машинист
В депо София имаше един машинист М.Й., който винаги ходеше на работа с велосипед и след като му свиха едно колело докато е седяло в депото, следващото вече си го качваше на тендера (работеше на парен локомотив 01.19). Един ден возел БВ Ва-Сф от ГО. Като спрял на ЧБ при него дотичал началник-влака и му съобщил, че пътниците от 4-тия вагон чули силен трясък по покрива някъде към Тш. М.Й. се метнал като тигър отгоре на тендера, но от велосипеда нямало и следа. Не казал нищо на началник-влака (как иначе!), но освен че се ядосал от загубата много се чудил как колелото е прелетяло през три вагона. На другия ден накарал майсторите в депото да заварят специални куки отстрани на въглищния бункер, та да си закача новия "Диамант" (чешки, намираха се много трудно). След известно време при прибиране в депо откача колелото, сваля го долу, го подпира на сцепните щанги и се качва пак да си вземе нещата и документите. В този момент го помолват да мръдне машината 1-2м че отдолу имало някакъв гаечен ключ, да го вземат. Той мръдва и сцепните щанги смилат велосипеда на клечки за зъби.
0
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!
0
Жена казва на мъжа си:
- Според статистиката железопътните катастрофи били по-малко от автомобилните.
- Това е много ясно!
- Защо мислиш, че е много ясно?
- Ами ти виждала ли си някога машинист да прегръща и целува помощника си?
1
Тоя сняг ме кара да се чувствам машинист. Не че карам влак, но се движа по нек'ви коловози.
4
Асан напънал Айшето на железопътната линия. ЛИбоФ, лИбоф... По едно време отдолу се задал влак. Машинистът свири - Асан люби, машинистът свири - Асан люби! В последния момент влакът спрял. Бесният машинист слиза и крещи:
- Ей, що не се махаш бе, цял влак спря!
- Аааа гУсИне, кой може да спира - спира!
11
- Какъв сте Вие? Песимист, оптимист, реалист или машинист?
- Песимистът вижда един безкраен тунел...
- Оптимистът вижда светлина в тунела...
- Реалистът вижда тунела, светлината и идващия влак.
- А машинистът вижда трима идиоти, седящи на релсите...
15
- Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист съм. Е, вече не съм. Дадоха ми ТЕЛК. То всичко стана, когато го набих онзи полицай. Ама той сам си е виновен. Ще ме пита той мене "Ти ли ще кажеш кой ще кара влака!?" И после всичко се обърка. Сега ме тъпчат с някакви приспивателни и все ми се спи. С никоя конкретно, просто ми се спи. Последната седмица възникна проблем. Както казват по новините, ситуацията се усложни. Откъде го докараха ония лудия, че и в нашата стая имаше свободно легло до мойто. Там го сложиха и започна тоя кошмар. Той си ходи гол, само с един чаршаф си завива срамотиите. Че като разбра тоя, че се казвам Лазар, става посред нощ и току си пъха пръста в ребрата ми и вика "Лазаре, стани!" Добре, ама аз спя като умрял от тия сънотворни. Обаче тоя - не "Лазаре, стани!" И като го каже - двеста пъти. Аз какво да правя, ставам и викам "А сега миряса ли? Да си лягаш вече!" Онзи обаче почва да ми вика "Лазаре, ходи!", "Къде да ходя бе, човек, ще ме види нощния санитар и пак ще ме надупчат. Не мога да седна вече втора седмица. Не мога да си почина." Следи ме гадината. А съм се унесъл - "Лазаре, стани!" И нощни смени съм давал, ама това тука не се издържа. Направо е лудница. Вчера вече не издържах, като го отгърмях с един стол, май го усмъртих. Сега вече съм в изолатора. И снощи за пръв път спах. С онзи не знам какво стана. Убих ли го, не го ли убих. А бе все се надявам да възкръсне. Дано да е онзи, за когото се мисли. Иначе ще си изгния тука. Остават още 48 дена, ако ми се яви на петдесетия, значи е Той. Аз откъде да знам бе, човек, че си Ти. Сега вече сам си казвам "Лазаре, стани!", явно съм привикнал.
8
Минава влак, вътре са двама машиниста, единия машинист гледа през прозореца и казва:
- Василе, ще напусна работа и ще почна работа в пътни строежи.
- Сериозно ли?
- Да! Погледни ги само! Винаги когато минаваме покрай тях пушат и нищо друго не правят. Работата на мечтите ми.
Напуснал работата си и почнал работа в пътни строежи. Дали му една лопата с която да меси цимент. Минава час, два, три, четири... На петия час не издържа:
- Слушай, бигадире, няма ли да пушим?
- Когато минава влака, всички ще пушим.
32
Минава влак, вътре са двама машиниста, единия машинист гледа през прозореца и казва:
- Василе, ще напусна работа и ще почна работа в пътни строежи.
- Сериозно ли?
- Да! Погледни ги само! Винаги когато минаваме покрай тях пушат и нищо друго не правят. Работата на мечтите ми.
Напуснал работата си и почнал работа в пътни строежи. Дали му една лопата с която да меси цимент. Минава час, два, три, четири... На петия час не издържа:
- Слушай, бигадире, няма ли да пушим?
- Когато минава влака всички ще пушим.
27