на+един+човек+му+писнало+от+тъща+му+и+я+у
Срещат се двама приятели, които са заврени зетьове. Единия пита другия как я кара при тъщата.
- Ами какво да ти кажа, каквото ми кажат изпълнявам. Багажа ми е приготвен и съм готов когато ми покажат вратата сам да си тръгна. А при теб как е?
Другият заврян зет, който бил военен му отговорил.
- Ами добре съм, защо не дойдеш на гости.
Отишъл му на гости.
Още от вратата го посрещнала жената на приятеля и любезно го поканила да влезе. След малко се появила тъщата и застанала пред зетя:
- Какво да купя за госта, бира имаме ли, а мезе?
- Отиди вземи каквото трябва и гледай да не се изложим пред госта.
Гостенина се притеснил от това внимание и запитал приятеля си:
- Абе как става така, аз у нас дума не мога да обеля, а у вас всички търчат и те гледат в очите.
- А лесно става приятелю. Когато се запознахме с жената те имаха едно куче, което ме лаеше. Извадих му жълт картон. После отидохме с жената на почивка, като се върнахме то пак ме лаеше. Показах му още един жълт картон. След време бях в командировка, като се върнах кучето пак ме лаеше... извадих пистолета и го гръмнах.
- Ами женати и тъста?
- А те ли. Ами те са с по два жълти картона.
1
Бойко Борисов попитал Бог:
- Къде са ми българите?
- Мм... тоест, то още няма хора.
- Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
- Кой е тоя?
- А... тоест, това е Адам, първият чов... исках да кажа - българин.
- Това не е българско име.
- Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
- И все пак не е българско.
- Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
- Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
- А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така...
- А... тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
- Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще...
- Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
- Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се...
- Ммм... сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
- Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
- Коя е тая?
- А... тоест, това е първата же... а, българка!
- Как се казва?
- Ева.
- Това не е българско име.
- Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
- Нищо българско няма в това име.
- Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
- ...Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.
Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.
4
Един ден началникът на смяна в едно софийско РПУ събира подчинените си след поредния гаф:
- Пак се издънихте! Какво да ви правя, като сте такива тъпи? За наказание искам всеки от вас, тринайсе глупаци, да измисли по едно хищно животно и утре да ми го каже. Прибира се един от подчинените в къщи умислен и жена му го пита:
- Защо си умислен, скъпи?
- Шефът ни поръча да му кажем утре по едно хищно животно, ама аз не се сещам! -
- Как не се сещаш! Ягуар, бе, скъпи!
- Вярно! Как не се сетих!
И заспал спокойно. На другата сутрин отишъл на работа и се наредил първи в редицата. Изведнъж влязъл началникът:
- Бързо! Всеки да си казва животното!
От изненада нашият човек си забравил животното...
- Я... я... Беше нещо с ”я”...! Да! Януари! И така след него се започнало: - Февруари! - Март!...
А полицай № 13 усилено се чешел по главата.
- Септември! - Октомври! - Ноември! - Декември!
Номер 13 се чудел какво да прави и най-накрая рекъл:
- Ами, то... Честита Нова година!
0
Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата ми се развалила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал:
- Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш.
Намерил човека къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала:
- Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица...
Мъжа я прекъснал:
- Госпожо, аз съм джентълмен!
Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала:
- Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и...
- Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви не се притеснявайте!
На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има много петли, а малко кокошки и попитал:
- Защо имате повече петли, отколкото кокошки?
- Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!
0
Дешифриране на обявите за работа:
Написано: "работа в динамичен млад екип"
Да се чете: "Толкова често се сменят работниците в фирмата, че им изпуснах края, ти просто си поредния балък дръзнал да се глави на работа при идиот като мене."
Написано: "изпълнена с предизвикателства”
Да се чете: Предизвикателства е да поемеш работата на всички, които не им дреме вече както и как се прави, да поработваш средно по 20-24 часа дневно (като ти плащам за 6 или 8 часа), (все пак в къщи какво ще правиш!?!), предизвикателство ще е и разпределението на семейния бюджет (чиста висша математика, и по-специално - математика на числата изучавани в първи клас).
Написано: “мотивиращо възнаграждение, обвързано с резултатите”
Да се чете: Аз съм един от тия комунистически особи, на които все още им се ще да се преизпълни петилетката, без да се изразходват средства и материали, затова ще работиш за постигането на невъзможна задача, и ако я постигнеш - може и да ти платя обещаната заплата.
Написано: “възможности за пътуване”
Да се чете: Има тука една служебни коли, с които ще си направо като линейка - мамицата ще ти се разкатае, ще ходиш даже и в неотбелязани села на картата, и ще береш ядове не само за работата ти, но и за тия откраднати от вторични суровини коли.
Освен това ще имаш уникалния шанс да те псуват останалите колеги че си се преборил за взимането на колата днес, за да участваш на мега атрактивното БГ представление "Войната по пътищата", което е с "неочакван край" обикновено.
Написано: “безплатно обучение”
Да се чете: Отначало ще ти напълним главата с всичките простотии, за които трябва да си наясно. Реално, на нас не ни трябва точно програмист... трябва ни таксиджия + готвач + секретарка + чистачка + пиколо. Първият месец - с това ще се занимаваш - ние поемаме отговорността да те преквалифицираме към всички тези мега-турбо видни позиции, и всичко това - напълно безплатно!
Написано: "приятелско настроен екип"
Да се чете: Имам 500 служителя, които са се обединили на групички по трима човека - по интереси, надявам се че бързо ще се ориентираш към някоя от тях - иначе ще те разкъсат!
Написано: "атрактивно заплащане"
Да се чете: Дам - определено това е атракцията на месеца!
Ние се разбрахме да работиш за 1000 лв/месец, нищо че беше преди 2 години, и инфлацията се покачи с 50 процента.
Написано: "атрактивно заплащане" (2)
Да се чете: Атракцията може да се изявява в това че се плаща сравнително често - когато случайно на шефа му са останали пари преди запоя в събота. Ако случайно изпуснете да си ги получите в петък - не се и надявайте за следващите 2-3 седмици!
Написано: "атрактивно заплащане" (3)
Да се чете: Това е нещо като латино-американски сериал с циркови изпълнения, и в частност "акробатика" - трябва наистина да работиш като робите в ЛА сериалите, и после да правиш какви ли не невъзможни неща за да си получиш и без това мизерната сума гръмко наречена "възнаграждение."
Написано: "заплащане на хонорар"
Да се чете: Ние взимаме от хората по 300-400 лв, курсовете са средно по 6, до 8 пълни олигофрена, на които трябва да им преподадеш за 1-2 месеца поне "ядрена физика" и "експериментална математика", и за всичкото това удоволствие ще получиш малко по-малко от чистачката ми - 140 лв.
Написано: "Активно участие в нашите проекти"
Да се чете: Не се самозалъгвайте - "нашите проекти" са си ваши проекти - ти си единствения за тази длъжност, впрочем може и да си единствения ми работник, и получаваш като бонус - цялата работа, която ще можеш да си я носиш и у вас - защото искрено се съмнявам да успяваш да я свършиш само през работно време (което обикновено е с 3-4 часа удължено, без заплащане).
Написано: "Екип от млади професионалисти"
Да се чете: Обикновено взимам 18-19 годишни, защото те реално не знаят какво продават, та им давам под 1/2 от реалната им цена, пък и са мега лесни за експлоатиране, и ги превръщам в "момчета за всичко" още на втората седмица.
Написано: "Отлично заплащане за град хххххххх."
Да се чете: Да не си мислите че ще получавате колкото в София?!?
Хах - в София - там хората са други - по високи са, повече ядат, изхождат, пият, повече дават пари за глупости и прочие повече и повече. Общо взето са Uber хора. Тука си е провинцията - на програмистите се плаща по 500 лв в най-добрите фирми, затова ние ще ти даваме по 400 - за да не си помислиш нещо!??? Пък и тук обикновено циганите ядат хляб и сол - прави като тях - все пак и те са хора!
Написано: "Интересна и предизвикателна работа"
Да се чете: Има едни "частни случай", които буквално ще те тероризират по телефона, дори и извън работа. Няма да имаш и миг покои, ще си 24/7 на тяхно разположение, за да те псуват, ругят, нареждат, и всякакъв възможен психически терор, които можеш/не можеш да понесеш.
А самата работа е толкова сложна и неразбираема, че дори и шефа не я разбира - затова ни трябва някои камикадзе - за да поеме тежестта на земята на раменете си, докато ние си пием кафе в барчето отсреща в работно време.
Написано: "Експертен персонал без ръководни функции"
Да се чете: Буквално ще вземаш решение от "кога ще идва чистачката, до - колко ще се заплаща за водата тоя месец - нищо че си назначен като програмист. - А че си без ръководни функции - просто заплатата ти няма да е колкото на шефа.
Написано: " динамична и интересна работа"
Да се чете: Целите и насоките на работата толкова често се сменят, че в момента фирмата се казва "Пекарна за сладки и соленки" ООД, а правим софтуер за научни изследвания върху изотопите на редки елементи и го продаваме на камбоджанците.
Написано: "разгърнете Вашия потенциал"
Да се чете: Ако сте си мислили че до сега сте работили здраво - направо сте се лъгали - тук наистина ще ви състарим с 20 години за по-малко от седмица, след като напуснете - гърбиците, износените стави, и смачканите крака ще са нищо на фона на шизофренията и психичните отклонения, които ще получите като бонус.
Написано: "Динамично работно време"
Да се чете: Да не си мислите че някога ще си тръгнете по-рано от работа...
Мисля че сега е момента да се сбогувате с жената и 2 годишните ви деца.
Но няма нужда да се притеснявате - ще ви пуснем от работа за сватбата им.
Написано: "умения за работа в екип"
Да се чете: Никои от нас реално не може да работи в екип, ако вие можете - то ще сте първият.
Впрочем, съветваме ви да овладеете западните философии и поне 3 бойни изкуства за да оцелеете и невероятният ни екип от побойници, идиоти и некадърници.
Написано: "добри комуникативни умения"
Да се чете: Психопатите с които ще трябва да комуникираш, ще се те атакуват по всякакъв възможен начин, доста от тях ще си играят с егото ти и честа ти, някои ще те наричат с какви ли не обидни имена, но ти трябва да бъдеш твърд, и да не падаш духом, за да ти се отплатим за което ще ти подарим 5 служебни GSM-а, и 3 стационарни телефона - за да поддържаш връзка по цял ден и нощ с въпросните създания.
Написано: "Работа по комплексни и креативни проекти"
Да се чете: Все още се чудят какво е подписал шефа като споразумение за работа. Идваха хора от Майкрософт - не го разбраха проекта, идваха хора от Тайните служби - и те не разбраха за кво иде реч, идваха и от Менса, но и те си тръгнаха засрамени.
"Софтуер за откриване на нисши стерео-сингуларни пулпации в близките краища на вселената с помощта на квази стационарен микроскоп" не звучеше толкова сложно като подписахме договора, но сега сме в задънена улица - надявам се да ни помогнете (за което ще си получите 500-те лв.)
Написано: "Заплащане базирано и на индивидуалните ви резултати"
Да се чете: Ако сме ви казали 500 лв. - ще ги стигнете само ако сте трима, и работите по 28 часа дневно.
Написано: "Неограничени възможности за изява и развитие в организация"
Да се чете: Шефът много обича цирк. Циркът обаче се премести на друга улица, но за сметка на това клоуните ще сте вие - ще трябва освен всичко останало - да го забавлявате човека, и също от време на време да се разхождате по пътя (най-често извън работно време) и да раздавате листовки за какви ли не дивотии, които му хрумне.
На някои от листовките ще има бонус, и на гърба им ще пише "Ритнете този - които ви я даде!"
Написано: "Неограничени възможности за изява и развитие в организация" (2)
Да се чете: Ако си мислите че ще просперирате бързо - помислете отново - все пак останалите колеги също са дошли под този надслов, които впрочем е написан само да се работи наднормено, никои реално, колкото и да е пъргав и колкото и работа да свърши ще посперира нагоре преди да е навършил столетие.
Написано: "CV придиружено с мотивационно писмо"
Да се чете: В CV-то виждаме че сте ядрен инженер, 7 висши, борещ се за въпросните 500 лв. месечно. Очакваме в "мотивационното писмо" да оближете задника на шефа до метален блясък.
0
При социализма един човек отива в Москва да си купи кола, плаща я, след което продавачът му обяснява, че щя е я получи на тази и тази дата след десет години. Купувачът се замисля за момент и след това пита: „Преди или след обяд?“. Продавачът, удивен от въпроса, пита на свой ред: „Какво значение има това?“ Отговор: „Ами водопроводчикът ще дойде преди обяд“.
3
Тъжна, но поучителна история за алчността... Генко я разказа.
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваря ме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! - как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси на 10лв за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...
- КВО СТОИШ! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш....
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното...
Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в гащите...
3
Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис... така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат... сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха... странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока... такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне... горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
0
Приятните, добри мъже са грозни.
- Външния вид няма значение (често казвано от жени).
Красивите мъже не са приятни и добри.
- Нали душевността била по важна (често казвано от...)
Красивите и приятни мъже са гейове.
- Еми омръзнали са им жените които се мъчат да командват, само се оплакват и не знаят какво искат.
Красивите, приятни и хетерос*ксуални мъже са женени.
- Ми като са намерили свястна жена да не са луди да я пуснат.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни - нямат пари.
- Нали парите нямали значение, вътрешността на човека била по важна (често казвано от вече забравих кого).
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари - Смятат, че ги преследваме заради парите.
- Ми какво да си мислят а и от всичко казано дотук изглежда тъка (олеле, надявам се не страдате от раздвоение на личността всички).
Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
- Крадеца вика дръжте крадеца.
Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетерос*ксуални - не смятат, че сме достатъчно красиви.
- Е то от толкова изисквания нека и мъжете имат едно.
Мъжете, които ни смятат за красиви и са хетерос*ксуални, донякъде приятни и имат пари - са прасета.
- Хем приятни, хем прасета, женска му логика (то такова нещо май нямаше)
Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и слава богу са хетерос*ксуални - са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ
ПЪРВАТА КРАЧКА!
- Ми то от толкова различни изисквания като ги изпълни, да се шашка човек, какво да прави.
Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата.
- Ми или си изберете друг или сменете тактиката.
ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
- Ми стига да някой да положи усилия вместо да се налага и оплаква не е толкова трудно.
- Уважаеми дами помъчете се не да се оплаквате от това какви са мъжете и недостатъците им а да премахнете вашите, намалете номерата и увеличете
усилията, спрете с комплексите, или си намалете изискванията.
Ето няколко насоки откъде може да се тръгне:
- Повечето жени повтарят за щяло и не щяло: не знам, не искам, не мога и се оплакват че жените почти не заемат ръководни постове. Че кой би
поставил на ръководен пост някой който всяка втора дума му е не знам. Познавам няколко жени които не казват не знам за щяло и не щяло и лесно се издигат без номера, а заради качества просто знаят какво искат.
- Ако някой мъж се заяде с жена и каже не знам повече от веднъж следват скандали. "Ти не си жена", "Аз съм си такава" и какво ли още не. Жените
които познавам добре и казват "не знам" и уважават правото на мъжете да го казват са щастливи с връзките си.
- Повечето жени коментират че искат приятелство. Имам достатъчно приятелки и никоя не би ми казала нищо с която и да съм се целувал спал и т.н. Повечето жени бъркат приятелството в една връзка с уважението, ама уважение трябва във всяко отношение.
- Спрете да мрънкате, че еди кой си мъж миел, готвил и т.н., първото което ще направите като получите всичко от един мъж е да се оплачете че е безхарактерен или да ви омръзне. Помъчете се да разделяте задачите по равно. Вие си вършете вашата, ние нашата.
- И последно всички жени искат да командват в една връзка, еми то който командва да се грижи и двамата да са доволни, нали знаете който дава това което искаш той поръчва музиката (и се замислете дали един мъж иска само с*кс или вие само това можете да му дадете, защото номерата ви вече са му банални) а и нали помните като излизаме този с по високия ранг черпи)
- Изпратете това на жени които не само биха преглътнали, но и биха се опитали да научат нещо.
1
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
9
Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си:
- Сипи ми, мамо, една малка ракия.
- Ти в ред ли си?
- Ще ти дам пет лева!
Тъщата се навила и сипала ракия.
- Мамо, я ми сипи още една ракийка...
- Минаваш всяка граница!
- Ето ти десет лева...
Тъщата взела парите и сипала още ракия.
- Мамо, я да изпием по една ракийка заедно. Ще ти дам още десет лева!
Тъщата се съгласила и пила една ракия.
- А ще може ли един шамар да ти отвъртя!
- Ами ти не си в ред?!?!
- Сто лева ще ти дам!
Тъщата се съгласява и Генко и ударил един як шамар...с цялата си душа. В този момент звъни телефона, а там жена му:
- Скъпи, даде ли на мама пенсията?
- Точно й я давам, скъпа...
1
Комунизъм...
Бай Иван бил стругар в скромна работилница в един цех.Чуло се,че ще идва на посещение Тодор Живков.Отишъл директора при Бай Иван:
-Иване,стягай работилницата и пребоядисвай всичко!
-Хич не ме занимавай,другарю директор.
-Бай Иване,плачеш си за наказание.
-Все таз,другарю директор.
Дошъл Тодор Живков в цеха и преглеждал всяка една от работилниците.Когато влязъл в работилницата на Бай Иван всички вече потривали ръце и чакали момента,в който непокизмът му щял да излезе през носа.Но уви Тодор Живков грейнал:
-Здравей Бай Иване,как си,откога не сме се виждали...Ела някой път в София у нас да пием по една ракия...
Всички били зашеметени,но директорът направил Бай Иван бригадир.
След седмица се чуло,че ще идва на посещение Михаил Горбачов - Същата история.Бай Иван отказвал да стегне работилницата,но отново се случило същото:
-Здравей Бай Иване,ела някой път в Москва на по водка да се видим...
Направили го заместник директор.
След месец директорът имал работа в Рим,Италия.Кого да вземе - заместник директора - Бай Иван.
Отишли те,свършили работата,но оставали още няколко часа до полета и решили да слушат неделната меса.
Излязъл Папата да пее,но нещо се загледал в един от хилядите хора и радостно се развикал:
-Това там Бай Иван ли е?Бай Иване!Ела тук да те видя!Как си?Хайде да изпеем заедно неделната меса.
Изпяли я.
Бай Иван вече слизал по стълбичките и хората вече се разотивали когато той видял на едно място събрани в кръг много хора и до тях линейка.Там седял директорър,който изглежда тъкмо се бе свестил и се държал за сърцето.
Бай Иван разтревожено го попитал:
-Другарю директор,какво се случи ?
-Виж Бай Иване...Дойде Тодор Живков - позна те,направихме те бригадир.Дойде Горбачов...и той те позна - направихме те заместник директор.Дойдохме тук - и ПАПАТА те позна! - Всичко това някакси успях да го преживея.Само едно не успях - При мен дойде един японец,потупа ме по рамото и попита:
-Извинявай,кой е оня дето пее с Бай Иван ?
5
Някакъв човек чул за ново изобретение на един доктор - специално лекарство за отслабване. Взимаш една таблетка преди лягане и на сутринта си свалил пет килограма.
Издирил този доктор, купил си една таблетка и я глътнал преди лягане. И започнал един сън - той в леглото с млада, много красива и сексапилна жена. И цяла нощ правил любов с нея, откъде взел толкова сили. На сутринта се буди бодър, доволен, изпотен. След душа се претеглил на кантара, чудо - пет килограма по-малко. Много доволен и щастлив отишъл на работа. Негов колега го пита какво се е случило, че е толкова усмихнат. Разказал му подробно, дал му адреса, че и колегата поискал. На връщане от работа и той си взел една таблетка, бързо се прибира, взима таблетката и ляга. И започва сън - в стаята влиза огромен гол негър, който се опитва да му свали гащите. Човекът се измъква от ръцете на негъра, опитва се да избяга, но вратата е заключена. Тогава почва едно гонене из стаята, на живот или смърт, цялата нощ. На сутринта се буди потен, уморен, изплашен. След душа се мери - пет килограма са изчезнали.
На път работа отива до доктора, който го пита дали има резултат. Той му казва:"Да, наистина има резултат. Отслбнах пет килограма, но защо е тази несправедливост? Какво сънува моя приятел и какво сънувах аз?"
Докторът отговаря:"Точно това е справедливостта. Твоят приятел се обърна директно към мен като частно лице, а ти мина през здравната каса."
5
Двама слаботелесни приятели, които не се били виждали от много време отишли да се почерпят в едно заведение. Пийнали както трябва и единият казал:
- Ако знаеш колко съм смел. Нищо не може да ме уплаши.
Другият се изсмял:
- Да, да. Хайде на бас за 100 лв., че не можеш да отидеш при онази мутра, която е седнала в съседното сепаре и да му лепнеш един шамар зад врата, без той да те пребие.
- Не мога ли?! Как да не мога.
Станал и отишъл до мутрата, която тъкмо вечеряла със своята приятелка. Застанал до него и му лепнал як шамар зад врата. Мутрата веднага скочила и тъкмо да го нокаутира и нашият човек казал:
- Абе, Пешо, ти ли си?! Не сме се виждали от казармата. Как си?
Мутрата си помислил: "Този е на един удар. Ще го нокаутирам и ще взема да го убия. Просто не си заслужава. Ще трябва да пиша обяснения, проблеми с полицията и т.н. Явно се е припознал. Чудо голямо.". После отвърнал:
- Приятел, нещо си се объркал. Аз не съм Пешо.
- Леле, господине, много се извинявам. Ама сте като две капки вода. Толкова си приличате. Още веднъж много, много се извинявам.
Нашият човек се връща при приятеля си, който скърцайки със зъби му дал 100 лв. Продължили двамата да се черпят, но този, който загубил баса не може да си намери място от яд. След като се почерпали достатъчно, той пак попитал приятеля си:
- На бас за 500 лв., че не можеш да му удариш втори шамар и пак да ти се размине.
- Как да не мога!
Станал нашия човек и пак при мутрата. Лепва му шамар зад врата и почва:
- Пешо, как си? Какво правиш? От казармата не сме се виждали.
Мутрата му отвърнал:
- Ей, мой човек, просиш си боя. Нали ти казах, че не съм Пешо.
- Олеле, господине, много извинявайте, но ако можехте да видите Пешо - направо с него сте като близнаци. Знаете как е приятелството от казармата. Той едър мъжага като Вас, а аз - вейка. Затова и го поздравявах с шамар зад врата. Сам разбирате, че ако и той ме поздравяваше така, да ми е видял сметката. Знаете как е казарменото приятелство. Много, много се извинявам.
- Добре, оставете ме, няма проблем.
Връща се нашият човек при приятеля си, който вече червен като домат му дава 500 лв. В това време мутрата си помислил: "Абе тоя се е напил и ме бърка с приятеля си Пешо. Ще вземе да дойде пак и вече няма да се стърпя и ще го пребия. Я по-добре да се преместя в другото сепаре и да не се разправям. С приятелката имаме по-задушевен разговор.".
Речено-сторено! Мутрата станал и се преместил в другото сепаре. В това време изгубилия двата баса гледа и си мисли: "Аха. Мутрата се премести, явно вече се е изнервил. Трети шамар няма как да се размине.". Уверен казал на приятеля си:
- На бас за 1000 лв., че не можеш да отидеш и да му лепнеш трети шамар и пак да ти се размине.
- Не мога ли? Как да не мога!
Става нашият човек, отива при мутрата и му лепва звучен трети шамар. Мутрата скача да го пребие и в този момент нашият му казва:
- Абе, Пешо, ти тук ли си бил? Ако знаеш как се издъних. Преди малко, заради поразителната прилика с теб, един бабаит изяде два шамара.
4
Леля Добринка живеела в Люлин...за да и е гадно...Работела чааак някъде около завод Електроника пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и ....да и е гадно...
Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на битейските къхъри, вятърът прежулвал лицето и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи.
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали...
- Шшшш, краво! Ела ма!
- Ела тука штиебамайката, дърта брантийо! - заговорили тинейджърите лелатиДобринка...
Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка.
- Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ е*ъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, ку*во!
- Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по- едрия от двамата. - Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра де*ела.
Леля Добринка спряла,осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избягя.
- Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на лелявиДобринка да качи зелето до вкъщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл...Става ли?
Тинейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменат с торбите уморената жена.
Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, необезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката/не я свалял и вкъщи/, когато се званнало на вратата. Чичо Добри заклатил стоте и шейсетте си кила да отвори.
- Добринке кви са тия двамата, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето?
- А тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - казала леля Добринка , като посочила по-хилавия - иска да ме е*е, а другия - посочила тя по-ячкото момче- иска да ме пребие...
Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тинейджърите за яките и ги помъкнал навътре.
- Тоя ли беше бияча? - попитал, докато засувал яката на едрия до задушаване.
- Тоя...тоя, Добри...Каза, че ще ми скача на главата...
Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякал в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята.
- Тоя ли беше еб*ча, Добринке?
- Тоя...тояр Добри...Каза че таковаа...докато фръкна....
Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята.
По пътя, изпод престилката, измъкнал своя трийсе и един сантиметров х*й, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра... Тук е мястото да добавим, че главата на чичоДобревия х*й била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/....
Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал:
- Добринкееееее, я ми дай онова швейцарското ножче, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!....
Младежът изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплякал:
- Чичо Добри, бе....чичо Добри.....Като човек ти се моля.....Нека опитаме още един път!!!
4