момче+и+момиче+се+целували
Мъж чака пред родилното. Докторът излиза от кабинета и той пита:
- Докторе, роди ли се бебето?
- Роди се!
- Какво е? Момче? Момиче?
- Като порасне, само ще си избере…
12
Спорят момче и момиче:
Тя:
- Няма да ти дам, докато не се ожениш за мен.
Той:
- Няма да се оженя за теб, докато не забременееш от мен...
1
Майор Михов - виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата:
- Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"!
Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие.
- Кажи, моето момиче! - казала учителката на най-напористата девойка.
Момиченцето се изправило и започнало:
- Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали!
Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал:
- Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост!
Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал:
- Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем!
Станал Ванката и започнал:
- Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен ми*ет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
1
- Дай да отидем вкъщи да слушаме плочи, предлага момче на момиче.
- Добре. Но обещай, че само ще слушаме плочи.
- Обещавам.
- А ако не ми хареса?
- Тогава ще станеш, ще се облечеш и ще си отидеш вкъщи.
0
Кацнали космонавти на Марс и гледат почти същите хора като на земята,само малко по-високи. Всичко, разбира се било на високо технологично равнище, даже се хранили и придвижвали чрез компютър. Сприятелили се земляните с марсианците, поканили ги и те да погостуват на Земята и тръгнали да излитат обратно към дома, но при преброяването на екипажа установили липсата на един от членовете му. По едно време гледат през илюминатора навън тича техния човек, а след него търчи марсианка и крещи нещо. Успял той да стигне до
кораба и вътре го питат:
- Къде се изгуби, бе човек?
- Ами, запознах се с една марсианка и я попитах как се правят при тях децата. Тя ми показа един компютър и ми вика: "За момче натискаш това копче, а за момиче това". После ме попита при нас как се правят децата и като й показах, тя ме подгони. Компютърът ми иска да купи.
0
ИЗ ПИСМА ДО ЕДИН ЖЕНСКИ ВЕСТНИК
"Той много тежко го преживяваше и което е най-лошо - разочарова се от момичетата. Започна да гледа на тях като на противоположен пол."
"Сутринта той си замина, а аз останах сама в разхвърляното легло - гола и разтревожена." Стела, 14 г.
"Аз бях изнасилена цялата и навсякъде. Но това е минало. Сега се интересувам от други работи."
"Аз не умея да се целувам и в това е моята беда. А всъщност нищо ми няма, даже съм красива. Харесвам се на момчетата, но щом разберат, че не мога да се целувам, те бягат от мен и казват, че съм задръстена."
"Когато харесам някое момиче, аз мога да я любя от 10 до 14 пъти на нощ. Не всички момичета обаче издържат на моята страст."
"Първоначално аз я обичах с полова любов, но след това тя постепенно за 10 години премина в платоническа любов със с*кс."
"Мъжът е най-доброто, което е могла да измисли природата за жените."
"Вчера с моя приятел спахме заедно и реших да съобщя за това на любимия си вестник. Целувам всички мъже в редакцията!"
"И тогава аз разбрах, че моите родители ГО правят. Когато минавах покрай спалнята им дочух стонове и въздишки, след това видях в кофата за боклук "онова нещо". Аз се ужасих, преживях го дълбоко, не можех да си намеря място. Не си представях, че моите родители правят такива неща... Та те са постигнали всичко в живота: работа, приятели, четири деца. Защо? Какво не им достига? Не разбирам..."
"Вашите фотографии към публикуваните материали ми пречат да чета..."
"Какво трябва да прави мъжът, когато жената изпитва оргазъм?"
"Мъжете много добре се приспособяват. Идват, ядат, гледат телевизия, прелистват вестник и - спят. А ти тичаш като магаре насам-натам."
"Обичам жена си, затова й изневерявам рядко."
"В една книга прочетох, че жената трябва да знае мястото, където се намира еректалния център на мъжа. А как да го намеря - за това нито дума."
"Много ми е интересно да разбера: Робинзон Крузо и Петкан, когато са били сами на острова какви са били - обратни или зоофили?"
"Той отговаря на любовта ми със с*кс, но не от сърце."
"Аз те обичам повече от живота, не случайно съм спала
с тебе."
"Предлагам вместо думата "кунилингус" да се употребява по-подходящата по звучене дума "лизинг".
"Защо ако момиче преспи с момче я считат за прос*итутка, а ако момче преспи с прос*итутка, няма подобно нещо?"
"Може ли да се заразя с венерическа болест от момче, ако той боледува от нея, но още не знае за това?"
"През лятото имах полова близост в парка до паметника на българо-съветската дружба. И до ден днешен при полова
връзка в съзнанието ми изникват образите на национални герои."
"При нас всичко не стана просто така, а дълго и сложно."
"Тя ме покани у тях на гости. Аз като мъж купих хубаво вино, букет цветя и няколко презерватива."
"Не пия, не пуша, обичам музиката, цветята, плащам алименти..."
"Аз го наричах "урод", но обърнах внимание на поведението му и се влюбих."
"Аз съм на 42 години. Омъжвала съм се 4 пъти, всеки път все по-успешно и по-успешно."
"Едно малко познато момче искаше да спим заедно, но аз се страхувах. Тогава той ми каза: "Не се страхувай, той ми е малък..."
"Мъжът ми много ме пазеше."
"Не ме даваха на когото падне."
"Аз съм на 13 години и досега не съм спала с момчета... Но вече се интересувам от публичните домове."
"Мъжете ме гледат с някаква жажда и очакване. Понякога просто ми се иска да ударя някого по мутрата, особено чужденците."
"Никога не съм виждала жива прос*итутка. Интересно, къде ли се крият?"
"Неотдавна ме изнасилиха. Честно да си кажа, не знам защо."
"Пиша Ви вече трето писмо, въпреки, че не съм изпратил все още първите две."
"Аз мисля, че с*ксът при нас, в провинцията, не е много развит. Въпреки, че имам познати, които го практикуват почти ежедневно."
"С*ксът го правя само с жени, нямам никакви връзки с мъже. Но още от детството си обичам клизмите."
"Виждам, че всякакви кретени Ви пишат писма за най-различни глупости. Затова и аз реших да Ви пиша."
7
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4
Момче и момиче си играят. Навън се стъмва.
- На колко си години? - попитало момчето.
- На петнадесет.
- Само на петнадесет? По това време ти трябва вече да си в леглото!
- Ами, ако ме поканиш...
2
Момче изпраща момиче. Стигат до входа, при което момчето застава на вратата и казва:
- Няма да те пусна да влезеш, докато не ми направиш една свирка!
Момичето:
- Ама... може да мине някой и да ни види.
- Няма страшно, посред нощ е. Казвам ти, няма да те пусна докато не ми направиш една свирка!
След петнайсет минути увещаване, вратата зад момчето се отворила и от нея излязло едно малко момиченце, което казало:
- Татко ме изпрати. Каза аз да ти направя свирка. Или ще изпрати мама да ти направи свирка. Каза, че и той ще ти направи свирка, само спри да се подпираш на копчето за домофона.
1
Срещат се момче и момиче, след виртуално запознансто. Момчето казва:
- Ето защо е било толкова приятно да си говоря с теб - всичко друго за правене с теб е просто безсмислено.
0
Момче и момиче седят в бара. Тя казва:
- Слушай, знам един супер коктейл. Искаш ли да го опиташ?
Той се съгласява и тя поръчва чаша Бейлис и чаша лимонов сок.
- Сега заставаш на колене, гледаш ме право в очите, сипваш в устата си Бейлис-а и веднага изпиваш лимоновия сок.
Пича затваря очи и прави каквото тя му е казала.
0,3 секунди - приятно топло осещане в устата.
0,6 секунди - сметаната в Бейлиса се пресича.
0,9 секунди - лицето му позеленява като недозрял лимон и той с усилие поглъща цялото количество.
1,2 секунди - стомаха му започва да реагира и му се иска да върне обратно коктейла.
3,0 секунди - тя му шепне на ухото:
- Коктейла се нарича "Отмъщение за ми*ет"!
0
Майка и дете се разхождат в парка. Видели едно момиче и момче да се натискат. Детето попитало:
- Мамо, какво правят тая кака и тоя батко?
- Ми, кекс.
После видели в зоологическата градина една маймуна и един маймуняк да се натискат. Детето пак попитало какво правят и майката пак отговорила:
- Ми, кекс.
На другата сутрин детето попитало майка си:
- Мамо, снощи с татко правихте кекс, нали?
- Как разбра бе?
- Ами аз облизах глазурата от дивана.
1
Момче и момиче по време на с*кс. По време на най-интересната част на момчето му се доходило до тоалетната. Отивайки, казва:
- Ей сега се връщам, скъпа. Подържай мотора включен.
- Ще направя даже още по-добре. Ще си държа показалеца на стартера.
0
Момче и момиче мълчаливо се разхождат.
- За какво мислиш? - пита изведнъж момичето.
- За същото! - отговаря стреснато момчето.
- Мръсник!
1
Момче и момиче правят любов. Неочаквано влизат родителите му.
Кой какво си мисли:
Момчето:
"Всички се спекоха, казвах й - хайде следващия път!"
Момичето:
"М-да, е сега точно за мен ще се ожени."
Бащата:
"Какво пък, расте момчето, трябва да му купим мотор."
Майката:
"Божичко, как е легнала, на момчето ми му е неудобно."
3