някакъв+се+обажда+в+полицията
Обажда се някакъв в радиото и казва:
- Алооо... Днес си купих чисто ново VW и вдигнах 300 на магистралата...
- И какво... обаждате се да се похвалите ли?!
- Не... искам само да питам, как се чисти адреналинът от седалката...
Блондинка опитва да постъпи на работа в полицията.
Възрастен шеф в полицията я погледнал и пита:
- Ще ви задам няколко въпроса. Колко е две по две?
- Ъъъъ... четири.
- Добре. Корен квадратен от 100?
- Ами... десет!
- Отлично. Кой е убил Ботев?
Блондинката замълчава.
- Не знам! - накрая казала тя.
- Добре, помислете и елате утре
Блондинката се обажда на приятелка. Тя я пита:
- Взеха ли те на работа?
- Не само, че ме взеха - хвали се блондинката - но вече ми поръчаха и разследване на убийство!
- Здравей, комшу - как си? Добре ли си със здравето?
- Благодаря, карам я някак си! Ревматизмът малко се обажда, иначе - бива!
- А жена ти как е? Готви ли вкусни манджи?
- Мимето е златна! Направо е мастършеф!
- Синът ти замина ли за чужбина?
- Другата седмица ще пътува! Имаше някакъв проблем с документите!
- Дъщеря ти ще се омъжи ли за онова момче?
- Натам вървят нещата! Ами, като толкова се обичат - да се вземат! Кой съм аз да ги спирам?
- Браво, браво! А, бе, комшу - можеш ли да услужиш със сто лева назаем?
- А ти, мене - може ли да ме целунеш по гърба?
- Нещо не те разбирам! Защо пък - точно по гърба?
- Ами, защото и ти така започна - отдалече, отдалече...
Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040.
Викам си: "Това е само Митко!"
Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага.
- Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за... таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено: "Имате грешка! Кого търсите, моля?!"
Затворих веднага, не съм толкова тъпа... Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се... това е тате - ул. Морска 48, тел. 40-40. Случило се е нещо!
Я кръвното, я нещо друго... Знаех си! Казвах му - смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то - той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне...
- Тате, - питам - как си?
- Работата върви на зле, вика...
Едва го чувам...
- Кой е зле, бе тате?!!!
Пък той ми вика:
- Половината разсад не ще да никне, чесъна го изядоха гризачите, а картофите ги изплюскаха къртиците. Де*ба тези вредители, де*ба...
Да, ама аз като съм притеснена и емоционална... докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля... леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно - това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен: "Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа..."
А може и да са терористи, "48М" - туй е Москва... или Маями. Тука вече изгорях!!! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят.
Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза:
- Дежурният от шесто РПУ слуша.
Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до къртиците, гризачите и картофите и той ме прекъсва:
- Момент, ще ви дам телефона на специалния отдел.
Набирам аз номера и чувам:
- Добър ден. Диспансера за психично здраве... и "биииип" - записват разговора, значи.
Веднага затворих - не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка - честит празник!!!
- Чочо, лягай си, пил си!!! Знаем се много добре - какви празници, какви мухи ти бръмчат из главата?!
Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна... Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача! Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било: "Честит 8 март! Чочо" - 48М.4040.
Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал телефона.
- Ало?- проговорил много тих конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
- Пешко, ти ли си бе моето момче?
- Аз съм- много тихо отговорил Пешко.
- Чичо ти Гошо се обажда, там ли са мама и тате?
- Тук са- последвал шепнещ отговор.
- Ами дай да чуя някой от тях.
- Не може, имат работа- прошепнал Пешко.
- А някой друг има ли там?- попитал чичо Гошо.
- Има- продължил да шепне Пешко- Бърза помощ са тук.
- Как така "Бърза помощ", бе дете- притеснил се чичо Гошо- я ми дай да говоря с някой от докторите.
- Не може, имат работа- продължил да шепне Пешко.
- Как така работа, бе Пеше- силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо- а някой друг има ли у вас.
- Има, има- все така тихичко отговорило детето- Полицията и пожарната са тук.
- Каква полиция и каква пожарна, бе?!- истерично се разкрещял чичо Гошо- Веднага ми дай да говоря с някой от тях!!!
- Не може, имат работа- прошепнал Пешко.
- КАК ТАКА РАБОТА, БЕ ДИВАНЕ- изревал чичо Гошо, на ръба на инфаркта от притеснение- КАКВА ТОЛКОВА РАБОТА ИМАТ ВСИЧКИТЕ?
- Търсят ме...- долетял тих отговор в слушалката.
Зима. Сняг. Студ. Върви заека през парка, замалял от глад. Изведнъж вижда снежен човек и с надежда го оглежда за морков. Обаче някакъв шегаджия, вместо за нос, е боднал моркова по средата на долната топка. Гледа заекът замислен, а снежкото се обажда:
- Какво,, да не се притесни нещо?
Обажда се някакъв в радиото и казва:
- Алооо... Днес си купих чисто нов VW с кожен салон и вдигнах 300 на магистралата...
- И какво... обаждате се да се похвалите ли?!
- Не... искам само да питам, дали знаете, как се чисти адреналинът от седалката...
Влиза някакъв в автобуса и вика:
- Горе ръцете всички! Това е обир!
Един студент се обажда:
- Еее, мамицата ти мръсна... изкара ми акъла! Помислих, че си контрольор!
Върви Манго по улицата тромаво и накуцвайки! Пита го някакъв негов познат:
- Асане, какво се е случило, защо куцаш?
А той едвам проговаря:
- А бе, пребиха ме в полицията!
- Хайде де!? Днешната полиция не бие!?
- А бе днешната може да не бие, ама вчерашната - леле мале...!
Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал слушалката.
- Ало? - проговорил много тих конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
- Пешко, ти ли си бе, моето момче?
- Аз съм - много тихо отговорил Пешко.
- Чичо ти Гошо се обажда. Там ли са мама и тате?
- Тук са - последвал шепнещ отговор.
- Ами дай да чуя някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- А някой друг има ли там? - попитал чичо Гошо.
- Има - продължил да шепне Пешко. - "Бърза помощ" са тук.
- Как така "Бърза помощ" бе, дете?! - притеснил се чичо Гошо.
- Я ми дай да говоря с някой от докторите!
- Не може, имат работа - продължил да шепне Пешко.
- Как така работа бе, Пеше?! - силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо.
- А някой друг има ли у вас?
- Има, има - все така тихичко отговорило детето.
- Полицията и пожарната са тук.
- Каква полиция и каква пожарна, бе?! - истерично се разкрещял чичо Гошо.
- Веднага ми дай да говоря с някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- Как така работа бе, диване?! - изревал чичо Гошо на ръба на инфаркта от притеснение.
- Каква толкова работа имат всичките?
- Търсят ме - долетял тих отговор в слушалката.
Някакъв отива на лекар. Сяда на стола и казва:
- Докторе, ей тук ме боли... Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита:
- Пиеш ли?
- Ми... сипи!
Секунди преди тръгването на влака в едно купе до прозореца стои мъж и гледа навън. Изведнъж гледа на перона да тича някакъв и вика:
- Петров! Петров! Кой е Петров? Мъжът във влака става, отваря прозореца, подава си главата навън и казва:
- Какво има?
- Аз съм Петров.
- Мъжът от перона се приближава, забива му две яки крушета и си тръгва. Удареният сяда на мястото си и доволно заявява:
- Ама как го метнах. Аз не съм Петров.
По диктофона на самолет "Балкан" казват:
- Уважаеми пътници, свърши ни горивото и падаме към морето! Без паника, всички, които могат да плуват, да скачат в морето, за да не потънат! Един пътник се обажда:
- Ами тези, които не могат да плуват.
- Благодарим ви, че използвахте нашата авиокомпания!
Алпинист пълзи по отвесна стена. Старае се човекът, пъхти нагоре сантиметър по сантиметър. Точно преди върха, на едно малко ръбче се е хванал някакъв йога. Виси на дясната си ръка, а в лявата държи книжка и си чете.
- Ти к`во си, бе? - задъхано пита алпинистът.
- Йога. - отговаря йогата без да откъсва поглед от книжката.
- Верно ли е това, което разправят хората, че вие йогите можете всичко?
- (Йогата наплюнчва пръстите на дясната си ръка, прелиства страницата) Лъжат бе...
Психолог вече шести час си говори по телефона на доверието с някакъв депресиран тип. Накрая го пита:
- А мислили ли сте за самоубийство?
- Не...
- Ами помислете тогава!