимство на други водачи.
— МИГАЧИ - цветна светлинна декорация към екстериора на автомобила. Не бива да се ползва, освен в крайна необходимост, защото изключително сложният принцип на боравене с нея отвлича и нищожната частица от концентрация, ползвана при управлението на автомобила.
— ДЕСЕН МИГАЧ – мигачът, който НЕ СЕ ползва.
— ЛЯВ МИГАЧ – мигачът, който НЕ СЕ ползва при изпреварване.
— ПЪТНА МАРКИРОВКА – бели или жълти означения по пътното платно, с неизвестно предназначение.
— ПРЕКЪСНАТА ОСЕВА ЛИНИЯ – пътна маркировка, при която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се предприеме изпреварване.
— НЕПРЕКЪСНАТА ОСЕВА ЛИНИЯ – пътна маркировка, която НЕ пречи да предприемете изпреварване.
— ЛИПСА НА ВИДИМОСТ – напълно неоснователна причина за отказ от изпреварване.
— СКОРОСТ - пътен стандарт, който трябва да се поддържа на максимално високо ниво.
— НЕКАДЪРНИК - всеки загубеняк, който кара по-бавно от Вас.
— НЕЩАСТНИК - водач пред Вас, който при жълта светлина на светофара ОЩЕ НЕ Е потеглил!
— ПРЕСТРОЯВАНЕ - неограничено право на произволно и несъобразено придвижване от една лента на платното в друга.
— БЛЪСНАТ ПЕШЕХОДЕЦ – несъобразително същество, което Сте блъснали с колата Си, докато сте заобикаляли друга кола, неизвестно ЗАЩО спряла на пешеходна пътека.
— СОБСТВЕН АВТОМОБИЛ – Вашият личен автомобил, който ВИНАГИ и НАВСЯКЪДЕ, с и без нужда трябва да се кара с максимална или близка до максималната скорост.
— ЛЕНТА ЗА НАСРЕЩНО ДВИЖЕНИЕ – част от пътното платно, в която се навлиза:
1. Когато изпреварвате
2. Когато вземате ляв завой по правилото за скоростта.
— КАРУЦАР – Това е :
1. Някой, който кара каруца
2. Водач на МПС, движещ се по пътя под девиза "Сам съм на поляната" или "Скаран съм с правилника".
— СОФИЯНЦИ – Водачи със столично местожителство, които биват три вида:
1. Такива с добри умения, изградени в тежката обстановка на шофиране в столични условия.
2. Мисионери. Тяхната мисия е да покажат на влачещите се пред тях "Провинциални селинджъри"/ това не е авторско, а цитат/ как се кара. От своя страна, те обикновено научават къде дебнат "Провинциалните КАТаджии".
3.Нетипични, чието поведение на пътя след излизане от столицата бързо деградира до нивото на "местните аборигени" /пак цитат/.
— ОСЕВА ЛИНИЯ – пътна маркировка, от чиято ЛЯВА страна трябва да се движите Вие. От ДЯСНАТА страна трябва да се движат другите водачи, които Вие изпреварвате. Насрещно движещите се са ДЛЪЖНИ да се съобразяват с Вас.
— КЛАКСОН – Уредба за звуков сигнал, която се използва в следните случаи:
1. При застигане на соц-автомобил, ако въпросното возило не се е махнало своевременно от пътя Ви.
2. Когато пипкав пешеходец с бастун или патерици НЕ ПРЕСИЧА НА БЕГОМ по пешеходната пътека.
3. Когато:
а) в столицата някой "провинциален селинджър" не се е престроил правилно
б) в друг град столичен шофьор не се е престроил правилно
— ПЪТИЩА
1. Лунапарк за "блъскащи се колички", както ги възприемат някои новоизлюпени водачи с нахакано поведение.
2. Основен източник на приходи за погребалните агенции в мирно време.
— ШОФЬОРСКИ КУРСОВЕ – борси за шофьорски книжки, замаскирани като програми за обучение на водачи на МПС. Резултат от дейността им е пренасищане на пътищата с "каруцари" и "камикадзета".
— ШОФЬОРСКА КНИЖКА – документ за правоспособност с официално название "Свидетелство за правоуправление на МПС". Лошото е, че свидетелите на "Свидетелството" са силно девалвирани. Поради тази причина шофьорските книжки могат да се пуснат за свободна продажба в търговската мрежа.
— ОТНЕМАНЕ НА ПРЕДИМСТВО – дълг на всеки водач към останалите участници в движението.
— ТИР – демон от шофьорската митология, движещ се по пътя със скоростта и маниера на експресен влак.
— РУМЪНСКИ ТИР – камион, чийто водач се счита за привилегирован да спира на пътя където и когато му хрумне.
— ТУРСКИ ТИР – камион, който ЩЕ Ви изпревари, дори ако трябва да мине през Вас.
— КРАЙПЪТНИ ДЪРВЕТА И СТЪЛБОВЕ – ловци на невнимателни или твърде самоуверени шофьори.
— АЛКОХОЛ – високооктаново гориво за водача на автомобила, което носи радост за душата /особено когато последната се устремява към небето/.
— СМЪРТ – абстрактно понятие за нещо, от което водачите на МПС не се страхуват, защото се случва само веднъж в живота.
10
25 неща които ти напомнят че си пораснал...
1. Растенията във Вашия дом са живи и Вие не можете да изпушите никое от тях.
2. Правенето на с*кс в двойно, а не единично легло е задължително.
3. В хладилника си имате повече храна от колкото бира.
4. 6:00 сутринта - това е времето, в което ставате, а не лягате.
5. Чувате любимата си песен в някой асансьор.
6. Гледате прогнозата за времето.
7. Вашите приятели се женят и развеждат вместо да се сприятеляват и скъсват.
8. Ваканцията Ви от 130 дена става на 20 дена.
9. Дънки и пуловер вече не означават облекло за Вас.
10. Вие сте тези, които се обаждат на полицията, защото тези проклети хлапета от съседния апартамент не искат да си намалят звука на уредбата.
11. По-възрастните роднини се чувстват удобно да разправят мръсни вицове когато Вие сте на близо.
12. Не се сещате в колко часа затварят дискотеките.
13. Застраховката на колата Ви става все по-малка, а заплатата Ви расте.
14. Храните кучето си с храна препоръчана от ветеринар, вместо с каквато Ви попадне.
15. Когато спите на кушетката гърба Ви боли.
16. Вече не подремвате следобед.
17. Вечеря и филм са цялата Ви любовна среща, вместо да са само началото на такава.
13. Хапването на сандвичи в 3 след полунощ ще разстрои стомаха Ви, вместо да Ви засити.
19. Ходите до аптеката за аспирин и упсарин вместо за презервативи и тестове за бременност.
20. Бутилка вино струваща 8 лв. вече не "порядъчно добро вино".
21. Всъщност закусвате когато трябва да закусвате.
22. "Не мога да пия както преди." замества, "Повече няма да пия толкова много."
23. През 90% от времето, което прекарвате пред компютъра, е истинска работа, а не забавление.
24. Преди да отидете на заведение пиете в къщи, за да спестите пари.
25. Прочетохте отчаяно целия този списък отчаяно търсейки поне едно нещо, което да не се отнася до Вас... и няма!
15
Избрани реплики от автофорумите:
(запазен правопис!)
K1: - Продавам гуми
K2: - Гумите кви са? Каде се намират?
K1: - Гумите са кръгли и се намират на джанти
*****
K1: - 125km/h с Fiat 127 по бул. България и малко по-надолу ме спреха куки
K2: -...Да те питат как успя да ги дигнеш ли?
*****
K1: - Какво мога да направа по двигатела на форд таунус 1.6GL модел 1976. Двигателя е 75 к.с. Искам да го направя около 120 к.с.
K2: -Требе да ходи6 в ХОГУОРТС да учиш за магйосник
*****
K1: - Вкарва ми вода в багажника. Какво да правя?
K2: - Пусни рибки
*****
K1: - Пичове, какво ще стане, ако дръпна ръчната със 180км на магистралата?
K2: - Ами, най- много да те глоби горския за изсечените покрай магистралата дървета...
*****
K1: - Продавам Мазда 323 1.6 84г. в движение , гражданска до 1.4.2006г. /няма преглед за смяна два шарнира/ тунинг - тасове , фолио на стъклата снимки нямам защото ме е срам да я снимам
*****
К1: Продавам 20- тонен крик.
К2: Абе, тоя крик е много тежък бе, аз тоя крик не мога да си го извада от багажника
*****
К1: Продавам Ford Escort RS. Червен, в много добро състояние, Remus.
К2: Това е третата обява, която пускаш за този курник и все не можеш да се отървеш от него. Защо не пробваш да го пуснеш в сайт за имоти, може някой да го купи за външен кенеф!
*****
K1: -някои шофьори гледат регулировчика като филмов герой
*****
K1: - Ако сложа талона на колата на монитора ще ми кажете ли що играят оборотите и при студен и при загрят двигател?
K2: - Ма за сериозна диагностиката требва до талона да сложиш и един портрет на Пенчо Славейков.
*****
K1: - България е една от малкото страни в света ,в която докато караш в насрешното движение може някой да те шибне отзад!
*****
К1: - Какво се случва с ОПЕЛ Форума???
К2: - Изгнил е сървъра
*****
K1: - Продавам бели циферблати S2, оригинални
K2: - Е що ги продаваш бре? Хората убиват за такива..
K1: - За да не ме убият
*****
K1: Търся джанти 11" за BX.
K2: Абе, да не караш колело BMX и да си изтървал M-то, защото досега Ситроен с 11" джанти не съм виждал?
*****
K1: Еййй това много ме интересува, да знаете къде мога да намеря такъв голф??? трябва ми да си направя гълабарник-идеален е!
*****
K1: Ти си в топ 3 по безмислени постове.
K2: Ако искаш да стана номер 1 по псуване на майка ти?
*****
K1: - Затова от тогава си слагам веродизел от омв.малии..
К2: - само да не излизат балончета през ауспуха...
*****
K1: - ...празния ход мина през всички неравноделни тактове от българската народна музика...
*****
16
- Мъжо, преди да умра искам да опитам някой с по-голям от твоя!
- За бога, жено, след 30 години брак, сега ли?
- Искам! Само веднъж!
- А как ще го познаеш? Няма да ходиш по улицата и да искаш да им ги видиш!
- А, не! Чувала съм, че мъже с големи крака, имали големи "инструменти". Освен това, само веднъж! А?
Съгласил се мъжът, отишла жената вечерта в един бар и загледала мъжете в обувките, и когато видяла този с най-големите, му се спуснала като лъвица. Излезли навън, разсъблекли се в колата, започнали и след 2-3 минути тази му вика:
- А бе, момче, на тебе да не ти хлопат обувките, а???
6
ЗАЩО НЯМА ДЕПРЕСИРАНИ МЪЖЕ:
- Мъжете са щастливи хора!
- Фамилията ти остава непроменена след брака.
- Гаражът е изцяло на твое разположение.
- Ако си решил да се жениш, значи искаш някой да се грижи за самия теб.
- Шоколадът е просто друга закуска.
- Може да станеш президент.
- Никога не можеш да забременееш.
- Можеш да носиш бяла тениска в аквапарка. Можеш изобщо да не носиш тениска в аквапарка.
- Монтьорът ти казва винаги истината за колата. Никога не ти се налага да спреш и да се чудиш как да наденеш една гайка на болт.
- Целият свят може да бъде твой писоар. Никога не ти се налага да караш до друга бензиностанция, защото тоалетната на тази е просто отвратителна.
- Работиш същото като жените, но заплатата ти е по-голяма.
- Бръчките само подчертават характера ти.
- Не ти трябва сватбена рокля за $ 5000, а само смокинг под наем за $ 100.
- Хората никога не те зяпат в гърдите докато им говориш.
- Новите обувки никога не разраняват, не правят мазоли и мехури и не стягат краката ти като менгеме.
- Имаш еднакво настроение през цялото време.
- Телефонните разговори са категорично максимум 30 секунди.
- Специалист си в напиването. За петдневна почивка ти стига само един куфар.
- Можеш да се възмущаваш без ограничения и да изразяваш свободно всяко свое неодобрение или несъгласие. Получаваш специално внимание при най-малката проява на безразличие и егоизъм.
- Ако някой забрави да те покани на купон, той или тя може да си остане твой приятел.
- Бельото ти струва $ 8,95 за три броя. Три чифта обувки са ти повече от достатъчни.
- Нямаш почти никакви задръжки в обществото.
- С пълно спокойствие можеш да гледаш смачканите си дрехи.
- Всичко по лицето ти винаги остава с първоначалния си цвят. Една и съща прическа трае с години, може би с десетилетия.
- Трябва да обръснеш само лицето и шията си.
- Можеш да си играеш с играчки през целия си живот.
- Един портфейл и един чифт обувки - с един цвят за всички сезони.
- Можеш да носиш шорти, независимо как изглеждат краката ти.
- Можеш да си правиш маникюра с джобно ножче.
- Нямаш притеснения да си пуснеш мустаци. За Коледа можеш да напазаруваш за всичките 25 роднини на самия 24 декември само за 25 минути.
- Нищо чудно, че мъжете са щастливи.
13
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...
25
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Такaаа! Двата ГСМ-а заредих, фитнес-гривната заредих, часовника заредих, цигарата заредих, слушалките заредих, GPS-a заредих, ключа на колата - заредих, и колата - заредих. Е, остана някой да ми зареди банковата карта и сме готови за път.
3
Закъсал един с колата. Спира, включва аварийните, отваря капака и нещо прави. Изведнъж отзад някой почва настойчиво да бибитка. Той отива и гледа зад волана седи блондинка.
- Защо стоите и бибиткате? Заминавайте?
- Аз откъде да знам, накъде ще тръгнете?
- ???
- Работи ви и десния и левия мигач!
9
Пенка се прибрала по-рано от обичайното и намерила Пешо в леглото с много привлекателна млада дама. Тя била толкова шокирана от гледката, че избухнала в сълзи и след това закрещяла:
- Неблагодарно прасе! Как посмя да ми го причиниш, на мен - вярната съпруга и майка на децата ти! Край! Тръгвам си! Искам веднага развод!
Пешо спокойно я изслушал и отговорил:
- Чакай малко, любов моя, ще ти обясня какво се случи.
- Добре, хайде, давай, това е последното нещо, което съм готова да чуя от теб.
Окуражен от възможността, която му е дадена, Пешо започнал с оправдателната присъда:
- Скъпа, Пени, тъкмо се качвах в колата, за да тръгна за вкъщи, и една млада жена ме помоли да я откарам. Изглеждаше толкова беззащитна и нещастна, че я съжалих. По пътя забелязах колко е слаба, мръсна, зле облечена. Освен това, както тя каза, три дни не била яла нищо. От огромно състрадание, аз я доведох у нас, направих и горещ шоколад, който ти отказа, защото си на диета, а това бедно момиче изпи една голяма чаша. Тя беше мръсна и нищо чудно, че и предложих да се изкъпе. Докато беше под душа, видях дрехите и, че са с дупки и ги хвърлих в боклука.
След това се сетих с какво да я облека, дадох и скъпите дънки, които не носиш от 4 години. Също така и дадох бельото, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, и което ти отказа да носиш, позовавайки се на лошия ми вкус. Намерих и секси блузата, коледен подарък от сестра ми за теб, която не си носила никога, предполагам нарочно. Накрая дадох на тази жена чифт от обувките ти, които беше купила в скъп бутик и никога не сложи, защото в службата някой е имал точно като тези.
Пешо поел дъх, яхнал вятъра на красноречието и продължил:
- Жената ми беше толкова благодарна за разбирането и грижата, че когато я изпратих до вратата, тя се обърна към мен, със сълзи в очите, и попита:
- Кажете ми, моля ви, има ли нещо друго, което жена ви не използва?
19
Здравейте, приятели!
Искам да ви помоля за помощ... Днес сутринта, както си карам колата, изведнъж започна да излиза пушек изпод капака. Погледнах дали не е нещо от карбуратора - нищо. Проверих свещите, нивото на антифриза, дали има достатъчно масло - имаше достатъчно. Такааааа... А сега, след като жените спряха да четат още на втория ред, някой може ли да ми препоръча свестен п*рно сайт HD, моля...
15
- Мъжо, преди да умра искам да опитам някой с по-голям от твоя!
- За бога, жено, след 30 години брак, сега ли?
- Искам! Само веднъж!
- А как ще го познаеш? Няма да ходиш по улицата и да искаш да им ги видиш!
- А, не! Чувала съм, че мъже с големи крака, имали големи "инструменти". Освен това, само веднъж! А?
Съгласил се мъжът, отишла жената вечерта в един бар и загледала мъжете в обувките, и когато видяла този с най-големите, му се спуснала като лъвица. Излезли навън, разсъблекли се в колата, започнали и след 2-3 минути тази му вика:
- А бе, момче, на тебе да не ти хлопат обувките, а?
6