молитва
В един манастир дошъл за няколко дни монах от друг манастир. Още след първата сутрешна молитва обаче отишъл шашнат при игумена:
- Отче игумене, каква е тая работа! Всичките ви монаси пушат по време на молитвата!
- Е, ние си имаме разрешение от Светия синод.
- Ама как така? И ние питахме дали може да се пуши по време на молитвата и ни казаха, че не може.
- Зависи как питаш… Ние пък питахме дали може да се молим докато пушим.
11
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
На обяд отправих молитва към лятото. Накратко - мастика с таратор!
8
- Aло, икони имате ли?
- Не.
- А свещи?
- Също не.
- А мога ли да поръчам молитва за здраве?
- Господине, имате грешка. Тук е Народното събрание! При нас няма нищо свято!
5
ДЕПУТАТСКА МОЛИТВА
Боже, Боже! А да може
в двора ми евробанкноти?
А пък дъжд, ако завАли,
ще ги суша - като кюлоти!
Боже, Боже! А да може
мед да вАли от небето?
Да си мажем на филия,
да го мешам със маслото!
Боже, Боже! А да може
да си имам три женици?
Да ми готвят, да ми чистят,
да ми правят и мекици!
Боже, Боже! А да може
цял ден да съм на сянка?
Па, като се постъмни,
да поема на седянка!
Боже, Боже! А да може
стаж да се зачита в механата?
Две пенсии ще си изкарам,
ще остане нещо и за децата!
Боже, Боже! А да може
в двора ми да е морето?
Цял ден ще съм на плажа
и ще си печа дупето!
1
Молитва за всички, които са на диета:
- Боже, дано ми се приспи, преди да огладнея!
7
...днес нали бил ден за скитане из природни дадености, та да ви кажа лани кво стана с един местен поп. Писал човекът неделята дъждовна, турил туристически чипик и бам в планината. За лош късмет кракът му са заклещил кат неверник в пустиня между два камъка, а към него в тръс като гладен глиган на светско парти са завтекла Баба Меца. Завайкал са отчето:
- Прости Господи, че съгреших, ама толко години верно ти служа, изпълни на грешника едно желание - посвети в християнската вяра тая меца отпред!
И О, ЧУДО - за миг мецата спряла, паднала на колене занареждала свята молитва:
- Свети Отче! Боже наш всепрощаващ и всевиждащ благодаря, че отвърна така благо на горещите ми молитви и сервира това божествено блюдо...
9
Новини от Ватиката. До всички вярващи. Когато си лягате по двама и започнете да викате - "ох боже, ох боже...!" Не ви се счита за молитва!
8
Свещеник пита едно момченце:
– Вие преди да се храните молитва казвате ли?
– Не, защото мама готви много вкусно!
13
Женска молитва:
- Дай ми Боже мъж с много пари и малко дни!
5
Женска молитва:
- Господи, изпрати ми някой настойчив и уверен в себе си, някой който ще ме има за свое вкусно бонбонче, с всички сили ще се стреми към мен и няма да ми дава да спя по цели нощи!
ГОСПОД:
- Ами... не зная... А, ето ти - комар!
13
Кратка история на медицината:
2000 г. пр. н. е. - Ето, изяж този корен!
1000 г. от н. е. - Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва.
1850 г. от н. е. - Да казваш молитва е суеверно! Изпий тази отвара!
1940 г. от н. е. - В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче!
1985 г. от н. е. - Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик!
2000 г. от н. е. - Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!
17
- Жена ми успя да ме обърне към религията.
- Как?
- След като се натрових с обяда ѝ, вече чета молитва преди всяко хранене.
6
Две деца си говорят:
- А пък във вашето семейство казвате ли молитва когато седнете да ядете?
- Не, ние сме Италианци, ние можем да готвим.
14
Един млад отец постъпва в църква да води проповеди и изповедания. Идва една млада булка и се изповядва.
- Отче съгреших.
Попа пита:
- Кажи чадо с какво съгреши?
- Е па аз друг мъж погледнах.
Вади попа книгата "Прегрешения и наказания" и чете вътре:
- Друг мъж загледала!
Търси и казва:
- Друг мъж си погледнала две седмици пост и молитва.
Заминала си младата жена. Минало се време и след един месец идва отново.
- Отче много съм грешна.
Попа я пита:
- Е па тоя път с кво съгреши?
А тя му отвръща:
- Е па чужд мъж "циливах."
Отваря младият поп книгата и чете:
- Друг мъж "циливалаа," аха!
Намерил той и рекъл:
- За това прегрешение 2 месеца пост и молитва.
Тръгва си жената, минало се време и след 5 медеца пак отива при попа.
- Отче този път, ама много, много съм сгрешила.
Попа я гледа учудено и пита:
- Е па този път какво толкова много си съгрешила?
- Е па отче, на чужд мъж к*рец съм джвакала.
Попа отваря книгата чете, търси за джвакане на к*рец и нищо не намира и е рекъл:
- Ела утре да ти кажа.
Тръгнал той по коридорите към духовната библиотека, но докато си вървял срещнал по-стар и по-опитен отец, с по висок ранг и го запитал.
- Отче, да те питам за съвет да ми помогнеш!? Отче може ли да ми кажеш за джвакане на к*рец по колко сме давали.
Отецът спрял, замислил се, почесал се по главата и рекъл:
- Е па зависи, ако е лепа жена и по 100 лева сме даавали.
8