може+ли+да+карате+малко+по+бързо
Aкo програмистите строяха къщи...
1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.
2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.
3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.
6.03.
Петров отиде да върне бутилките.
8.03.
Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.
2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".
20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.
21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.
30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.
10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.
11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.
11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.
17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.
13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.
14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.
17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.
19.08.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?
16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се еб*ва.
2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.
3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за силата на Кориолис. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.
4.10.
Питаме Алекс дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.
5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.
6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.
8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.
17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.
7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.
24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не нагоре, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.
25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.
25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника
14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?
2.02.
Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.
3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.
4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.
5.02.
Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.
7.02.
Заваля сняг...
10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.
11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.
12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.
13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.
15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.
17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.
20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно - ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.
21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.
22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.
23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.
25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се еб*ва повече, че ще стане по-лошо.
27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.
1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше... Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.
2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.
3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да - и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...
4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е еб*ло майката?
8
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
29
Как жените се преструват на във връзките?
1. Прави с*кс на първата среща
Това не е много добър знак за нея, но явно си е дала сметка, че едва ли ще се стигне до сериозни отношения, затова защо пък да не си достави удоволствие. Да! И жените мислят по този начин понякога.
2. Преглежда телефона на гаджето си
Дори най-честното момиче рано или късно го прави. Вероятно са виновни хормоните, които ѝ шепнат на ушенцето: "Я да видим с кого си е писал той!“
3. Хвали се във Facebook, че отива на фитнес
А всъщност се въргаля на дивана с купа пуканки, докато гледа филм.
4. Пишка под душа
Мислеше си, че само мъжете го правят?
5. Разглежда профила на сестрата на бившия си
Или на други хора, към които няма почти никакви отношение.
6. Гледа порно
Само се преструва, че прави отвратена физиономия, когато стане въпрос за "двойно проникване“. Всъщност е в състояние да намери интересуващия я порно филм по-бързо от теб.
7. Плаче в колата, докато слуша тъжна музика
Особено яко ще е ако в този момент навън вали и капките се стичат по стъклото...Колко е тъжен животът! Стига сa свирили видях, че е станало зелено!
8. Прави си селфи
Защото селфито може да предаде неземната ѝ красота от раз – с нацупени устни, премрежен поглед... изобщо както се харесва.
9. Представя си как ще изглежда бременна като си изпъчва корема
Ефектът на бременността се постига лесно, особено след преяждане или поставяне на странични предмети под дрехите.
10. Отлага бръсненето на крака толкова дълго, колкото е възможно
Какво толкова? Ти си в командировка, а на котката ѝ е все тая.
11. Представя си сватбата ви
С всичките ѝ подробности.
12. Симулира оргазъм
А после те уверява, че само с теб не ѝ се е случвало. Моля ти се...
13. Пише името си с твоята фамилия
Никога не знаеш как ще се обърне животът затова по-добре е да се провери как точно изглеждат двете имена едно до друго.
14. Провокира скандал
Например в магазина. Защото още със ставането е почувствала, че целият свят е срещу нея, а сега когато е установила, че тулумбичките са с изтекъл срок на годност, вече е убедена в това. Извикайте управителя!
15. Изяжда пицата
Цялата. Сама. После тайно изхвърля кутията.
16. Прави скриншотове на постовете на приятелите си
И ги изпраща на други приятели, за да ги обсъждат по най-долен клюкарски начин.
17. Изпраща свои еротични снимки на различни мъже
Естествено, тя ги е правила за себе си, но е просто кощунство тази красота да не бъде споделена с някого....
18. Проверява дали сте съвместими астрологично
Още не си казал фамилията и вече си проверен какъв ти е асцендента, къде ти е луната...
19. Носи един и същ сутиен
А онези дантели, с които от време на време те глези, са за специалните ви случаи и са адски неудобни, а не като безсмъртния захабен сутиен, преживял не едно и две гаджета.
20. Изпитва безпочвена демонична ревност
"Твърдиш, че си бил на риболов! Тогава защо си покрит с тиня и миришеш на риба?“ Отричай всичко или се престори на мъртъв. Скоро ще ѝ мине и ще се оправдае с хормоните, които ще обвини за истерията си.
21. Обсъжда с приятелките си нефритовите стволове на бившите си...
Понякога и на настоящите. Извинявай.
22. Възхищава се от гърдите си
Женските гърди вълнуват жените не по-малко от мъжете. Както и да го погледнеш, това са две напълно поразителни и прекрасни същества. И двете ѝ принадлежат. О, чудо!
23. Прелистила е, прочела е и е изгледала "50 нюанса сиво“
Да, може да ти говори за класика, но когато се появи мистър Грей тя отива на заден план.
24. Твърди, че тази ѝ снимка е без филтър
Да бе!
25. Гледа се в огледалото, когато плаче
Ридаейки на глас, момичето все пак намира сили да се погледне в огледалото – толкова е беззащитна и прекрасна!
26. Представя си как ще изглеждат децата ви
Ако има моите очи и неговата коса, ще е едно много красиво дете!
27.Понякога се среща с бившия си
Същия този, който анатемосва с приятелките си. Нищо, че имате страхотни и стабилни отношения, често си помисля да се хвърли отново в неговите обятия, просто защото понякога е толкова скучно!
25
Бисери от казармата:
1. Или всички с шинели, или никой без шинел.
2. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!
3. Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
4. Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранните.
5. Всички по окопите, а останалите след мен.
6. Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!
7. Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!
8. Построили сте се под формата на буквата... на буквата... А бе нема такава буква, бе!
9. И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ - 66 или заместник командира.
10. По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 - вечер...
11. Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът.
12. Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията.
13. Какво?! Къде си бил? В тоалетната? А бе вие още малко и на театър ще почнете да ходите.
14. Престрелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра.
15. Отивам да пусна една вода и да пия една такава.
16. Сирените вият, звънци, тревога, а той какво... в тоалетната - събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли, пикае.
17. Не се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!
18. Искам сега да си легнете културно и грамотно.
19. Моята фамилия е майор Иванов.
20. Ей, какво правите в телевизионната зала? Гледаме видео. А, защо работи и телевизора?
21. Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
22. Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно - паника...
23. Автоматът работи така: едно, две, три и.. вас ви няма...
24. Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер.
25. Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище).
26. Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща.
27. Г-н старшина, скъсан ми е чаршафа. Ами обърни го от другата страна!
28. Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.
29. Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там...
30. Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите.
31. Кой беше школника, дето го запомних сутринта?
32. Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.
33. Окоп - открита яма за спане в условия, близки до бойните.
34. Мините биват танкови и противотанкови.
35. Г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода! Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една и да излиза.
36. И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.
37. Не палете машините преди да сте се качили в тях! Не се качвайте в тях преди да са тръгнали!
38. Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
39. Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
40. Всеки да затвори всичките прозорци!
41. Храст - съвкупност от клони и листа, растящи от една точка.
42. Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!
43. Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!
44. Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят...
45. Каква е тая работа бе, другари курсанти - днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?! (Старшина към пакостливи курсанти).
46. Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята.
47. Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устройството му.
48. Бомбите падат не само на сушата, но и по островите!
49. Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно.
50. На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки.
51. Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?
52. Пътуването с войскови камион става само по един начин - В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с войскови камион.
53. Имате на разположение 5 минути. Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
54. Може да нема ред, ама требе да се спазва.
55. Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите.
56. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
57. От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!
58. На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат.
59. Никой да не се качва в камионите преди да са дошли...
60. Не използвайте клещите като чук и... обратно!
61. Сега отивам за риба... Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!
62. Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!
63. От пет минути те гледам, как половин час се размотаваш!
64. Г-н Старшина изгубих си иглата... А бе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате.
65. Бегом марш от мен до другото дърво...
66. Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата.
67. Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!
68. Който е тъп и не може да запомни текста на песните нека си ги записва, като мен!
69. Варосайте бордюра в черно!
70. Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един!
71. Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!
72. Влез в строя за да не те вали дъжда!
73. Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят.
74. Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината. (Старшина от самоковско поделение към новобранец).
75. Навън е три метра сняг до колене.
76. Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!
77. Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!
78. Заключи вратата и ми донеси катинара!
79 Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?
80 Ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там... Аз никого не наказвам безнаказано!
81. Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса и кат говориш с мен ще мълчиш.
82. Преподавателят. Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. Не се получава, др. полковник! Аз така, приблизително. (из задача във военно училище).
84. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
85. Тази ръжда да светне.
86. Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете.
87. Ще копаете от мен до другото дърво!
88. Старшината - На бегом, и който тръгне последен е пед*раст. Аз ще съм след вас.
89. Старшината - Този, който мисли че има шинел, но всъщност няма 2 крачки пред строя.
90. Нищо не знаете вие! Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти.
22
Премиерно представление в народния театър, постановката е "Хан Крум." Точно да започне второто действие, когато се появил неочакван проблем - актьорът изпълняващ главната роля на хан Крум, го налегнало страшно разстройство и не можел да се покаже от тоалетната. Режисьорът веднага изпратил да му донесат бързо действащо лекарство за затягане. "Имодиум" например, но докато го вдигнат на крака трябвало да се замаже положението. Някой трябвало да излезе на сцената и за малко да бъде хан Крум, точно в момента в който първия Колобър съобщавал на хана, че византийците са нападнали България. И за да е пълна гадорията, оказало се, че дублиращия актьор се е напил и не може да си стои на краката. И когато провала бил почти сигурен, режисьора се плеснал по челото и викнал:
- Бързо ми доведете бай Иван разпоредителя!
- За какво ти е, бе шефе? - учудили се от трупата.
- Той изглежда почти като Петров, дето играе хана. Ще го гримираме и ще изкара на сцената пет минути.
Докарали бай Иван, обяснили му за какво става дума и човечеца много се притеснил. Режисьорът започнал да го успокоява:
- Нищо страшно няма, бай Иване. Ще седнеш на трона на хана, а Станчев, дето играе първия Колобър, ще влезе и ще ти каже "Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!", а ти ще му отговориш "Император Никифор горчиво ще съжалява!" И ще излезете от сцената. Ето виждаш ли, нищо страшно няма. Моля ти се бай Иване, спаси ни, че ще пропадне пиесата.
Бай Иван се съгласил неохотно, нали е за благото на театъра, облекли го бързо като хан Крум и го изтипосали на сцената. След секунда се появил първият Колобър и патетично извикал:
- Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!
И зачакал отговор.
Бай Иван, обаче, си седял на трона, гледал сърдито и мълчал.
- Ювиги хане, тежки облаци надвиснаха над държавата от запад! - повторил първият Колобър.
Бай Иван продължил да седи на трона и да мълчи. В залата започнало да се чува шушукане, а режисьора започнал да скубе и малкото останала му коса.
- Ювиги хане!
Съвсем изнервен вреснал първия колобър - тежки облаци надвиснаха над държавата от запад!
Бай Иван се обърнал към него, изгледал го строго, по хански и с басов глас отбелязал:
- Еб*си майката, какъв дъжд ще ни вали, само!
15
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си с запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
12
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
15
Горилата в Софийския зоопарк се разгонила. Пратили запитване до чуждестрани зоопаркове, ама от там искат по 15 бона евро, та да пратят мъжкар. Нашият зоопарк беден, няма бюджет за мъжки. Събира директорът всички на събрание, пита кой има решение.
Един от хората се обажда:
- А ми да дадем на бай Илия, дето гледа слона, 200 лв. да се почерпи, той си и пийва, може да свърши работа.
- Хубаво, викайте го при мен!
- Бай Илия, имам една молба към тебе.
- Кажи, шефе!
- Съгласен ли си за 200 лв. да оправиш горилата?
Мислил Илия, па рекъл:
- Може. Ама имам 2 условия: първо, няма да ме карате да я целувам по устата.
- Става! Второто условие какво е?
- А ми малко да ме изчакате за парите, че съм преди заплата...
16
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си със запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
22
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка - 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.
12
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо:
- "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев:
- Какво, бе, Петка?
- Ами погледни навън. - отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се и вкъщи го чака ново писмо:
- "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи."
Отива той и Петка му казва:
- Качи се на масата и погледни!
Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо:
- "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!"
Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак:
- "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи".
Хваща той влака, пак пита.
- Какво, бе, Петка?
- Ами качи се на гардероба!
Качва се - нищо не се вижда.
- Дай малко на ляво! - вика Петка, ама пак нищо.
- Още, още малко.
Накрая Чапаев толкова се наклонил, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
- Е така може ли да се учи?
12
Всяка прилика с лица и събития е абсолютно случайна:
Потребител 1: “Здравейте, може ли някой да ми помогне? Как мога да удължа един градински маркуч?”
Потребител 2: “Защо искаш да го удължаваш?”
Потребител 1: “Защото е прекалено къс?”
Потребител 3: “Еми по-добре си купи един достатъчно дълъг!”
Потребител 1: “Еми не ми трябва, само 5 метра не ми достигат?”
Потребител 2: “Да, обаче един цял маркуч е винаги по-добре!”
Потребител 3: “Оффф!”
Потребител 4: “Какво офкаш, човекът просту пита как да удължи един мъркуч!”
Потребител 5: “А ти по-дубре научи български първо!”
Потребител 1: “по-дОбре!”
Потребител 5: “Ей такива най-много ги обичам – молят за помощ, ама после се заяждат с другите за правопис!”
Потребител 6: “Ей, все по-зле става в този форум. Аз когато съм удължавал маркучи, ти още прав под масата си ходил!”
Потребител 1: “Еми кажи ми тогава как най-добре да го направя!”
Потребител 5: “На твое място не бих го правил!”
Потребител 2: “Още не си ми казал, защо искаш да го удължаваш, какво ще правиш с него???”
Потребител 1: “Ще си поливам градината.”
Потребител 7: “Е каква е тази градина?”
Потребител 1: “Еми съвсем нормална градина”
Потребител 9: “Без да ти се бъркам, ама нали ти е ясно, че някои растения не трябва да се поливат с много вода?”
Потребител 4: “Офф, мамка му, той иска само да удължи един маркуч!”
Потребител 7: “Ти не се бъркай бе, малоумник!”
Потребител 4: “А бе гледай себе си бе, идиот!”
Потребител 1: “Никой ли не може да ми помогне?”
Потребител 12: “А бе стига си давал зор пък ти бе. Имаме си и друга работа, освен да отговаряме на някакви въпроси на новаците във форума!”
Потребител 1: “Еми тогава защо отговаряш?”
Потребител 13: “На много умен ли ми се правиш бе?”
Потребител 1: “Не, просто искам да удължа един маркуч!”
Потребител 2: “Преди 10 години удължавах един маркуч, който изкара една година само и от тогава само цели маркучи ползвам!”
Потребител 1: “Е как го удължи де?”
Потребител 2: “С удължител?”
Потребител 1: “Т.е. сложи просто още един маркуч към него и така, или?”
Потребител 10: “А защо не потърсиш в гугъл???”
Потребител 1: “Еми потърсих там и ме препрати в този форум.”
Потребител 15: “Аз още ползвам лейка за поливане, няма нищо по-добро!”
Потребител 17: “Ей да, спомням си. Какви времена бяха едно време. Ама в днешно време нищо не държи много, всичко се чупи бързо!”
Потребител 1: “Да разбирам ли, че никой не може да ми каже как да удължа маркуча?”
Потребител 15: “По-добре зарежи и поливай с лейка, тъкмо малко спорт!”
Потребител 1: “Еми имам проблеми с гърба и не мога да ходя много и да нося тежко.”
Потребител 18: “Еми значи си на грешното място тук!!!”
Потребител 5: “Точно!”
Потребител 1: “Защо?”
Потребител 17: “Еми това е градинарски форум, като не можеш да ходиш и да носиш тежко, отиди в медицински форум. Егати тъпака!!!”
Администратор: "Темата е затворена, Потребител 1 беше блокиран заради спам!"
20
Бисери от старшината в казармата:
1. Или всички с шинели, или никой без шинел.
2. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!
3. Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
4. Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранните.
5. Всички по окопите, а останалите след мен.
6. Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!
7. Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!
8. Построили сте се под формата на буквата... на буквата... А бе нема такава буква, бе!
9. И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ - 66 или заместник командира.
10. По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 - вечер...
11. Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът.
12. Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията.
13. Какво?! Къде си бил? В тоалетната? А бе вие още малко и на театър ще почнете да ходите.
14. Престрелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра.
15. Отивам да пусна една вода и да пия една такава.
16. Сирените вият, звънци, тревога, а той какво... в тоалетната - събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли, пикае.
17. Не се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!
18. Искам сега да си легнете културно и грамотно.
19. Моята фамилия е майор Иванов.
20. Ей, какво правите в телевизионната зала? Гледаме видео. А, защо работи и телевизора?
21. Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
22. Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно - паника...
23. Автоматът работи така: едно, две, три и... вас ви няма...
24. Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер.
25. Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище).
26. Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща.
27. Г-н старшина, скъсан ми е чаршафа. Ами обърни го от другата страна!
28. Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.
29. Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там...
30. Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите.
31. Кой беше школника, дето го запомних сутринта?
32. Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.
33. Окоп - открита яма за спане в условия, близки до бойните.
34. Мините биват танкови и противотанкови.
35. Г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода! Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една и да излиза.
36. И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.
37. Не палете машините преди да сте се качили в тях! Не се качвайте в тях преди да са тръгнали!
38. Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
39. Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
40. Всеки да затвори всичките прозорци!
41. Храст - съвкупност от клони и листа, растящи от една точка.
42. Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!
43. Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!
44. Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят...
45. Каква е тая работа бе, другари курсанти - днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?! (Старшина към пакостливи курсанти).
46. Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята.
47. Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устройството му.
48. Бомбите падат не само на сушата, но и по островите!
49. Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно.
50. На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки.
51. Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?
52. Пътуването с войскови камион става само по един начин - В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с войскови камион.
53. Имате на разположение 5 минути. Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
54. Може да нема ред, ама требе да се спазва.
55. Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите.
56. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
57. От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!
58. На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат.
59. Никой да не се качва в камионите преди да са дошли...
60. Не използвайте клещите като чук и... обратно!
61. Сега отивам за риба... Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!
62. Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!
63. От пет минути те гледам, как половин час се размотаваш!
64. Г-н Старшина изгубих си иглата... А бе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате.
65. Бегом марш от мен до другото дърво...
66. Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата.
67. Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!
68. Който е тъп и не може да запомни текста на песните нека си ги записва, като мен!
69. Варосайте бордюра в черно!
70. Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един!
71. Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!
72. Влез в строя за да не те вали дъжда!
73. Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят.
74. Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината. (Старшина от самоковско поделение към новобранец).
75. Навън е три метра сняг до колене.
76. Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!
77. Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!
78. Заключи вратата и ми донеси катинара!
79 Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?
80 Ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там... Аз никого не наказвам безнаказано!
81. Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса и кат говориш с мен ще мълчиш.
82. Преподавателят. Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. Не се получава, др. полковник! Аз така, приблизително. (из задача във военно училище).
84. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
85. Тази ръжда да светне.
86. Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете.
87. Ще копаете от мен до другото дърво!
88. Старшината - На бегом, и който тръгне последен е пед*раст. Аз ще съм след вас.
89. Старшината - Този, който мисли че има шинел, но всъщност няма 2 крачки пред строя.
90. Нищо не знаете вие! Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти.
18
Мъж и жена в лекарския кабинет.
Мъжът:
- Докторе, то малко неудобно, но в последно време с*кса не става.
- А преди?
- Преди нямаше проблеми. Дай някакво лекарство.
- Е явно е на психическа основа. Поразходете се, поговорете си, успокойте се и ще стане.
- Разхождаме се по цял ден и приказки и не става. Дай лекарство.
Видял докторът, че няма да се отърве бързо и донесъл от съседната стая чаша.
- Е изпийте това лекарство със жена ти и всичко ще е ок.
В изблик на енергия мъжът заклякъл, заподскачал и запръхтял.
- Е видя ли?
- Ехаа, може ли да пробваме?
Лекарят бутнал съседната врата и ги оставил да се налудуват.
На изпращане той рекъл:
- Аз казах ли, че е въпрос на психическа нагласа, ако си мислите, че в чашата имаше лекарство дълбоко се лъжете.
- Еее докторе, вие пък ако си мислите, че това е жена ми дълбоко се лъжете.
7