лош+късмет
Вали проливен дъжд. По криволичещ път пътува старец с трабанче.
Изведнъж насреща му изскача грамаден мерцедес, пълен с мутри.
Дядото се панира, върти насам, върти натам, трабантът поднася, мерцедесът поднася, изскача от пътя и се преобръща няколко пъти.
Излиза дядото от трабанта, приближава боязливо и пита:
- Ей, момчета, има ли пострадали?
Никой не му отговаря.
- Да няма пострадали?
Пак никой не отговаря.
- Брей, да не се е претрепал някой?
Тишина.
- Остана ли поне някой жив?
Гробно мълчание.
Старецът изтрива потно чело:
- Имах късмет тоя път!
Тя: Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.
Той: Първо го вземи в ръце.
Тя: Уф, каква гадост.
Той: Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.
Тя: Така? А сега какво?
Той: До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.
Тя: Така ли?
Той: Виждаш ли, справяш се.
Тя: А сега какво?
Той: Сега смучи.
Тя: Шегуваш се!
Той: Не се шегувам. Започвай да смучеш.
Тя: Уф! И какво, другите така ли правят?
Той: Да.
Тя: Сигурен ли си?
Той: Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.
Тя (смучейки): Нямм…
Той: И как е?
Тя: Соленичък…
Той: Но е приятен на вкус, нали?
Тя: Не е лош, а сега какво?
Той: Сега разтвори крачетата.
Тя: Така ли?
Той: Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.
Тя: А, ясно.
Той: Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…
Тя: М-ммм…
Той: Когато го измъкнеш, вземи го в устата…
Тя: Аха-а….
Той: О-о-о, това е…
Тя: А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?
Той: Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
Тя: Ще пробвам… Мммм… вкусно, пробвай!
Той: Не, не искам, не ми предлагай.
Тя: (гледа обидено)
Той: Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото...
Тя: О-о-о…
Той: За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни.
Тя: Ммммм…
Той: Може да посмучеш, понякога помага.
Тя (смучейки): Мммм…
Той: А-а-ах, свърши.
Тя: Аха, усетих.
Той: Вкусно ли беше?
Тя: Честно казано, не беше зле.
Той: Искаш ли още?
Тя: Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?
Той: Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.
Аз съм българче щастливо -
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!
Кредита е първа стъпка -
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.
Чакаш смело кота било.
с други думи - груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.
После идва дограмата -
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.
Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.
После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.
Иде шкаф, след него втори -
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори -
той е майстор, ти кретен.
И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.
Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.
Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент.
- Какво е добро?
- Добро - това е когато на лош човек правиш лошо...
Бивш катаджия, за Коледа си поставя във вилата бракуван светофар.
Комшийката, през оградата:
- Що ти е туй нещо бе Гошо, хората елхи си слагат, пък ти светофар?
- Абе те и двете мигат със шарени лампички, но от елхата никога нищо не съм получавал, а светофара всеки ден ми носеше късмет!
Лекар към пациента си:
- Защо скочихте от прозореца? Та вие сте имали невероятен късмет! Просто се чудя как сте останали жив!
- Скочих, защото приятелката ми ме излъга.
- Струва ли си за една лъжа да се самоубивате?
- Не, но тя ми каза, че баща й го няма вкъщи, а той беше там...
Аз имам доста приятели, но ще ви разкажа за двама!
Първия, приятел от детството, абсолютно пиянде - дай му да пие само. Не работи, бие жена си, пълна мизерия! Срещаме се два пъти в годината. След среща с него жена ми става ангелче направо, влюбена е в мен, казва, че аз съм един добър човек, с мен е извадила голям късмет, просто не може да се ми се нарадва!
Втория приятел, само положителни качества, в дома му абсолютен ред, помага за всичко в домакинството на жена си, накратко - идеалния мъж. След общуване с него ставам мълчалив, не ми се занимава с нищо вкъщи, само вися в интернет.
Е, сега ми кажете с кой е по-изгодно да общувам???
Кумчо вълчо вървял из гората, лутал се цял ден, но за негов късмет не срещнал червената шапчица и така оживял още един ден.
- Не му е лош испанският, само произношението му е някак напрегнато.
- Ами как няма да е, като три години учебника му е седял в тоалетната.
Седят на кафе Червената шапчица, Спящата красавица, Пепеляшка, Жасмин и Бел (от красавицата и Звяра) и се хвалят за половинките си.
Първа Пепеляшка:
- Моя принц абе има си кусури ей го не помни физиономии и му отне много време с тая обувка докато ме намери в кралството, ама е добър в леглото, не се оплаквам.
Жасмин:
- А моя си има и той кусури, ей го някакво момче беше от гетата, ама на, намерил някаква лампа с джин и освен богатства си пожелал оная му работа да може да задоволи и най-взискателното момиче, та успява и мен всеки път да ме задоволи.
Бел:
- Уфф, а моя е един огромен и не много красив, абе какво не красив, направо си е абсолютен звяр, но пък има замък, а и освен, че е звяр отвън, в леглото също е такъв и какъвто е огромен... не оставам незадоволена!
Червената шапчица (порастнала):
- Аз нямам много късмет, освен един вълк, който от гората много много не излиза друго не съм успяла да ударя, ама добър е и освен, че ме задоволява всеки път ми носи свинско, ей го и тухлена къща ми подари на ръба на гората и дървена хижа на вътре в планината ми даде, а за лятото ми подари сламена колиба край реката. Така че оплаквания никакви.
Спящата красавица:
- Добре сте вие, моя е ужасен, 100 годишен девственик, години го чакам да се престраши да дойде да ме ****, а като се появи свърши още преди да съм се събудила...
Доброто колумбийско кафе е просто лош колумбийски кокаин.
Човек и добре да живее се жени. Я ще попадне на добър човек, я на лош презерватив...
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му:
- Съжалявам, но нищо не мога да направя - вижте как са му посинели ръцете, вече умира...
- Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете.
- Значи има късмет, ако не беше бояджия - досега да е умрял.
Аз трябва да работя, а той обича да почива. Аз съм лош, а той е - добър. Аз живея с жената, а той обича много мацки. Въобще не разбирам, как може да живеем с него в едно тяло.
Мразя когато хора с лош дъх опитват да ми казват тайни.